събота, октомври 24, 2015

Размисли в деня за размисъл

Последен ден за размисъл (вече без политически агитации) преди деня за избирането на местна власт. Никого нямам намерение да агитирам, просто искам да изложа своите виждания и позиции.
Преди всичко държа да отбележа, че категорично не се обвързвам с думи, действия, или каквото и да било, свързано с личността на Светльо Витков, поради ред причини, които не ми се изброяват. Въпреки това смятам да дам гласа си в полза на ПП "Глас народен" в избора на общински съветници за гр. София, за да подкрепя баща си - независимо как изглежда или се тълкува това. За вече 10 години, откакто навърших допустимата за гласуване възраст, не съм пропуснала нито едни избори и със сигурност мога да твърдя, че съм давала гласа си за хора с далеч по-съмнителни достойнства, които в много по-малка степен са заслужавали подкрепа, дори само на принципа "най-малко зло". При това положение сега да не подкрепя един от най-важните хора в живота ми, за когото знам със сигурност, че го заслужава, би било най-малкото глупаво. И да, продължавам да твърдя, че трябва да се гласува, дори да е за "най-малкото зло"; и не, скъпи приятели, не цитирайте Марк Твен, дълбоко изкривени са думите му, че ако изборите променяли нещо, щели да ги забранят, защото това е друг прочит на "И едните, и другите, са маскари" - думи, които, впрочем, не са на Алеко Константинов, както мнозина смятат, а на гротескния образ Бай Ганьо. Лично аз не бих се доверила на "мърдост", изречена точно от този герой... Пък за вас не знам.

петък, октомври 23, 2015

Размисли за електронния вот

Много се каза и изписа по повод електронния вот - и голямо чудене му се чудят още ръководните органи, аджеба, за ли, против ли, да го бъде ли, да не го ли.
Откъде да започна? От това, че ще си струва, защото ще се повиши избирателната активност? От това, че има хора, на които им е трудно да отидат до секциите - възрастни, болни, такива, които изобщо не са добре и не им е до разходки?... Че даже сума ти хора, които не вярват, че си струва да гласуват и все пак е възможно самата леснота на електронното гласуване да им наклони везните, тъй като все пак е по-лесно да се направи от вкъщи, отколкото да се редим по опашки и да се преборваме с баби и дяди?
За българите в чужбина по-добре да не почвам... Направо нелепи ми се струват доводите на някои, че като не живееш вече в България, не знаеш какво става там. Тия хора знаят ли в кое време изобщо живеем? Вече незнанието и неинформираността са въпрос на желание, а не на възможности - средства и методи за добиване на информация има хиляди и те далеч не се ограничават с това да прескочиш до местния хоремаг и да се снабдиш с новия брой на "Работническо дело" - както може би им диктуват спомените...
"Ама некае дойдат в България, поживеят шест месеца и видят как са нещата, че тогава да гласуват"; "Те не са наясно какво става в България" - казват разни люде... Бих ги попитала тия люде - можете ли с чиста съвест да кажете, че всички българи, живеещи в България, са 100% наясно? По-миналата година проведох разговор по темата за АЕЦ "Белене" с две колежки на моята възраст, живеещи по едно и също време с мен в родината, аджеба какво мислят, за, против, и тн., и единственото, което видях насреща бяха празни погледи тип "Тая пък какво дрънка?"... Познавам хора, които съвсем буквално не знаят кой е премиерът - хем живеят в България. При това положение направо нелепи ми се струват доводите на сума ти хора, живели по соца, с които вечно "затапват" младите ("ни стйе живели, ни мож дъ знайти!"). Да не говорим колко противоречиви и субективни са спомените и мненията на различните хора, нищо че са живели на едно и също място по едно и също време. Имахме подобен разговор наскоро с един човек, с когото бяхме на различни мнения - той мислеше, че голяма част от българите всъщност живеят съвсем безметежно и безпроблемно, но въпреки това мрънкат, а аз твърдя, че не е точно така, и че някои наистина буквално нямат какво да ядат... Е, кой ще каже кой е прав и кой - крив? И аз, и той, сме живели на едно място, по едно време. Чие мнение струва повече? За българите в чужбина - то се знае, че не всички са умни, интелигентни и мислещи, голям процент са от контингента, който не знае азбуката и се подписва с кръстчета (апропо, за въпросния процент такива хора лично аз съм ЗА образователния ценз, тъй като ми се струва некоректно баш тези хора да определят как ще живеем, но в момента в страна като нашата това би било малко "всичката мара втасала" и май би означавало повече да извадим очи, отколкото да изпишем вежди). И все пак - ако трябва да бъдем коректни, един доста голям процент от доходите в страната идва от чужбина. Просто факт - независимо дали това харесва на някого или не. При това положение коректно ли би било да лишим именно тези хора от право на глас?
Относно опасенията, че нямало гаранции против злоупотреби - при нормалното гласуване да не би да има гаранции?
Как забравих и бабите и дядИте беее! Дълго време във вербалната ни практика битуваше лафът "В деня на изборите направете добро за България - скрийте личните карти на бабите си!"... В някои страни вече е въведен "възрастов ценз", най-грубо казано - след определена възраст хората да имат право на глас, само ако минат съответен преглед, тестове и т.н. Т.е., малко като образователния ценз. Ако намираме за абсурдно циганката, която не знае да пише и се подписва с кръстче, да определя бъдещето ни, по каква логика 90-годишни баби/дяди, които от десетилетия насам не знаят какво става, нито следят събитията, а се водят по това, което деца и внуци им разправят и сляпо си гласуват за "червеното" (например. Не се хващайте, моля, за думата - важна е сляпата и упорита последователност, не боята в случая!) без дори да помнят защо (в кръга на майтапа: "Помниш ли, набореее, как навремето гонехме момите? - Помня, помня наборе, ама защо ги гонехме - не помня!"), ни се струва нормално и приемливо? Ако това правило се въведе и у нас, аз се басирам, че едно 20% от вота на БСП (и не само) би паднал моменталически. Това по пътя на логиката за "българите в чужбина". Иначе - естествено, равен шанс всекиму.
Но как да е, станаха много приказки, а заобикалям около основното - право на всеки гражданин е да гласува, независимо при какви условия. И в развитите страни хората са си го направили така, щото да е удобно, достъпно и лесно за всички - независимо от местонахождение, образование и здравословно състояние. Ето това е сбъркано в нашето мислене - че трябва всичко да става трудно, неудобно и тежко; навици, пак останали от соц-а. А като прибавим и факта, че за избирателите от Турция ДПС-то урежда даже и транспорт, докато на огромни територии като САЩ, Канада, Франция, Германия и тн. секциите се броят на пръсти - за какво въобще говорим? Ай сиктир от двойни стандарти, така да се каже - без извинение...

четвъртък, октомври 22, 2015

Български учители, номинирани за "Най-добър учител в света"

от Живка Желязкова
16 октомври в 21:42 · Sofia, Bulgaria · Редактирано ·

"Колко е жалко! Втори ден стои публикацията за колежката София Тодорова, номинирана за най-добър учител в света. Публикувах я на много места и във фейсгрупи и медии! Глас в пустиня!Няколко лайка и един коментар на Ники Николов, който също би заслужил да бъде номиниран, но вече е пенсионер.
Дали това е пустата завист българска или и направихме анти реклама за това, че е синдикален лидер на Независим учителски синдикат към КНСБ.
Да тя е лидер независимо в коя сфера и синдикалната и дейност не би трябвало да пречи за всичко друго, което прави и дава от себе си! Всеки би могъл да види това в интернет. Не знам какво значи за всички вас това, че трима българи са номинирани за наградата "Най-добър учител в света", но това че София Тодорова е една от тях би трябвало да значи много! Дано имаме повече такива учители!Все още!"

Много е жалко, че учителите свенливо мълчат по повод колежката си - къде от завист, къде от криворазбрана логика, че "всичката мара втасала - всичко ни е наред, до учители на годината опряхме" (макар че не бих се съгласила с подобни доводи, специално в конкретния случай). Едва ли някой от тримата българи ще спечели наградата, но все пак е добре да се знае, че има такава световна награда и да се знае кои са българите, номинирани за нея. А тази година те са трима. Едната е г-жа София Тодорова, от 9 фег, и това само по себе си говори много. Колкото до реакцията на колегите - вероятно причините са комплексни. Наистина в момента ситуацията в родината ни е сложна - тя кога ли е била другояче за последните няколко десетилетия. Предстоят избори, на хората им писна да гледат едни и същи мутри, да слушат как се дъвчат едни и същи теми и пак да преливаме от пусто в празно, а в крайна сметка отново да сме на изходна позиция... Народът масово се обезвери и вече почти не иска да чува и вижда каквото и да било. Може би затова и отношението към синдикатите и всичко/всички, свързани с тях, като цяло не е добро. Жалко наистина. А може и просто да не са разбрали - сурат-тефтерЯ има странното свойство да рекламира и "промотира" едни събития и неща, за сметка на други. Конкурси, изложби, изяви на интересни личности и т.н. често остават без внимание, защото никой не ги вижда - затова пък всички видяха на "Мис Силикон" новата стихосбирка... Тъжно. Странен свят със странни идеали.

понеделник, октомври 19, 2015

Отново за убийствата...и двойните стандарти

Така. Твърде много се изписа и изказа по въпроса, едва ли ще кажа нещо ново, но все пак. Това е един материал по темата, с който мнозина интелигентни, мислещи и уважавани от мен люде, се солидаризират. Лошо няма.
И, за да бъдем справедливи - малко и от другата страна на въпроса... Не с всичко съм съгласна, но ми допада като начин на мислене, за разлика от горната вдъхновено написана и мелодраматична, но пълна глупост. Само за протокола - и аз не се радвам за отнетия човешки живот, и съм сигурна, че граничарят също не се радва (или поне силно се надявам). Но също така... Ми, мама му стара, това е държавна граница на чужда държава - не хотел или кръчма (то в кръчмите даже има пропусквателен режим, и то в така наречените развити страни), не може всеки да влиза и излиза както и откъдето му скимне, само защото е твърде убеден, че като е бежанец (или просто вика "аз съм бежанец"), може да отиде навсякъде, като преди това предвидливо си е изхвърлил или "загубил" документите за самоличност и всякакво друго id. Това е нещастен случай - куршум рикоширал, случило се. Наистина е трагично, но хайде да бъдем коректни - в страната ни всеки месец стават десетки хиляди убийства на пенсионери за по 2 лв в джоба (само един пример), и за тях никога нито дума, а сега за два дни се изказаха и изписаха 2007500 мнения и изляха тонове сълзи и сополи - и то заради смъртта на човек, принадлежащ към една култура и религия, за която човешкият живот не струва пукната стотинка, жените са собственост, а мъжете - пушечно месо. И не, не може всеки да влиза в чужда страна във всеки един момент, в който му хрумне - независимо дали е бежанец или икономически емигрант. Още повече, когато са 50 души срещу 3ма - и то все млади, здрави и прави мъже, в 10 вечерта, насред тъмнило като в маймунски дирник, с извинение (хайде да помислим обективно дали, ако същата ситуацията се беше случила на афганистанската граница с 50-тина незаконно нахлуващи българи, щяха да ги посрещнат с баклава, дрян и бъклица, или не съвсем баш!)... Всеки, който е карал военна служба, знае какво е да стоиш с часове да вардиш нещо си там, и при всеки шум да се просваш на земята и да викаш "Стой!" на таралеж, например. Аз не съм карала, но познавам достатъчно хора, които са - приказките тип "който не е бил, няма право да се обажда" отдавна вече не вършат работа, нито променят фактите...
Вечна памет на човека - да, вярно, какъвто и да е бил, човешко същество е; имал е правото да не бъде убиван (най-меко казано), но нека да не изпадаме в недообмислена патетика и най-вече (по възможност) да не хвалим двойните стандарти.

събота, октомври 17, 2015

Как един откаченяк ми изЕде вечерята

Седнала съм на една пейка в центъра и си ям сандвич с глава лук (не се смейте, моля - полезен е - пази от грип и осигурява място в транспорта; пък нямаше да ходя по изложби, или светски събития, нито да се целувам, то не че и някой се е втурнал да опитва!)... Изведнъж някакъв минава, чува ме да хрупам нещо и пита "Чипс?". Отговорих му "Не баш точно", подадох му лука и попитах "Искаш ли?", като общо взето не очаквах утвърдителен отговор, ама... искаше гадината!
Поговорихме малко за живота, беше любезен човечецът, ама ми изяде лука. Предложи да ми го плати, ама отказах, разбира се - сама съм го поканила, не върви. Що налетя на лука, а не на сандвича? Ми знам ли - хора разни... Пък аз него точно държах да си го изям, за да си осигуря място по влака на прибиране, ама хайде. Никога не се правете на прекалено нетрадиционни - винаги се намират и по-нетрадиционни, да ви конкурират! В добавка човекът беше на колело - след тази лека вечеря е можел спокойно да си махне звънеца - бей гиби!
После пък един друг, леко пийнал, седна на пейката от другата страна и почна да си води монолог, като от време на време вмъкваше и някой въпрос, зададен на всеки, който се е излъгал да го слуша. Доядох си сандвича и му обясних, че бързам, макар че едно пет минути и с него си обменяхме мислите.
Чувствам се почти нормална!

сряда, октомври 14, 2015

За местните избори

От Николай Николов:

"Казват ми: Защо бе, Ники? Защо се набъркваш в политиката, тая мръсна дума; не знаеш ли, че там всички са маскари; ще те купят и ще те продадат, пък ако не могат, ще те употребят! Срещу власт не се рита; тези, дето държат парите, държат и властта – и тия избори като ония…
Казвам им: Защото думичката „политика” не произлиза от „поли”/много/ и глагола „тикам”, нито от английското „поли–тикс”/много кърлежи/. Тя е свързана с битието ни, с настоящето и бъдещето ни. Аман от онова интелигентско високомерие, с което гледаме на грозното в живота и гнусливо се дистанцираме от него. Щото, докато умните се наумуват, лудите се налудуват! За моите 65 години никой не успя да ме купи, продаде и употреби. Никой не може да Ви купи и употреби, ако Вие не искате! То е като оня виц – „Бе, господине, в тия гащи, дето си ги избрахте, ще влезнат двама? – Ще влезнат, ако ги пущим!” Защитавал съм обществени каузи – губил съм само нерви и килограми. Печалбата не е в пари; тя е в самата кауза и правото да заемеш позиция; в удовлетворението, че си воювал за тази позиция! А и нали Ботев ни рече, че няма власт над оная глава, която не иска власт? Пък Левски допълни: „Не се заблуждавайте, че тия, дето държат парите, държат и бъдещето ви!”. А що се отнася до „и тия избори като ония” – припомням думите на един мъдър европеец: „ Никога не се предавайте на отчаянието – то не удържа на обещанията си”…
Казват ми: Аха, ама и ти май реши да облажиш, щото в местни избори участват ония, дето искат да напълнят гушката. Във властта се влиза, та да догониш онези, дето вече са се налапали! Друго си е да седнеш на кметското столче; общински съветник да си – бей гиби; земаш парици и си кюташ! Пък ако си читав – къде е казано, че ще се справиш? И как хората да познаят читавите?!!
Казвам им: Да водиш спор с онези, които те познават, е тъпо – с тях се разговаря. Да спориш с ония, които не те познават, е още по–тъпо – то е като да наливаш пустото в празното. А да убеждаваш другите, дето са убедени, че всичко се купува с пари, а онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, си е жив идиотизъм. Трудно е да изчетеш собствената си неграмотност… Но ще ви кажа – в България няма учебно заведение, което да Ви подготвя за за президент, министър, депутат, кмет или общински съветник. В тези „избираеми длъжности” човек влиза със собствения си интелектуален багаж, характер, инат и морални позиции. Заплатата на един кмет и общински съветник не е такава, та за четири години той да вдигне палат за няколко милиона и да подкара Майбах… Ако срещнете подобен случай – ами, значи, излъгали са Ви! Ами „отсвирете” лъжеца! Изритайте и партията, която го е издигнала! На всеки четири години избирателите реално могат да наказват и хвалят; те реално държат властта в ръцете си. Смисълът на изборите е хората да повярват, че нещо зависи от тях – всичко зависи от тях! Ами отидете да гласувате; накарайте Вашите близки, познати и приятели да гласуват – и животът ни наистина ще се промени! Ние избираме приятели и ако те ни разочароват, разделяме се с тях. В политиката е същото…
Казват ми: Добре де, ама защо точно кмет на район Оборище? И какво толкова, ако те изберат от листата за общински съветници?
Казвам им: Защото Оборище е кварталът на моето детство. Там открих „мистерията на лелките” в детската градина; там, в 129–то получих първата си забележка „Влиза в училище през прозореца”; там в парка Заимов се пердашехме с децата от другата улица; там учих, следвах, работих в Математическата и Английската… Там паветата миришат на софийска древност, а сянката на Александър Невски е притулила история на 25–годишния ни Преход… Там и хората са по–различни – кварталът не е „богат финансово”, но неговите 3070 декара са „кондензирали” гигантски интелектуален и културен потенциал… А позицията на общински съветник дава в ръцете ти страшното оръжие на Гласността и правото да убедиш хората, че светът не е толкова мърляв, колкото изглежда!
Казват ми: А как смяташ да направиш кампания без пари? Че без пари няма кой да ти разлепи някой и друг плакат! Без финанси, байно, избори се не правят!
Казвам им: Имам своите бивши ученици, които отдавна са ми станали приятели; това е капитал, какъвто милионерите нямат. Имам онези, които ме познават – те са богатство, което никой не може да „фалира”… Имам моя си живот, в който не съм правил компромиси с моята си съвест!
Казват ми: Ники, ма ти май си идеалист?
Казвам им: Алеко Константинов изрече: „А идеали трябват, Алексей, те не са празни думи, както смята жадната за облаги сволоч!”.
Казвам им: Аз съм даскал по литература. Не мога да бъда друг."

понеделник, октомври 12, 2015

Новите-стари новини

The Mayor of London, Boris Johnson, can be seen travelling on the underground; the Mayor of Rome, Ignazio Marino – riding his bike, and that of Madrid – Ana Botella – on the bus.
At the same time, the mayors of known and unknown towns in Bulgaria such as Ruen, Hitrino, Varbitsa , Venets, Nicolay Kozlevo, Isperich, Kaolinovo, Devnya , and Balchik, ride business cars costing hundreds of thousands of leva, purchased with taxpayers’ money, as early as the first year of their mandates. Despite being business cars, the mayors use them as private.
The Mayor of the Hitrino town travels in a 110.000-leva car, the Mayor of Varbitsa town – in a 100.000 leva one; that of Ruen town – in a 110.000 leva one; that of Venets town – in a 139.000 leva; that of Isperih town – a 70.000 leva one; and the Kaolinovo Mayor – in a 70 000 leva car.
The total record, however, is held by the mayor of Balchik, Nikolay Angelov, who rides a 150 000 leva limousine. His excuse for buying it is that such a car cannot be found at a lower cost, and a mayor is supposed to have an imposing car.

Из "по света" - преводът мой, за чуждоезичните приятели. Коментарът - ваш! Макар че той, в общи линии, е излишен...



Туй то - хората по света душа дават да са за пример, нашите селяндури още си живеят в соц-а и зората на демокрацията, където колата е признак на престиж, понеже малцина разполагат с такава (обикновено руски модел, 10-та употреба), след като са чакали 10-тина-20 години, за да я получат, а изразът "Ей я, мина Мазда-та на Жени Живкова" е трагикомично илюстриране на факта, че в цялата столица съществува един-единствен автомобил, представител на тази марка. Може ли някой да обясни на тези мили хорица в коя година точно живеем?