Последен ден за размисъл (вече без политически агитации) преди деня за избирането на местна власт. Никого нямам намерение да агитирам, просто искам да изложа своите виждания и позиции.
Преди всичко държа да отбележа, че категорично не се обвързвам с думи, действия, или каквото и да било, свързано с личността на Светльо Витков, поради ред причини, които не ми се изброяват. Въпреки това смятам да дам гласа си в полза на ПП "Глас народен" в избора на общински съветници за гр. София, за да подкрепя баща си - независимо как изглежда или се тълкува това. За вече 10 години, откакто навърших допустимата за гласуване възраст, не съм пропуснала нито едни избори и със сигурност мога да твърдя, че съм давала гласа си за хора с далеч по-съмнителни достойнства, които в много по-малка степен са заслужавали подкрепа, дори само на принципа "най-малко зло". При това положение сега да не подкрепя един от най-важните хора в живота ми, за когото знам със сигурност, че го заслужава, би било най-малкото глупаво. И да, продължавам да твърдя, че трябва да се гласува, дори да е за "най-малкото зло"; и не, скъпи приятели, не цитирайте Марк Твен, дълбоко изкривени са думите му, че ако изборите променяли нещо, щели да ги забранят, защото това е друг прочит на "И едните, и другите, са маскари" - думи, които, впрочем, не са на Алеко Константинов, както мнозина смятат, а на гротескния образ Бай Ганьо. Лично аз не бих се доверила на "мърдост", изречена точно от този герой... Пък за вас не знам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар