вторник, януари 26, 2021

В памет на Гери Апостолова

...За тебе бутилка отварям... 
 Сякаш до мен проговаряш... 
 
Моя прекрасна авторке, приятелке, 
научих днес, че вече няма те. 
Колко нечестно е това, сега смъртта 
 завинаги прекъсна разказа... 

"Пак ще се срещнем, зная, някой ден, 
горе главата, не тъжи за мен. 
Жива съм аз, както и мойте творби. 
Пак ще се срещнем, зная, някой ден, 
червенокоске, не тъжи за мен. 
Още съм тук, ти ме чети и пиши!" 

Много ще липсваш и на мен, и на света,
с таланта си, и свойта доброта.

Но няма все пак да тъгувам; 
сякаш до мене те чувам: 

"Пак ще се срещем, зная, някой ден, 
горе главата, не тъжи за мен. 
Жива съм аз, както и мойте творби. 
Пак ще се срещнем, зная, някой ден, 
червенокоске, не тъжи за мен. 
Още съм тук, ти ме чети и пиши"...