Как един откаченяк ми изЕде вечерята

Седнала съм на една пейка в центъра и си ям сандвич с глава лук (не се смейте, моля - полезен е - пази от грип и осигурява място в транспорта; пък нямаше да ходя по изложби, или светски събития, нито да се целувам, то не че и някой се е втурнал да опитва!)... Изведнъж някакъв минава, чува ме да хрупам нещо и пита "Чипс?". Отговорих му "Не баш точно", подадох му лука и попитах "Искаш ли?", като общо взето не очаквах утвърдителен отговор, ама... искаше гадината!
Поговорихме малко за живота, беше любезен човечецът, ама ми изяде лука. Предложи да ми го плати, ама отказах, разбира се - сама съм го поканила, не върви. Що налетя на лука, а не на сандвича? Ми знам ли - хора разни... Пък аз него точно държах да си го изям, за да си осигуря място по влака на прибиране, ама хайде. Никога не се правете на прекалено нетрадиционни - винаги се намират и по-нетрадиционни, да ви конкурират! В добавка човекът беше на колело - след тази лека вечеря е можел спокойно да си махне звънеца - бей гиби!
После пък един друг, леко пийнал, седна на пейката от другата страна и почна да си води монолог, като от време на време вмъкваше и някой въпрос, зададен на всеки, който се е излъгал да го слуша. Доядох си сандвича и му обясних, че бързам, макар че едно пет минути и с него си обменяхме мислите.
Чувствам се почти нормална!