неделя, ноември 24, 2013

Апатията разяжда обществото

Това заглавие съвсем не е произволно избрано, а е един от лозунгите на студентския протест във Велико Търново. Мисля, няма нужда да поясняваме.
Въпросните протести, уви, не се радват на толкова голяма посещаемост, колкото би ни се искало. Хората масово или подкрепят "дистанционно" протестиращите, или ги контрират с вече втръсналия на всички тъп въпрос: "Оставка, а после какво искате - ГЕРБ ли?!", сякаш това е единственият възможен избор. За мнозина това действително е така... Което и прави подобна перспектива твърде лесно постижима.
Българска орисия явно - като те яхнат нови разбойници, плачеш за старите!
А бат ни Борисов се засмива с онзи смях, от който увяхват цветята в градинката пред Народното събрание, и потрива ръце с доволството на стар циник: "Виках ви аз да си налягате парцалите"...
Есента му даде неочаквани плодове. Други пълнят кошницата си с тях, но и той намира утеха, като с поучително вдигнат пръст сякаш ни казва: "Виках ви аз". Какъв образ, достоен за някой нашенски Шекспир, или най-малко Вазов!
А обществото отново покорно е свело глава, защото "нищо не може да се направи" и "такова е положението".
Причините за апатията, разяждаща нашия социум, разбира се, са много. Един от първите и, за съжаление, силно застъпени фактори, е идеологическата машина на българската комунистическа олигархия, наричана некоректно "лява", която се задейства във всички направления и най-вече на ниво пропаганда. Самодоволни, подкупни и манипулирани социолози не спират дни наред да опяват от екрани и медии какви нещастници и смешници са протестиращите. Какви луди деца са студентите и как наброяват някакви си "нищо и никакви" десет хиляди души... сравнени с "многолюдната армия" от протестиращи на ДПС и БСП! Също така, тези жалки десет хиляди били някакви си там псевдо-интелектуалци с неоправдано високо самочувствие, които имали наглостта да твърдят, че са негодуващите граждани на България. Имплицитното (за да не кажа направо експлицитно) послание е "Жалките и безпомощни интелектуалци нямат представителство и подкрепа сред масата от народа". Под "масата от народа" разбираме умишлено маргинизираното през годините и държано в мизерия население на страната, което не живее, а просто биологично оцелява, и съответно има рефлексите, усещанията и светогледа на оцеляващия. Това не може да бъде демократично гражданско общество - все още. Гражданите на демократичните общества не могат да бъдат освободени от отговорност за престъпленията и безумията на своите лидери.
Още една основна причина, за жалост дори днес, е липсата на сигурност сред бурните събития в настоящия бурен преход. Свобода и сигурност са две различни неща, от които човек често е принуден да избере, защото трудно вървят заедно. И много хора избират едното за сметка на другото. Бих им казала само, че сигурността няма да осигури щастие на децата им - може да ги предпази от някои нещастия, но не и да им даде щастие.
Друга (и често изтъквана) причина е, че хората се чувстват излъгани и поради това скептични, а до голяма степен властимащите разчитат именно на апатията и скептицизма. Скептично отношение се наблюдава дори сред личности, които са принципно твърде будни. След първия студентски протест във Велико Търново, преди броени дни, се намериха "скептици" да ни попитат колко ни били плащали от "бат Бойковите", а мнозина не се уморяват да повтарят, че ГЕРБ дирижирали всичко, или поне били "единствената опция срещу настоящето". Аз пък съм се уморила вече да разправям как по случайност преди години справедливостта възтържествува по случая "Баровски". (За съвсем непросветените - ТУК е описано всичко). Една шепа хора, ангажирани с една кауза, от мнозина считана за невъзможна, свършихме онова, което тогавашният външен министър, барабар с цялото си ведомство, както и Бат ни Бойко (по онова време в качеството си на генсек) не успяха. Невинният и несправедливо обвинен Николай Баровски в момента е на свобода, не защото държавата и външно министерство се загрижиха за него, а защото будни млади хора проявиха гражданска съвест, заеха позиция, подеха кампания и победиха. Така, както днес заемат позиция срешу сегашните управляващи.
Всички, които бяхме съпричастни със съдбата на нашия приятел, трябва да си припомним случая и да не забравяме една велика истина - човек не трябва да бъде безразличен. А хората, които отказват да бъдат безразлични, винаги заемат морална позиция и могат да постигнат онова, пред което "мъдрите" политици са безпомощни. Не може демокрацията да се изправи в цял ръст, ако нейните граждани стоят на колене.

сряда, ноември 20, 2013

Политика... Ах, тази "мръсна" дума!

Подхващам направо - днес нямам предварителни встъпителни увертюри, а нямам и време. Още веднъж искам много ясно да подчертая, че в България представите за политика и всичко свързано с нея, както и опитите политическият ни живот да стане нещо качествено са тотално изопачени и объркани. Съществува следният порочен кръг - хората не гласуват на избори, защото са обезверени, разочаровани и смятат, че политиката, образно казано, е като кочината - който влезе, ще се изцапа; малцинствата (които, като оставим настрана факта, че са малцинства, са преди всичко хора, само че оскотели от мизерия, масово неграмотни и следователно манипулативни) гласуват срещу "бира и кебапче"; хората от така наречената "средна класа" още повече се обезверяват и напълно отказват да упражняват вота си, тъй като според тях "изборите са купени и срещу това няма решение" (абстрахирайки се от факта, че общностите, най-често спрягани за "купен електорат" са едва 5-8% от населението у нас и при една по-висока избирателна активност от страна на основното население техният вот лесно би станал пренебрежимо малък). По този начин "купешкият вот" лесно побеждава.
Оттам и основният извод - защо "единствената" алтернатива срещу правителството на Орешарски трябва непременно да е ГЕРБ? Колкото Симеон бе избран отново след провала си през периода 2001 (когато имаше по-голямо мнозинство от Бойко през 2009) до 2005, толкова би могъл да бъде и ГЕРБ в момента. Алтернатива е всяка една от партиите в България (а те никак не са малко), която всеки реши да подкрепи. Друг вариант - всеки има право да сформира собствена партия и да опита да влезе в парламента, ако счете това за уместно. "Политика" не е мръсна дума, нито пък "партийност". Като оставим настрана неизбежните дефекти и пропуски в демократичната система, безспорен факт е, че политическият плурализъм е единственият, за добро или лошо, начин за пряко въздействие върху ситуацията у нас, поне към настоящия момент. Другото се нарича "диктатура"... и не е за предпочитане.
Още нещо - специално за всички, които евентуално ще писнат, че студентските протести трябвало да бъдат "надпартийни" и политическите партии нямали място да ги/ни подкрепят (вече ни направи мазол в мозъка, но няма как) - лично на мен (а, мисля, и на всеки друг) ми е точно последен проблем кой и как е решил да подпомогне протеста ни, както и коя партия или движения подкрепя, стига да не е сред парламентарно представените, които в момента искаме да се махнат и стига да е решил да ни подпомогне в качеството си на гражданин и човек. Дакелското подскачане при всяко споменаване на думата "партия" или "политика", както и бягането от тях като от чумата, е меко казано смешно и показва удивителна обществена (за да не кажа и обща) неграмотност. Мисълта, че представителите на една или друга партия или организация подкрепят дадена инициатива, единствено мотивирани от мисълта за политически и финансови дивиденти, както и страхът, че някой може да ни манипулира, употребява за своите цели или накара да действаме в негова изгода, могат да бъдат основателни, единствено ако на човек му липсва увереност в собствените възможности, принципи и убеждения. А пък ако случаят е такъв, цялото започнато начинание в момента е директно за боклука.

неделя, ноември 17, 2013

Дневникът на един (луд) окупатор

Всеки ден се събираме тук, в зала три-две-едно,
Тук седим, мислим и си говорим за всичко - от, до.
Тук сме,докато имаме време,
Кой какво казва - хич не ни дреме,
Утре пак, щом минута се вземе,
Тук ще се спреме.

Само това,само това ни остава,
Само това,с друго не се получава,
Само това, само това ни се дава,
Само това - на друго недей се надява!
Само това,само това (2)
Само това ни остава,хора, само това!

Денем пишем, плакати рисуваме на масите,
Нощем с песни и спални чували загряваме се.
А през другото време - скука.
Все на лекции, но не ни пука.
Щом намерим една пролука,
Пак ще сме тука.

събота, ноември 16, 2013

"За какво?"

Напоследък все по-често си припомням един поовехтял анекдот: "Пациент при лекаря пита: "Докторе, ще живея ли?". - "И за какво?" - гласи отговорът." Коментарите, които масово могат да се чуят от познати и непознати по улицата, на опашка, в градския транспорт или на чаша мастичка, бира или кафе в квартално заведение, често много удобно се заключават именно в подобни невероятни прозрения. "За какво протестират студентите?" - недоумяват мнозина. "За какво стачкуват гражданята?" се пита в загадката... разликата между стачка и протест дори не се споменава. Какво искат хората всъщност?
Отговорът на този въпрос е прост и сложен едновременно. Първото, което се подразбира от само себе си, е "оставка" на управляващия кабинет. Преди един бюлюк критици, мърморковци и разбирачи да са гракнали срещу ми "И след това, какво?", бързам да припомня как в една своя песен, по съвсем друг повод незабравимият Георги Минчев пее: "Хубаво, съгласен съм, и след това какво?". Следващият куплет, изпят от Милена, обяснява как положението пак ще се повтори, ако се налага. На същият този принцип, логичният отговор е - ами пак същото, ако трябва. Нека има предсрочни избори и на 6 месеца, ако е необходимо, докато не стане промяната, която, мисля, всички искаме.
Вторият отговор на въпроса какво, аджеба, искаме всъщност, е точно това - промяна. И не само го искаме, но и го правим. Очевидно човек трябва да е доволно ограничен, за да не вижда, че промяната вече се случва, в момента България е един врящ казан и се вихрят събития, които решават бъдещето ни за години напред. Трябва да е и особено наивен (за да не кажем направо глупав), ако намира, че в България в момента всичко е прекрасно и безоблачно. Хората протестират, когато не са доволни от нещо. А Алеко Константинов казва "По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня". Свинете не протестират. Очевидно, за да искат оставка на правителството вече шести месец, хората не се чувстват особено щастливи. Защо човек да се вдига на бунт, ако всичко му е наред? Няма логика подобно действие. Точно както няма логика и сума ти хора днес да изберат непривличащата ги емиграция в някоя страна - която, колкото и да е развита, нито е цъфнала и завързала, нито е чак такъв земен рай, какъвто си представят мнозина - ако са си добре в родината. Нито е логично или обяснимо човек, живял в пространството на "светлия социалистически рай", да иска да бяга в ада на "прогнилия западен капитализъм" и да остане там - а както сами знаем, това многократно се е случвало. Не е зле повече хора да се позамислят върху този скромен факт.
Лично на мен, като гражданин и данакоплатец, ми е най-последният проблем (да не го кажа в по-грубия вариант) кой точно "върти държавното кормило", стига той да върши работа. БСП, ДПС, Бойко, Костов, Светльо Витков, ако ще Митьо Пищова да дойде да управлява, не бих имала нищо против, ако той управлява добре, така че ние да се чувстваме "като бели хора". Едва ли има чак толкова върли идеалисти, които да се бунтуват ако всичко им е наред, просто "ей тъй, нА", в името на самия бунт. Обяснение от сорта, че на хората им липсвал адреналин, работа и редовен полов живот, е направо детинско. Кому е нужно да мръзне зимата или да се поти в летните жеги на площада, че и да води и децата или внуците си да гледат как униформени маризят мирни граждани? Толкова ли нямат друга работа тия хора бе? И ако е така, защо докато едни протестират, други си пият кафето на Витошка (или където и да е), без да си мърдат пръста? "И за какво?" - разсъждават те. "Като се махнат тия, ще дойдат ония, или други ще дойдат; които и да са - все едно е, всички са маскари". Интересно обаче, дали ако ги попитат биха ли искали по-добра среда за децата си, по-уреден живот и поне малко по-голяма заплата, тия хора биха се поколебали изобщо... Още по-интересен е фактът, че ако след някое и друго време (което може и да не бъде днес или утре, но все ще се случи някога) животът в България стане действително по-добър и по-уреден, 90% от същите тези върли противници на протеста ще се гордеят и бият в гърдите - "Ние го постигнахме"... Това не е гениално съждение, а просто пътят на житейската логика (д**а и житейска логика!).
А междувременно протестите продължават. И недоволството на студентите продължава, както и окупацията на университетите. "И за какво?" - ще попитат мнозина... Това е наша национална тайна!

Поздрав по случая с ТАЗИ ПЕСЕН

вторник, ноември 12, 2013

Кратък обзор на актуалните (все още) събития

Преди вече доста години, в един свой материал по съвсем друг повод, г-н Иво Беров пише следното :

"Съобщение от пресцентъра на МВР: Под прикритието на нощта, мъж, жена и дете се нахвърлиха срещу шепа от стотина нищо неподозиращи и останали беззащитни под бронята си полицаи. Воден от неистовата си злоба, мъжът се удари в палката на един доблестен служител на МВР и падна от яд на земята. Вместо да си признае, че е манипулиран от определени политически сили, мъжът продължи да се удря в палките с цел да направи държавен преврат. В същото време озверялото дете започна да обижда полицаите, като зверски се разрева срещу тях. С риск за живота си и след мъчителна борба, те успяха да го приведат в безпомощно състояние, почти без да му нанесат смъртоносни травми. Направената справка в архивите на МВР дава известно основание да се смята, че детето май е незаконно родено и следователно е лумпен. В нарушение на конституционността и в разрез с парламентаризма, майката на лумпенчето се опита да застане на негова страна, но добре, че заслепена от ярост, не намери пътя към него и се блъсна в полицейските щитове. С което държавността бе спасена.
Всичките стотина доблестни служители на МВР, проявили героизъм, са повишени в полковници, генерали, генерал-майори, маршали, адмирали и контраадмирали. В тяхна подкрепа Националната телевизия ще излъчи тържествен концерт с песни и танци до зори, мултипликационни филми и много развлекарелни програми."
Цитираният текст, уважаеми дами и господа, е публикуван във вестник "Демокрация" на 11 януари, забележете, 1997 година!
Да ви звучи невероятно и дори неприятно актуално и днес? ...

петък, ноември 08, 2013

Дежа вю, или?...

В позабравената вече есен на 2007 и провелата се тогава 40-дневна учителска стачка, тогавашният зам.министър на просветата, Кирчо Атанасов, заяви, че "Учебната година и матурите могат да пропаднат тази година, ако стачката се проточи още 2 седмици". По-паметливите сигурно ще си спомнят, че тогава учителите стачкуваха още точно месец след въпросното изявление (преди да бъде брутално смазана с всички средства на властта)... И нито годината, нито матурите, нито ваканциите пропаднаха. И днес Съветът на ректорите, точно два дни след старта на студентските протести, авторитетно отсича, че сме били заплашвани от "нулева година". Просто съвпадение, или? По-интересно е логичното продължение - при положение, че протестите продължават вече към две седмици, "нулевата година" би следвало да е кажи-речи факт. Ако за 10-тина дни протестиращите студенти са успели да "произведат" провалена година, то това е просто рекорд, непостижим за всички министерства от кабинета към настоящия момент! Ех, ако и цялата ни държавна администрация беше толкова експедитивна поне от време на време!...