събота, ноември 14, 2015

По повод солидарността

Няма да си сложа френското знаме, не защото не ми пука за трагедията във Франция, а защото смятам че солидарността към държавата и близките на загиналите и пострадали в подобни ситуации е нещо толкова естествено и подразбиращо се, че става леко смешно (за да не кажа "глупаво") да се демонстрира показно. Още повече, че - при положение, че не си сложих кюрдското знаме преди две седмици, нито руското когато стана трагедията с падналия самолет, нито ливанското преди 48 часа - за мен е върхът на лицемерието да си изтипосам някакъв символ (което не изисква особени усилия, но глобално погледнато няма да е от огромна полза), сляпо подражавайки на хора, на които вътрешно не им пука чак толкова много, ако се опре до реални действия. Всеки сам си преценява. В Сирия всеки ден умират хиляди деца, жени и мъже - защо тяхното знаме го няма? При наличието на човешки жертви и пострадали, е от твърде малко значение дали са французи, българи или азербайджанци (например). Ама "На война - като на война?"... Не мисля... Не бих казала, че това е коректно, най-малкото...
Същото важи и за "молитвите" за Париж. Причинителите на трагедията също се молят, ама не за Париж. Само че с молитви и свещи в църквата/синагогата/храма/джамията проблемите не се решават, уви - не че не би било хубаво...
Вечна памет на загиналите! Толкоз. Другото са празнословия, а такива си имаме предостатъчно.