Излизам от мрака, за да се превърна в светлина.
Напускам музиката, за да се слея с тишината.
Изхвърлям чадъра си, за да усетя дъжда.
Качвам се на най-високия хълм, за да поздравя
вятъра.
Гледам птиците и мечтая да литна с тях,
Излизам от пътя, вървя без посока, търся любов.
А тя,
а тя,
а тя е в мен самата.
Загубвам се в гората и се лутам без дъх.
Идва нощта,
нощта,
И аз навлизам в мрака,
Загубила отново своята душа.
Накъде
Вървя,
Вървя,
Вървя...
"Накъде"
Мая Бежанска
Няма коментари:
Публикуване на коментар