Датата е 25-ти ноември, годината 2017-та, а часът – 20:54, местно (английско) време. Събота е, днес съм – разгеле! – почивка. Мислейки си за списъка със задачи, които не е задължително, но е препоръчително да свърша през тази почивка (например, да си измия косата!), съвсем естествено поглеждам и календара. Предстоящи работни дни, съответните им ангажименти, почивни дни, командировки, али-бали... Гледам – тя годината свършила! Точно месец до Коледа; следващата – „Чук-чук!“ на вратата. И без да искам се замислих (от какъв зор, да ме пита човек), аджеба, същият човек ли съм, който бях в началото на тази година. Едва ли... В някои отношения – да, в други – далеч не толкова. Няколко неща се случиха през тази година, които със сигурност са ми се отразили и които няма скоро да забравя. Едно е сигурно – в началото на 2017-та не бях вземала пряко участие в разрешаването на съдебен казус за убийство. Да, точно така. Или поне не помня... (Бях взела в разкриване конспирация с фалшиви пари, но това е друга история).
Как точно се случи това?
To be продължение...