За алтруизма, за "Короната", за СКАМдемията и т.н.

Прекрасно и трогателно е желанието на много хора да "спасяват животи", да "контролират вируса" и предотвратят някоя и друга ненужна смърт. Ако обаче благородните намерения не се обвържат и с малко разум, рискуват да заприличат на благородството, с което някои баби кибичат нон-стоп по гробищата, кръстят се в памет на всеки покойник, без оглед познат-непознат и черпят за "бог да прости" всекиго, който мине-замине. В момента и в България, и в редица страни се наблюдава уж "втора" вълна от коронавирус; във Великобритания тече второ затваряне, което ще ни струва скъпо, и въпреки това мнозина добронамерени граждани са трогателно убедени, че цялото мъчение се прави за тяхно добро. Не мога с нищо да си обясня как тези хора си представят, че вирусът, като се умори да обикаля празни улици и да няма кого да тормози, някак от само себе си ще се изпари - колкото се "изпари" март-април-май месец, а в страни като Испания, и през лятото. Там специално сега си удължиха извънредното положение до май 2021 - да се неначудиш "оти ручАме жабетата" и от какъв зор лишиха цяло лято хората от слънце и въздух и ги накараха да дишат през мръсните маски, като пак си е същото, само че с шестцифрено число безработни, съкратени и обеднели. Във Великобритания нещата не стоят по-различно. Лично аз не познавам нито един човек, починал от коронавирус - нито дори С коронавирус - само пет семейства с по двама души на по 80 години, които хванаха вируса, но се оправиха. За сметка на това познавам ужасно много, които загубиха работата си, бизнеса си или изгърмяха всичките си спестявания, за да посрещнат лятото на доиздихания. На мен специално не ми пука - взе да ми харесва да не работя, като мога и да си почивам и пътуванията да ми бъдат развлечение, а не досадно задължение; да не говорим, че пак ще ни възстановят 80% от приходите... Обаче 1. си давам сметка, че други са в по-неравностойно положение и 2. това не може да продължи безкрайно. Колко още карантини смята да понесе човечеството, преди окончателно да се самозатрие? Аргументацията "Кое е по-важното - икономиката или животът?" е направо детинска. Аз от икономика и бъкел не разбирам и тази тема ми е безумно досадна и скучна, но имам някаква обща култура - или може би малко в повече рационализъм и в по-малко излишна патетика - достатъчно, за да знам, че икономиката е нужна на хората, щом живеем в общество, а не в пещери; и че дилемата за жалост е или всички да умрем, или само някои да умрат. Съжалявам, че съм толкова цинична. А, и още нещо, мамка му - откога алтруизмът и грижата за околните от право на избор и лично решение се превърна в дълг?... Вменяването на чувство за вина и обвиняването на всеки различно мислещ в егоизъм и липса на съчувствие си стана повсеместно от март насам. Чувство за вина обаче не към политиците - не към китайските власти, задето не можаха да си държат бацилите, микроби, вируси и всякакви микрогадости в рамките на собствената територия; не и към нашите власти, задето не можаха да предотвратят това, а месеци наред си бъркаха в гъза, докато конят не отиде окончателно у ряката... а именно към народонаселението - към мирните граждани, които просто си гледат работата и живота. Ама пазарували били, моля ви се, какво нахалство! Купували храна - може би им е свършила? Управляващите надали ще останат гладни... Ама не носели маски - какъв егоизъм! Добре бе, хора, ако някой не може да диша през маска, за вас ли да мисли? Човек може да е без маска поради ред проблеми - от астма (друго респираторно заболяване) до пост-травматичен стрес вследствие на изнасилване или друго от този тип. Друг е въпросът кога и къде маската е нужна някому. Постоянството, с което хиляди нахлузват всяка сутрин маска сами в колата, сами по улицата или насред гората/парка/полето без да има никой около тях в радиус от километър, би било смешно, ако не беше трагично. Ама бягали за здраве или карали колело - каква наглост! Да, наистина, безобразие е, че за 2 007 500 години британците подобриха най-после двигателната си култура и почнаха да се грижат за здравето си - това наистина е ужасно. Ами че нали ще си повишат и имунитета и рискът да попаднат в статистиката с коронавируса ще намалее и картината, която така настойчиво ни се описва и представя от месеци насам в рамките на така протичащата СКАМдемия (за непросветените - на английски "scam" означава измама) някак няма да се връзва с видимата... То не че и сега се връзва особено много. Цяло лято в България сума ти хора протестираха - гъз до гъз, рамо до рамо, едва ли не уста в уста - пък така и нямаше "милиони заразени"... В мига, обаче, в който децата тръгнаха на училище, втората вълна почна от втория ден! Как стават тия работи? Още малко и ще преминем в научната фантастика, но както и да е... Ама не си стоели вкъщи, моля ви! Какъв е тоя егоизъм - да не си стоят вкъщи! Добре, ако за човек с депресия или дете с тежък аутизъм, например, стоенето вкъщи е мъчително, за вас ли да мисли? Изобщо не смятам, че алтруизмът трябва да е толкоз чак утилитарен. Сравнението, което мнозина дават с пътните знаци, е като да сравняваме "тутуна с бостана". Едното е закон, а другото - препоръка, поне що се отнася до Великобритания. Пък и всеки, който често шофира, е наясно, че пътните знаци се спазват неслучайно - това е правило, диктувано от здравия разум и с оглед безопасността първо на себе си, а после на околните. С коронавируса обаче всеки би могъл да каже "гледайте си работата, животът си е мой" - затова измислиха лъжата с безсимптомния пациент и така превърнаха всички различно мислещи в егоисти, които не мислели за другите, пък видите ли, са длъжни. Първо за другите - моля, моля - после за себе си! Длъжни сме да докладваме съседа, че излизал на улицата трети път на ден; че посрещал гости, пък не трябвало; че не носел маска/шлем/противогаз/скафандър... Изобщо, длъжни сме. А сега и да си сложим ваксина сме длъжни - пак за благото на околните. Нищо че за разработването на една ваксина са нужни години, ако не десетилетия, а сега изведнъж ни излязоха с намирането на такава за месеци... А каква е ползата от "90% ефективна" ваксина срещу вирус с 99% възстановяване, не се наемам да твърдя. Изобщо, просто съм изумена колко малко време трябваше на комунизма не просто да покълне, но и буйно да зацъфти в световен мащаб. Хайде, ние в България сме минали през това - опарили сме се... На западняците май тепърва им предстои. Дано да не съм права. А вие все пак бъдете здрави, но и разумни - щот благородството без благоразумие е като платноходка без платна...което си е сал. ПП. Паникьори да не ми отговарят, МОЛЯ. Изтерясали лелки/чички в мено и андропауза да не ми обясняват как да живея. Привилегии за никого!

Apologies to my non-Bulgarian friends.
Особено ми е драго, когато мили сънародници, чучнали се удобно в България, САЩ, или която и да е част на планетата, коментират пренебрежително теми, които въобще не са им ясни. Без значение дали са десни, леви или средни. Десните обаче са царе - подкрепят Брекзит, възхваляват Джонсън, възхищават се на Тръмп, иронизират Мария Спирова и пишат как "заплашвала" да се прибере в България, но иначе не подкрепят БСП и ГЕГБ и мразят комунизма. Ако ги пита човек, отсичат че "левичарството" било "чист комунизъм', сякаш това са единствените възможни опции... Те не просто коментират и анализират - те знаят! Пък Тръмп щял да получи втори мандат, пък Макрон "за щастие нямало да го изберат пак", пък Шотландия щяла да остане в Обединеното кралство, пък как Великобритания щяла да се стабилизира след излизането от ЕС (нека забележим колко категорични са, че все някога ще излязат, макар това да е все още под въпрос, поне в известна степен)... Абе яяяяяаааа! Мирно, стой, строй се, преброй се!
Питам се колко от коментиращите живеят във Великобритания и са наясно с нещата? Колко дори от живеещите тук са наясно? Яко ли е, че заради "52 на 48" сега всички тук сърбаме попарата вече четвърта поредна година? Яко ли е, че с европейските граждани тук се отнасят като с измет; че бяхме "граждани от никъде", бяхме прередиопашка, третирали сме Великобритания като "част от своята държава", пък не трябвало; че ни приписват вини, каквито нямаме (нищо, че сме 3 на 66 милиона - виновни сме и за жилищната криза, и за кризата в здравната система, и за увеличаването на престъпността, и за увеличаването броя на бездомните, и за топенето на ледниците... Още малко и за глада в Сомалия ще отговаряме!); че ни НАЛАГАТ да се молим да останем в домовете си и да пребиваваме "законно"? И не, скъпи приятели, това не включва само попълване на формуляр, а драговолно предоставяне на всички лични данни (не просто лични, а поверителни, които могат да подлежат на такива чудовищни злоупотреби, че майка плаче!) на Хоум Офиса и даване картбланш да се разпорежда с тях както си иска и да ги предоставя на когото си иска! Пък съдени ли сме, пък лицев скан, пък ДНК проба не щат ли?... Яко ли е да трябва да ДОКАЗВАШ правото си да пребиваваш в страната, където работиш и живееш необезпокоявано вече Х години, стига от Хоум Офиса любезно да ти дадат разрешение??? (Особено се умилявам, когато българи във Великобритания милеят за излизане... е, обикновено са тези, които да успели вече да си вземат британско гражданство!). Ама иначе данъците си ги искат и си ги взИмат - за тях "разрешение" не ни трябва.
Много е яко да коментираш и разбираш от позицията на наблюдател, седейки си удобничко на стола пред комп-а, пиейки някаква течност и хрупайки някакви субстанции (примерно), стига само коментираната тема да не те засяга...ами ако ти се тресне на врата? Ясно е, че мнението е като главата (пардон - гъзОт), всеки си го има, не сме всички по калъп, но малко съобразяване не е излишно... Съобразяване с факта, че Великобритания, САЩ или която и да е държава, не е просто териториялна единица, която да си запишем в тефтерче и да анализираме - там живеят хора, на които не просто им е "писнало от Брекзит" (или друг подобен наболял проблем), а им е на главата с цялата си тежест, която, апропо, никак не е малка.
Не вярвам в новогодишните обещания - смятам че човек трябва да се опитва да се усъвършенства, подобрява и доразвива целогодишно и ежеминутно, а не просто да се цепи с гръмки фрази на произволна дата от календара... Но никак не е зле всички (не изключвам и себе си) да сме малко по-добри едни към други, както на Коледа...или поне да се опитаме.
Благодаря на всички, които имаха търпението да прочетат това!

Топ 10 глупости, които в никакъв случай НЕ трябва да казвате на човек с депресия

1. "Не е краят на света" или "От това не се умира".
Лесно е да се каже. Но освен, че е клише, което омаловажава и по снизходително-пренебрежителен начин разглежда иначе сериозен проблем, е и съвършено невярно. Да, буквално погледнато депресията не е заболяване с летален изход - нито рак, нито спин, нито инфаркт или инсулт. В дългосрочен план обаче е довеждала много хора до загуба на работното място, изключване от училище/университет, загуба на доходи и средства, и какво ли още не. Както и до не един и два развода или раздели. Все неща, които макар и за околните да не са "краят на света", за потърпевшия човек могат да се окажат именно това. А, и да не забравяме, че и около 40 процента от хората, страдащи от дългогодишна депресия, в някакъв момент се самоубиват. Ще ми се да не се умираше от депресия, но за жалост се умира.
Но какво пък - едно 60% все пак оцеляват! Радост велика...

2. "А, ш'ти мине, то е от възрастта"
И това сме го чували, тази идея ми е позната. Когато бях на 15, все някак се очакваше, че като мине тъпият пубертет, някак автоматически ще се "оправя", с магическа пръчка. Това, за жалост, така и не стана. Интересно, но подобни теории за "възрастта" като първопричина за депресиите и други подобни проблеми продължих да чувам и на 25. На въпроса, аджеба, до кога продължава тая тъй трудна и тежка възраст, дето все те хвърля в депресии и така нататък, дори съм получавала отговор "До към 30. Чукнеш ли 30, ш'ти мине!".
Е, чукнах ги. Не ми мина.

3. (Вж. по-горе) "Ама защооо? Ти си тоооолкова млад/а, имаш тоооолкова време пред себе си, животът ти тепърва започва..."
Поредната глупост. Първо, че явно намеква (доста директно), че ако човек НЕ е млад, един вид, няма за какво да живее - дайте направо всички, които са достигнали вече средна възраст и имат проблеми с депресия, да се самоубиват! И второ, като изтъкнем пред някого, че целият му досегашен живот - който може и да не е нито толкова кратък, нито толкова розов и прелестен, колкото на нас ни се струва (животът понякога е много дълъг!) - е едно "нищо" и че проблемите "тепърва започват", едва ли ще сме много ефективни. Хубаво, на 25 съм, имам тежко заболяване (например), може и да я карам така и през следващите 60-тина години... Супер! Наистина много мотивиращо...

4. "Радвам се, че вече си добре"
В такива моменти ми идва да размажа нечия мутра. Как точно познаха как съм и колко съм добре - на физиономията ли ми го пише, или им светва някаква лампичка? И когато изведнъж някой пукне - "Ау, ама какво стана, той/тя изглеждаше съвсем добре?!"... Да, наистина, какво ли?

5. "Ти, пикло вчерашна, какво знаеш пък ти, какво си видяла от живота, та да искаш да умреш, к'во мрънкаш толкова?!" / "Ама има тоооолкова по-закъсали от теб хора..." (вж. следващото)
Това съм го чувала, интересно, все от хора, с които животът далеч не е бил толкова жесток, колкото им се иска да смятат. Случва се и обратното, но много рядко. Познавах навремето една дама, която откак се помни, се грижи за летално болни хора, все нейни близки, като през цялото време се съсипва от работа и едвам връзва двата края. Ако един човек като нея, или в подобно положение, ми каже цитираното по-горе, определено бих навела глава и бих се засрамила дълбоко. Факт е обаче, че, поне по досегашните ми наблюдения, точно хората като нея никога не биха го казали. Повечето от тях са безкрайно толерантни и разбиращи и никого не съдят. Като кажем на човека, в момент, в който без друго му е достатъчно тежко, че видиш ли, някой е далеч по-"зле" от него, пък не "мрънка", това обикновено има обратен ефект.

6. "Ама какво ти е - имаш работа, здрав/а си, това имаш, онова имаш"...
Либретото е друго, мелодията - същата. Да, на теория всеки що-годе здравомислещ човек, с поне мъничко мозък в главата, осъзнава много добре, че винаги има някой по-"закъсал" от него. Въпросът е това помага ли с нещо и с какво. Знание, че по света всеки ден някой умира в мъки, или от фатално заболяване, или в крайна мизерия, или пребит от пияния/пияната съпруг/а, и това може да е съседът или съседката ти, ама видиш ли, не си ти самият, дава ли ти мотивация да живееш или да изпиташ някаква радост от живота? На мен лично подобна "радост" би ми мязала много повече на злобарщина, отколкото на каквото и да било друго.

7.. "Абе защо просто не се раааадваш на живота?"
Е, мерси! Невероятно изказване! Каква истина... Колко глупави сме били, че да не се радваме на живота, че и даже не сме се сетили! Ама и аз съм една проста, как така не съм се сетила - добре че са тези мили, доброжелателни хорица, да ми кажат да се радвам на живота, че инак просто съм загубена, ако не са те!
Много е лесно да кажеш на депресиран човек просто "Радвай се на живота", без допълнителни уточнения относно "радването на живота" и как, аджеба, става тоя номер, но от теория до практика има известна разлика. И подобни съвети в такива моменти не са по-различни от "Не вдигай температура" на човек с температура.

8. "Самоубийството е перманентно решение на временен проблем"
Да, и тези ги има - философите. Не звучи никак зле, и да, в някои първични измерения това действително е така. Но колкото и да ни се иска, в живота не винаги всичко е преходно. Загубата на близък човек няма как да е временна, нито мъката ни по него. И не, с времето не става по-леко - просто донякъде се свиква с това, до степен да можем да продължим да живеем "нормално", въпреки това обстоятелство. Както с неприятна диагноза или медицински проблем, от който не се умира, но е достатъчно неприятен сам по себе си и, за жалост, не временен. Примерите не са един или два. И да кажем на някого при това положение, че проблемите му са "временни" би било в най-добрия случай снизходително, а в най-лошия - грубо и нетактично.

9. "Ееее, а пък колко още по-зле ще ти става...."
Да, и това съм го чувала. По която простотия вече направо не знам какво точно да кажа. Абе, хора, не се ли усещате? Като не можете да кажете нещо умно, що по-добре не мълчите? Подобен коментар може и да е направен с идеята да е "шега" (макар и извратена) или да "разведри" обстановката, но на практика е все едно да развяваш червено знаме на някой бик. И може единствено да ме накара да сметна коментиращия или за садистичен злобар, или просто глупак.

10. "Не можеш да го направиш!"
Вж. по-горе. Пак друг начин да развяваш червен плащ на бика и да му викаш "Не можеш". Какво, ако не провокация, би могло да бъде това, към когото и да било, с или без депресия? И кой и колко точно тъп или злобен, трябва да е някой, за да направи подобно изказване?


Тези са ми "любимите", но има и много други. Знам колко е трудно да се разговаря с човек, когато е в състояние на крайна отчаяност и дори обмисля да си сложи края - и колко лесно е да оплескаме нещата и повече да навредим, отколкото да помогнем. Била съм от двете страни на барикадата, така че ми е ясно. И все пак - не е зле да сме по-толерантни, дори към нещата, които не разбираме съвсем. Или поне да се опитаме.

(Източно)Европей, сърце!

There's not discrimination over EU citizens over Brexit, is what they say... Yeah, right! Evidence from a real-life court: "The person suspected of doing this and that was of x ' y " height, this and that build, this and that hair colour, EASTERN EUROPEAN"... WTF?!... How the heck could they tell, did he have a label on top? If I say I was bothered by a "big fat lying b***ard that looked like a criminal", how would that be regarded?
The question is: 1. How can anyone be certain somebody's definitely "Eastern European" when the physical characteristics of the people from this part of Europe are no different from all (or at least the large majority of) other Europeans (or at least in most cases it's not really obvious to the eye whether someone's from Scandinavia or the Mediterranean zone)? and 2. Why would that lead anybody (more than one person in this particular case) to jump to conclusions about the sort of illicit activities the person in question is (supposedly) engaged in?
One thing I'd like to put really clearly is - it's not a matter of anyone's guilt or innocence, but about facts or evidence that ought to be put objectively and not subjectively. Even when it comes to describing someone's physical appearance - there's no "tall/short", "thin/fat", "pretty/ugly" - everything should only be illustrated in real-life measure units, even the hair/eyes/skin colours that could be described in different terms varying from the observer's view-point. Saying "That guy looked like a Pole/Romanian/Lithuanian" (or "Chinese/Vietnamese/Phillippino", for that matter), basing one's views on cliches from the Daily Mail is not only subjective and nonsensical, but could well be regarded as discrimination and I think it should be.

На Бг:
Нямало било дискриминация спрямо европейците покрай Брекзит - да бе, няма! Показания от реално съществуващо съдилище - съдят човечец, заподозрян в нещо си. Точно трима свидетели - при това доста обвързани помежду си, а не "независими", както всъщност би трябвало - са описали човечеца като "мъж висок Хсм, слаб, с тъмна коса, ИЗТОЧНОЕВРОПЕЕЦ".... И как пък го познаха че е източноевропеец? Да не му го пише на челото случайно?... Само за протокола, по нищо не му личеше какъв е (бял мъж с тъмна коса и очи, среден ръст и слабо телосложение са характеристики, които имат стотици хиляди хора по света, и те далеч не се ограничават до коренното население на източноевропейския регион!). Ако обаче "свидетелите" бяха рекли че човекът е "от близкия изток" (например), всичко живо щеше да писне, че има расизъм.... Айде не на мен тия!... та тьй - такива ми ти "източноевропейски" истории.

Нова година - стара песен на нов глас

Хайде, пак почваме! Вой до небето за нещо, дето нито още е станало, нито има шанс да стане през следващите Х години, нито дори се е разбрало за какво е цялото занятие. Ама ау, ужас - ама третия пол, ама вече мъже и жени няма да останат, ама човечеството ще загине, аууу, страшно!
Не мога да разбера какво толкова много ги притеснява и бърка някои, че някой си се чувства жена и иска да си сменя пола, до степен и да врещят против това, все едно техния ще променят. Не разбирам и целия тоз зор да запазим "традиционните два пола", га че някой ни ги отнема. Апокалиптичните теории за изчезването на човешкия вид или свеждането му до една раса и един пол даже няма да ги изброявам. Какъв човешки вид, какво размножаване, кви пет лева, бе хора? Вече сме 9 милиарда! Бих подканила радетелите за запазване и размножаване на човешкия вид, силно обезпокоени от това, че човечеството ще изчезне заради гейовете и трансджендърите, да направят една елементарна сметка и да видят ако всеки един от многото милиони хора на планетата се възпроизведе поне по веднъж в живота си, за колко точно време населението на земята ще достигне бройка, при която ще трябва да изпращаме хора на луната и Марс, само и само планетата да не остане без нищо?... Бих препоръчала и на случайната буля, която патетично крещи, че природата било предвидила два пола за продължаването на рода, а всичко останало било "извращение", "гавра с Бога" и не знам още какво, да спи с мъжа си само 1, 2 или 3 пъти - в зависимост от това колко деца иска - щом смята, че всичко извън продължаването на рода е извращение; ама не го правя.
Истанбулската конвенция има за цел справянето с домашното насилие, насилието над жени, деца и хора от всякакъв пол. Идеята й е именно когато хора с различна нагласа, мироглед и манталитет - и тук не става дума нито за раси, нито за етноси и вероизповедания, а за начина, по който са отгледани отделните индивиди и с какви разбирания - стъпят на европейска земя, да не си пренасят нравите, а да спазват европейските закони. По тази тема така или иначе може да се разсъждава много и е добре нещо да се прави. А защо диалогът за пореден път се измества в друга посока и се минава на дискусии и спорове тип махленски, вече не разбирам, ама нейсе - да са пукат душманите!
Това че имало и нещо за "джендъри" и това да не свеждаме хората до социални роли, регламентирани единствено и само от пола (пък било то и обособения в личната карта) мен лично не ме безпокои. Безпокои ме това, че въпреки законите имаме 40% жени, жертви на насилие и кой знае колко още, за които не знаем. В това число не влиза трафика на хора и престъпленията и посегателства, които не са докладвани официално. А имаме закони, имаме и конституцията, но явно нещо някъде не работи. Както и да е, ако конвенцията ще помогне, нека я бъде.
Разбира се, чуват се и дежурните контра-доводи, че видите ли, една хартийка или документ нищо не променя... Ами, като не променя - приемете я.

Датата е 25-ти ноември, годината 2017-та, а часът – 20:54, местно (английско) време. Събота е, днес съм – разгеле! – почивка. Мислейки си за списъка със задачи, които не е задължително, но е препоръчително да свърша през тази почивка (например, да си измия косата!), съвсем естествено поглеждам и календара. Предстоящи работни дни, съответните им ангажименти, почивни дни, командировки, али-бали... Гледам – тя годината свършила! Точно месец до Коледа; следващата – „Чук-чук!“ на вратата. И без да искам се замислих (от какъв зор, да ме пита човек), аджеба, същият човек ли съм, който бях в началото на тази година. Едва ли... В някои отношения – да, в други – далеч не толкова. Няколко неща се случиха през тази година, които със сигурност са ми се отразили и които няма скоро да забравя. Едно е сигурно – в началото на 2017-та не бях вземала пряко участие в разрешаването на съдебен казус за убийство. Да, точно така. Или поне не помня... (Бях взела в разкриване конспирация с фалшиви пари, но това е друга история).
Как точно се случи това?
To be продължение...

Честити тръмпетиТи - добре шса наредити!

Дежа вю от утрото на британския референдум - легнахме с категорични прогнози, осъмнахме с горчивата реалност. Доналд Тръмп е новият президент на САЩ. Честито!
Коментарите и анализите, разбира се, са най-разнообразни - от бурно ликуване, през саркастични забележки; някои се забавляват с този очевидно изненадващ (или не чак толкова) и очевадно шокиращ избор; други предсказват Апокалипсис, Трета Световна и какво ли още не; трети и четвърти изобщо не могат да разберат за какво става дума; а пък мнозина просто си казват "Ами, такъв е животът"...
Сега, тъй като и аз съм един от хората, спрегнали по един или друг начин израза "Трета Световна" (не в буквалния смисъл, разбира се), чувствам се длъжна да обясня защо - поне от моя гледна точка. Аз, а може би и повечето възмутени, съм потресена не защото действително очаквам някакъв апокалипсис, война или друг световен катаклизъм - знам, че няма да стане, и че за голямо облекчение на поддръжниците на Клинтън и голямо учудване и разочарование на онези на Тръмп, новият президент няма да спази гръмките си обещания. Истината е, че Тръмп не е "човекът от народа" и няма намерение да променя особено статуквото, а е част от олигархията, просто обслужва различни финансови лобита и интереси от тези на Хилъри. Различни, но попадащи в същата политическа и икономическа върхушка. Да се очаква Тръмп да си изпълни политическите обещания е изключително наивно, но голяма част от избирателите му са точно такива. Той вече даде знак за това, като направи завой на 180 градуса и от "Хилъри ще я тикна в затвора" изведнъж стана изключително мек и миролюбив.
Тъжното - буквално тъжното в случая - е че ставащото е адски показателно за това какви хора събират предпочитанията и симпатиите на по-голямата част от народа - и то не някакъв 7-8-милионен народец, забутан нейде из заднините на Стария континент, между Ориента и Европа, а многомилионна нация, една от първите в икономически и всякакъв план световни свръхсили към настоящия момент (да видим до кога). Та един преобладаващ (независимо в каква степен) процент от именно този народ де факто си избра да го представлява един смешник, олигофрен, популист, самозабравил се от пари и "лесни" мадами парвеню; ксенофоб, хомофоб, расист, отявлен сексист, убеден че жените са за кухнята и кревата, и тн. (каквото и да е - никой не може да ме убеди, че човек, който почти с гордост разправя, че не бил плащал данъци от Х години и как бил хващал жени за оная работа и др. подобни "подвизи", за които всеки средностатистически човечец от простолюдието би си отнесъл санкция за сексуално посегателство, има някаква стабилна морална основа. Тези неща може и да нямат много общо с политиката, но показват качества и стойности - или липсата на такива - на даден човек. А като оставим настрана, че политиците са политици, нужно е да се помни, че те са все пак преди всичко хора... и че действията на човек в ежедневния живот в голяма степен определят поведението му и на голямата сцена в политиката. Също така изборът който правим и в личния си живот, и в политико-обществения, остава с нас цял живот - а животът понякога е доста дълъг.). Изобщо, все едно в България да си изберем Митьо Пищова - единствената разлика е, че Тръмп все пак говори поносимо родния си език, докато нашето Мите дори това не умее... Е, и перчемлията няма да нахрани американските пенсионери с "курусани" и "кифтета" - в кръга на черния хумор.
Та, мен лично именно този факт ме потриса повече от всичко друго - че преобладаващ процент от хората си избраха именно тази пародия. Нека не се заблуждаване, повечето от тях са го направили не за да предотвратят "Третата световна", която "Килъри" уж щяла да предизвика (не че и тя е цвете, но все пак... хора, сериозно ли?!...), а са били привлечени именно от този медиен образ на шоумена-плейбой, както и напук на предварителните прогнози - точно както стана с Брекзит-а. И него никой не го очакваше, защото не отчитаха местните ксенофоби, които не смеят открито да си признаят какво мислят, но тихомълком си гласуваха за ксенофобията; противниците на ЕС се мобилизираха, стегнаха редиците и в края на краищата надделяха, а привържениците бяха толкова уверени в победата, че ги домързя да прескочат няколко локви, за да си пуснат гласа...
Другото неопровержимо и тъжно обстоятелство е, че реално погледнато ксенофобията и гръмкият пишман-национализъм победи за втори път тази година. Казаха на англичаните: "Хайде да излезем от Европа" - те го чуха като "Хайде да изхвърлим поляци и прочия чужда сволоч от Кралството". И макар да не го признаваха на глас, в тъмната стая гласуваха именно за това (друг е въпросът доколко ще се сбъднат тези очаквания). На американците им го рекоха по-директно - никакви мюсюлмани в Америка, стена за Мексико и екстрадиции, другите да плащат, за да ги пазим. И на тях им хареса. Макар да не е нещо, което да се каже на глас и пред социолози, гласуването беше тъкмо за тези надежди, колкото нереални и илюзорни да са те.
Едно хубаво нещо, което аз лично виждам, е че хората категорично разбраха, че трябва да се действа, а не да се надценяват и да се лежи на разни предварителни прогнози и анализи, които понякога и един-единствен човек в повече или по-малко може да обърне на 180 градуса... А дали наистина го разбраха?...

Националистически размисли

Наскоро имах интересен казус в съда. Толкова интересен, че почти ме накара да се развикам "България на българите" и да държа националистически речи - а искам изрично да подчертая, националист не съм била никога...
Викнали са ме, значи, да превеждам на наша сънародничка; разглежда се дело на двойка - българка с турчин. Турчинът си е превишил периода в Обединеното кралство, тъй като Турция не е член на ЕС, и се чудят сега какво да го правят. Та... Викнали са и турски преводач, и моя милост... Дотук добре, ама... Оказва се, че въпросната "българка", де факто и де юра, е етническа туркиня - за да не кажа "'сиганка", въпреки че такъв е случаят - и едвам-едвам разбира какво й се говори на български. А като прибавим и липсата на основно образование, картинката вече добива доста застрашителен вид...
Дамата гледа учудено, дава някакви неясни отговори на въпросите, не разбира какво я питат, съдията и експертите там повтарят въпросите по друг начин, тя пак не разбира. Хората, съответно, почват мене да ме гледат накриво, тъй като, очевидно, ако има някъде неразбиране, то вероятно преводачът не си върши работата - какво може да е друго? Аз почвам да се паникьосвам... Накрая обявиха пет минути почивка, дамата проговори на турски с възлюбения си и всичко се изясни. Експертите схванаха каква е ситуацията, взеха решение да проведат интервюто на турски, освободиха ме и оставиха турската преводачка да се оправя - тегавко ще да й е било, разбирам я... Все пак, надявам се на ръководните органи да им стана ясно, че не съм аз виновна - ни за османското владичество (или, хайде, турско робство, щом сте рекли, макар че е все едно какъв етикет ще му лепнем), ни за турско-ромските малцинства у нас, или за това че въпросните ни сънародници рядко завършват дори основно, тем паче гимназия, ама ходи обяснявай...
Уф! И изобщо, когато излязох от съда, вече имах желание да кресна "Турците/сиганите - на сапун!" и да изнеса една националистическа реч пред смаяните погледи на британците.
Та, такива ми ти работи - всичкото това пак около втори юни става... Няма случайни работи!

Мразите балади като цяло и Адел в частност? Този пост е за вас!

ВНИМАНИЕ: Феновете на британската поп певица Адел да НЕ четат. Съдържа критики; ако не ви харсва - НЕ четете.
Чух новата песен на Адел - уви, не ми беше спестено...
С удоволствие бих казала, че творчеството на Адел е направо ужасно и е по-добре за нея да се откаже от пеенето... Но, уви, не мога да кажа това - просто творчество няма, пеене - хептен. Тази определено е напът да влезе в рекордите на Гинес като "жената, успяла да скимти най-дълго пред микрофон", като дори е успяла да облече стоновете си в песен... За жалост - една и съща песен от години насам. Все едно и също - колко е нещастна, че гаджето й я е зарязало и разни все от тоя сорт...
Още преди години Адел пееше една доста потискаща балада с мрачновато видео и заглавие "Someone Like You". Последваха я редица песни, които не се различаваха съществено нито по мелодия, нито по аранжимент, тем паче текст. За щастие междувременно Адел направи нещо изключително полезно за себе си и обществото - роди и отгледа момченце. И поради тази именно причина, й се наложи за известно време да преустанови скимтенето пред микрофона и да се посвети на по-ползотворни дейности, като сменяне на памперси и претопляне на млека за биберони...
За жалост обаче, мина се-немина някоя и друга година, и Адел отново зави за злощастния си любовен живот.
Не знам на тази жена дали темата за изневери и нещастни несподелени любови й е особено близка и позната - може би... Но, вярвам, каквото и да и се е случило, със сигурност не е повод да слушаме предсмъртните й вопли вече осма поредна година.
С други думи - Адел, моме, ако четеш написаното дотук - много се проточи тази твоя лебедова песен, Адке! Сменяй плочата, мила, време е!
Особено в така наречения ден на любовта, на хората не им се слушат погребално-траурни напеви. Остави си ги за други дни - животът е достатъчно нещастен и без друго.

Престъпления и наказания

Образователната ни система пак изтрещя
В "Добрата стара Англия" (която аз иначе безкрайно уважавам и ценя) телесните наказания над ученици (бой с пръчка, демек) стават незаконни едва през 1979г. В "дивата" ни родина те никога не са били законни - и слава Богу! Лично аз не съм привърженичка на подобни радикални действия и не смятам, че насилието, под каквато и да е форма, е адекватен метод за внушаване на дисциплина - мисля, че с добро може да се постигне много повече... Което в никакъв случай не означава, че не трябва да има наказателни мерки при провинения. Каквито и да са те, българската система трудно може да бъде обвинена в непремерени наказания или твърде сурови санкции.
Винаги е имало и ще има хора, които си знаят само правата, но не и задълженията -. и сред децата, и сред възрастните - и тъй като системата за последните години силно се наклони да е в полза на ученика, някои хора пробват всякакви цигански номера с надеждата да прилапат някой лев. Не мисля, че има поводи за безпокойство - даже въпросната госпожа да е завела дело, то няма как да бъде решено в нейна полза; разходите по съдилища са си нейни, излагацията - също.

Ново 20 - "Турско робство" или "Османско съжителство"...

Еееей, начи, малко да ви остави човек, и айде пак - отново се подхвана до втръсване познатата дискусия на тема, аджеба, в "турско робство" ли сме били или в "османско присъствие/съжителство"...
Тази дискусия не е актуална от много време насам - още Вера Мутафчиева засяга въпроса, и то повече от добре... И за жалост заключението й, че много българи, дори днес, изглежда предпочитат да са потомци на роби, звучи твърде достоверно.
Да, от терминологична гледна точка "Османско присъствие" или "съжителство", звучи точно толкова абсурдно, колкото и "турско робство"... И все пак - абе... Роб с имот къде се е чуло и видяло, бе хора? И това доколко една феодална империя може да бъде едновременно и робовладелска, несъмнено е въпрос, на който, при предоставяне на утвърдителен и достатъчно добре обоснован отговор, ние бихме получили Нобелова награда.
Конкретно на въпроса - тегобата на онеправдания не става по-голяма като го нарекат "роб" и по-малка, ако кажат, че е "крепостен селянин". В исторически план нещастието на една страна, загубила държавната си идентичност и превърната в провинция на която и да било империя, не може да бъде сведено до литературни клишета и художествени метафори. Но все пак не трябва да забравяме, че научният спор и битовата комуникация са различни материи. Всяка наука има свой категориален апарат - и точно както историята борави с термина "обществено-икономическа формация" (строй, социална система), така лексикологията като лингвистична дисциплина борави с понятията "фразеологизъм" и "идиом" (каквито са изрази като "турско робство“, "османски гнет“, "агарянско иго“ и т.н.). Метафоричните послания на образа са силни, но уви, често се разминават с научната конкретност. Историята определя различни обществено-икономически формации – тя говори за родово общество, робовладелска система, феодализъм, буржоазен социум – но тя категорично не може да приеме словосъчетанието "турско робство“ като вид обществено-икономическа формация. Няма научна школа или учен, който така да съчетае несъчетаемото, та да докаже, че феодализмът е робовладелска система, а робовладелският древногръцки полис например – същински феодализъм. Онзи, който успее да го постигне, гарантирано ще спечели Нобелова награда, както вече написах. Има няколко категорични факти, който никога не трябва да забравяме: ислямските завоевания на балканите продължават до формирането на Османската империя, която е по дефиниция феодална (естествено, науката разграничава азиатския от християнския феодализъм). При това раждането й, уви, става не без участието на християнски войни – например, във войската на Баязит Светкавицата повече от половината воини са християни, водени от местни балкански феодали. Но синът на въпросния Баязит - Муса Челеби - вече дава на Рилския монастир грамота (ферман), узаконяваща правото му над определени земи и призовава управата редовно да си плаща данъците. По същото време новосъздадената Висока порта обявява Атонския полуостров за свободна територия на християнски манастири и взема решение да изплаща повече от половината им годишна издръжка от хазната на Османката империя. Може би затова родната "Света гора“ се запазва като светиня и твърдина на християнството през всички столетия от живота на империята – въпреки че балканските народи са превърнати в провинции на империята и в тях като официална религия е наложен Ислямът, без да се накърняват (поне на хартия) правата на християните. Дори този факт би следвало да ни направи, най-малкото, внимателни към твърдението за ужасяващото робство, "затрило нашата църква“ - ама инак позволило на йеромонаха Паисий да създаде именно в Зографския монастир на Света гора своята знаменита "историкия на ползу вся рода болгарского“. Позволявам си да коментирам и още няколко "незначителни“ факта – незначителното превръщане на Османската империя в светска държава е свързано с незначителната смърт на над тридесет хиляди души (по официални данни; по неофициални – поне два пъти повече); с "незначителната“ историческа фигура на Кемал Ататюрк (който от някаква гледна точка е български продукт и именно на територията на България, на територията на Русчук, неговите приятели – прогресивни млади български офицери създават и обмислят идеята за "великата промяна“). Всичко това обаче , а и безброй много други неща, факти и събития, човек може да издири в историческите съчинения и монографии, а не в дискусийки по Фейсбуци.
Разбира се, няма щастлив народ, комуто са отнели свободата. Но представата за живота на българите по времето на България като провинция на Османската империя е рожба на изключително сложни социопсихологически явления, дали отражение върху историческите ни представи. Затова фразеологизми и метафорични образи, свързани с представата като "турски ярем“, "жестоко робство“, "агарянско иго“, си имат своя фактологичен пълнеж, носят естетическо внушение за парадигмите на страданието и болка по изгубената върховна ценност - човешката свобода. Но съдбата на България не е по-различна от тази на сърбите, гърците, румънците - изобщо, на балканските народи, превърнати в провинции на Османската империя. С една малка подробност – по чисто геополитически причини, България, която е дала името и е разположена в центъра на Балканите, лежи на "пътя на коприната“ и поради ред обстоятелства се превръща в основен снабдител за сърцето на Османската империя - Истанбул. Това носи поне три ефекта. Първо, превръща стратегическите пространства, на които се отглеждат зърнени култури в, меко казано, неприятно за живеене място - там проекциите на насилието са много силни, контролът - ужасяващ; населението в равнинните части е тенденциозно потискано. Второ, подбалканските градчета от своя страна стават занаятчийски центрове, поддържащи висок стандарт на живот, получаващи от турските султани фермани за носене на оръжие и снабдяващи с "луксозни“ стоки многомилионния истанбулски пазар. Неслучайно в нашата литература представите за "горе“ и "долу“ – планината и полето – се възприемат като съответни пространства на свободата и робството. В полето пеят робски песни; горе е пространството на безсмъртието (поемата на Ботев "Хаджи Димитър" е красноречив пример). И трето, в продължение на повече от два века (до времето на "размирието“) доходите на населението на територията на България като цяло са между два и половина и три пъти по-високи, отколкото във всички останали Османски провинции на Балканите. Това е поне една от причините за забавяне на национално-освободителните борби на наша територия - и взривната сила на въпросните, след тяхното начало. Реално погледнато именно България слага истинския край на Османската империя чрез делото на Кемал Ататюрк.
Е, пак се очаршафоса работата - извинявам се за което... И, както казах, подобни теми се дискутират по конференции, а не по блогове и фейсбуци. Но все пак нали целта е зряла и обективна дискусия... Всеки има право на мнение, разбира се (дано сега не се юрнат коментари на тема "предатели", "еничари", "анти-българи" и какво ли още не, и дискусията не се превърне в кавга тип махленска... Което, за жалост, често се случва).

По повод солидарността

Няма да си сложа френското знаме, не защото не ми пука за трагедията във Франция, а защото смятам че солидарността към държавата и близките на загиналите и пострадали в подобни ситуации е нещо толкова естествено и подразбиращо се, че става леко смешно (за да не кажа "глупаво") да се демонстрира показно. Още повече, че - при положение, че не си сложих кюрдското знаме преди две седмици, нито руското когато стана трагедията с падналия самолет, нито ливанското преди 48 часа - за мен е върхът на лицемерието да си изтипосам някакъв символ (което не изисква особени усилия, но глобално погледнато няма да е от огромна полза), сляпо подражавайки на хора, на които вътрешно не им пука чак толкова много, ако се опре до реални действия. Всеки сам си преценява. В Сирия всеки ден умират хиляди деца, жени и мъже - защо тяхното знаме го няма? При наличието на човешки жертви и пострадали, е от твърде малко значение дали са французи, българи или азербайджанци (например). Ама "На война - като на война?"... Не мисля... Не бих казала, че това е коректно, най-малкото...
Същото важи и за "молитвите" за Париж. Причинителите на трагедията също се молят, ама не за Париж. Само че с молитви и свещи в църквата/синагогата/храма/джамията проблемите не се решават, уви - не че не би било хубаво...
Вечна памет на загиналите! Толкоз. Другото са празнословия, а такива си имаме предостатъчно.

Размисли в деня за размисъл

Последен ден за размисъл (вече без политически агитации) преди деня за избирането на местна власт. Никого нямам намерение да агитирам, просто искам да изложа своите виждания и позиции.
Преди всичко държа да отбележа, че категорично не се обвързвам с думи, действия, или каквото и да било, свързано с личността на Светльо Витков, поради ред причини, които не ми се изброяват. Въпреки това смятам да дам гласа си в полза на ПП "Глас народен" в избора на общински съветници за гр. София, за да подкрепя баща си - независимо как изглежда или се тълкува това. За вече 10 години, откакто навърших допустимата за гласуване възраст, не съм пропуснала нито едни избори и със сигурност мога да твърдя, че съм давала гласа си за хора с далеч по-съмнителни достойнства, които в много по-малка степен са заслужавали подкрепа, дори само на принципа "най-малко зло". При това положение сега да не подкрепя един от най-важните хора в живота ми, за когото знам със сигурност, че го заслужава, би било най-малкото глупаво. И да, продължавам да твърдя, че трябва да се гласува, дори да е за "най-малкото зло"; и не, скъпи приятели, не цитирайте Марк Твен, дълбоко изкривени са думите му, че ако изборите променяли нещо, щели да ги забранят, защото това е друг прочит на "И едните, и другите, са маскари" - думи, които, впрочем, не са на Алеко Константинов, както мнозина смятат, а на гротескния образ Бай Ганьо. Лично аз не бих се доверила на "мърдост", изречена точно от този герой... Пък за вас не знам.

Размисли за електронния вот

Много се каза и изписа по повод електронния вот - и голямо чудене му се чудят още ръководните органи, аджеба, за ли, против ли, да го бъде ли, да не го ли.
Откъде да започна? От това, че ще си струва, защото ще се повиши избирателната активност? От това, че има хора, на които им е трудно да отидат до секциите - възрастни, болни, такива, които изобщо не са добре и не им е до разходки?... Че даже сума ти хора, които не вярват, че си струва да гласуват и все пак е възможно самата леснота на електронното гласуване да им наклони везните, тъй като все пак е по-лесно да се направи от вкъщи, отколкото да се редим по опашки и да се преборваме с баби и дяди?
За българите в чужбина по-добре да не почвам... Направо нелепи ми се струват доводите на някои, че като не живееш вече в България, не знаеш какво става там. Тия хора знаят ли в кое време изобщо живеем? Вече незнанието и неинформираността са въпрос на желание, а не на възможности - средства и методи за добиване на информация има хиляди и те далеч не се ограничават с това да прескочиш до местния хоремаг и да се снабдиш с новия брой на "Работническо дело" - както може би им диктуват спомените...
"Ама некае дойдат в България, поживеят шест месеца и видят как са нещата, че тогава да гласуват"; "Те не са наясно какво става в България" - казват разни люде... Бих ги попитала тия люде - можете ли с чиста съвест да кажете, че всички българи, живеещи в България, са 100% наясно? По-миналата година проведох разговор по темата за АЕЦ "Белене" с две колежки на моята възраст, живеещи по едно и също време с мен в родината, аджеба какво мислят, за, против, и тн., и единственото, което видях насреща бяха празни погледи тип "Тая пък какво дрънка?"... Познавам хора, които съвсем буквално не знаят кой е премиерът - хем живеят в България. При това положение направо нелепи ми се струват доводите на сума ти хора, живели по соца, с които вечно "затапват" младите ("ни стйе живели, ни мож дъ знайти!"). Да не говорим колко противоречиви и субективни са спомените и мненията на различните хора, нищо че са живели на едно и също място по едно и също време. Имахме подобен разговор наскоро с един човек, с когото бяхме на различни мнения - той мислеше, че голяма част от българите всъщност живеят съвсем безметежно и безпроблемно, но въпреки това мрънкат, а аз твърдя, че не е точно така, и че някои наистина буквално нямат какво да ядат... Е, кой ще каже кой е прав и кой - крив? И аз, и той, сме живели на едно място, по едно време. Чие мнение струва повече? За българите в чужбина - то се знае, че не всички са умни, интелигентни и мислещи, голям процент са от контингента, който не знае азбуката и се подписва с кръстчета (апропо, за въпросния процент такива хора лично аз съм ЗА образователния ценз, тъй като ми се струва некоректно баш тези хора да определят как ще живеем, но в момента в страна като нашата това би било малко "всичката мара втасала" и май би означавало повече да извадим очи, отколкото да изпишем вежди). И все пак - ако трябва да бъдем коректни, един доста голям процент от доходите в страната идва от чужбина. Просто факт - независимо дали това харесва на някого или не. При това положение коректно ли би било да лишим именно тези хора от право на глас?
Относно опасенията, че нямало гаранции против злоупотреби - при нормалното гласуване да не би да има гаранции?
Как забравих и бабите и дядИте беее! Дълго време във вербалната ни практика битуваше лафът "В деня на изборите направете добро за България - скрийте личните карти на бабите си!"... В някои страни вече е въведен "възрастов ценз", най-грубо казано - след определена възраст хората да имат право на глас, само ако минат съответен преглед, тестове и т.н. Т.е., малко като образователния ценз. Ако намираме за абсурдно циганката, която не знае да пише и се подписва с кръстче, да определя бъдещето ни, по каква логика 90-годишни баби/дяди, които от десетилетия насам не знаят какво става, нито следят събитията, а се водят по това, което деца и внуци им разправят и сляпо си гласуват за "червеното" (например. Не се хващайте, моля, за думата - важна е сляпата и упорита последователност, не боята в случая!) без дори да помнят защо (в кръга на майтапа: "Помниш ли, набореее, как навремето гонехме момите? - Помня, помня наборе, ама защо ги гонехме - не помня!"), ни се струва нормално и приемливо? Ако това правило се въведе и у нас, аз се басирам, че едно 20% от вота на БСП (и не само) би паднал моменталически. Това по пътя на логиката за "българите в чужбина". Иначе - естествено, равен шанс всекиму.
Но как да е, станаха много приказки, а заобикалям около основното - право на всеки гражданин е да гласува, независимо при какви условия. И в развитите страни хората са си го направили така, щото да е удобно, достъпно и лесно за всички - независимо от местонахождение, образование и здравословно състояние. Ето това е сбъркано в нашето мислене - че трябва всичко да става трудно, неудобно и тежко; навици, пак останали от соц-а. А като прибавим и факта, че за избирателите от Турция ДПС-то урежда даже и транспорт, докато на огромни територии като САЩ, Канада, Франция, Германия и тн. секциите се броят на пръсти - за какво въобще говорим? Ай сиктир от двойни стандарти, така да се каже - без извинение...

Отново за убийствата...и двойните стандарти

Така. Твърде много се изписа и изказа по въпроса, едва ли ще кажа нещо ново, но все пак. Това е един материал по темата, с който мнозина интелигентни, мислещи и уважавани от мен люде, се солидаризират. Лошо няма.
И, за да бъдем справедливи - малко и от другата страна на въпроса... Не с всичко съм съгласна, но ми допада като начин на мислене, за разлика от горната вдъхновено написана и мелодраматична, но пълна глупост. Само за протокола - и аз не се радвам за отнетия човешки живот, и съм сигурна, че граничарят също не се радва (или поне силно се надявам). Но също така... Ми, мама му стара, това е държавна граница на чужда държава - не хотел или кръчма (то в кръчмите даже има пропусквателен режим, и то в така наречените развити страни), не може всеки да влиза и излиза както и откъдето му скимне, само защото е твърде убеден, че като е бежанец (или просто вика "аз съм бежанец"), може да отиде навсякъде, като преди това предвидливо си е изхвърлил или "загубил" документите за самоличност и всякакво друго id. Това е нещастен случай - куршум рикоширал, случило се. Наистина е трагично, но хайде да бъдем коректни - в страната ни всеки месец стават десетки хиляди убийства на пенсионери за по 2 лв в джоба (само един пример), и за тях никога нито дума, а сега за два дни се изказаха и изписаха 2007500 мнения и изляха тонове сълзи и сополи - и то заради смъртта на човек, принадлежащ към една култура и религия, за която човешкият живот не струва пукната стотинка, жените са собственост, а мъжете - пушечно месо. И не, не може всеки да влиза в чужда страна във всеки един момент, в който му хрумне - независимо дали е бежанец или икономически емигрант. Още повече, когато са 50 души срещу 3ма - и то все млади, здрави и прави мъже, в 10 вечерта, насред тъмнило като в маймунски дирник, с извинение (хайде да помислим обективно дали, ако същата ситуацията се беше случила на афганистанската граница с 50-тина незаконно нахлуващи българи, щяха да ги посрещнат с баклава, дрян и бъклица, или не съвсем баш!)... Всеки, който е карал военна служба, знае какво е да стоиш с часове да вардиш нещо си там, и при всеки шум да се просваш на земята и да викаш "Стой!" на таралеж, например. Аз не съм карала, но познавам достатъчно хора, които са - приказките тип "който не е бил, няма право да се обажда" отдавна вече не вършат работа, нито променят фактите...
Вечна памет на човека - да, вярно, какъвто и да е бил, човешко същество е; имал е правото да не бъде убиван (най-меко казано), но нека да не изпадаме в недообмислена патетика и най-вече (по възможност) да не хвалим двойните стандарти.

За местните избори

От Николай Николов:

"Казват ми: Защо бе, Ники? Защо се набъркваш в политиката, тая мръсна дума; не знаеш ли, че там всички са маскари; ще те купят и ще те продадат, пък ако не могат, ще те употребят! Срещу власт не се рита; тези, дето държат парите, държат и властта – и тия избори като ония…
Казвам им: Защото думичката „политика” не произлиза от „поли”/много/ и глагола „тикам”, нито от английското „поли–тикс”/много кърлежи/. Тя е свързана с битието ни, с настоящето и бъдещето ни. Аман от онова интелигентско високомерие, с което гледаме на грозното в живота и гнусливо се дистанцираме от него. Щото, докато умните се наумуват, лудите се налудуват! За моите 65 години никой не успя да ме купи, продаде и употреби. Никой не може да Ви купи и употреби, ако Вие не искате! То е като оня виц – „Бе, господине, в тия гащи, дето си ги избрахте, ще влезнат двама? – Ще влезнат, ако ги пущим!” Защитавал съм обществени каузи – губил съм само нерви и килограми. Печалбата не е в пари; тя е в самата кауза и правото да заемеш позиция; в удовлетворението, че си воювал за тази позиция! А и нали Ботев ни рече, че няма власт над оная глава, която не иска власт? Пък Левски допълни: „Не се заблуждавайте, че тия, дето държат парите, държат и бъдещето ви!”. А що се отнася до „и тия избори като ония” – припомням думите на един мъдър европеец: „ Никога не се предавайте на отчаянието – то не удържа на обещанията си”…
Казват ми: Аха, ама и ти май реши да облажиш, щото в местни избори участват ония, дето искат да напълнят гушката. Във властта се влиза, та да догониш онези, дето вече са се налапали! Друго си е да седнеш на кметското столче; общински съветник да си – бей гиби; земаш парици и си кюташ! Пък ако си читав – къде е казано, че ще се справиш? И как хората да познаят читавите?!!
Казвам им: Да водиш спор с онези, които те познават, е тъпо – с тях се разговаря. Да спориш с ония, които не те познават, е още по–тъпо – то е като да наливаш пустото в празното. А да убеждаваш другите, дето са убедени, че всичко се купува с пари, а онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, си е жив идиотизъм. Трудно е да изчетеш собствената си неграмотност… Но ще ви кажа – в България няма учебно заведение, което да Ви подготвя за за президент, министър, депутат, кмет или общински съветник. В тези „избираеми длъжности” човек влиза със собствения си интелектуален багаж, характер, инат и морални позиции. Заплатата на един кмет и общински съветник не е такава, та за четири години той да вдигне палат за няколко милиона и да подкара Майбах… Ако срещнете подобен случай – ами, значи, излъгали са Ви! Ами „отсвирете” лъжеца! Изритайте и партията, която го е издигнала! На всеки четири години избирателите реално могат да наказват и хвалят; те реално държат властта в ръцете си. Смисълът на изборите е хората да повярват, че нещо зависи от тях – всичко зависи от тях! Ами отидете да гласувате; накарайте Вашите близки, познати и приятели да гласуват – и животът ни наистина ще се промени! Ние избираме приятели и ако те ни разочароват, разделяме се с тях. В политиката е същото…
Казват ми: Добре де, ама защо точно кмет на район Оборище? И какво толкова, ако те изберат от листата за общински съветници?
Казвам им: Защото Оборище е кварталът на моето детство. Там открих „мистерията на лелките” в детската градина; там, в 129–то получих първата си забележка „Влиза в училище през прозореца”; там в парка Заимов се пердашехме с децата от другата улица; там учих, следвах, работих в Математическата и Английската… Там паветата миришат на софийска древност, а сянката на Александър Невски е притулила история на 25–годишния ни Преход… Там и хората са по–различни – кварталът не е „богат финансово”, но неговите 3070 декара са „кондензирали” гигантски интелектуален и културен потенциал… А позицията на общински съветник дава в ръцете ти страшното оръжие на Гласността и правото да убедиш хората, че светът не е толкова мърляв, колкото изглежда!
Казват ми: А как смяташ да направиш кампания без пари? Че без пари няма кой да ти разлепи някой и друг плакат! Без финанси, байно, избори се не правят!
Казвам им: Имам своите бивши ученици, които отдавна са ми станали приятели; това е капитал, какъвто милионерите нямат. Имам онези, които ме познават – те са богатство, което никой не може да „фалира”… Имам моя си живот, в който не съм правил компромиси с моята си съвест!
Казват ми: Ники, ма ти май си идеалист?
Казвам им: Алеко Константинов изрече: „А идеали трябват, Алексей, те не са празни думи, както смята жадната за облаги сволоч!”.
Казвам им: Аз съм даскал по литература. Не мога да бъда друг."

Новите-стари новини

The Mayor of London, Boris Johnson, can be seen travelling on the underground; the Mayor of Rome, Ignazio Marino – riding his bike, and that of Madrid – Ana Botella – on the bus.
At the same time, the mayors of known and unknown towns in Bulgaria such as Ruen, Hitrino, Varbitsa , Venets, Nicolay Kozlevo, Isperich, Kaolinovo, Devnya , and Balchik, ride business cars costing hundreds of thousands of leva, purchased with taxpayers’ money, as early as the first year of their mandates. Despite being business cars, the mayors use them as private.
The Mayor of the Hitrino town travels in a 110.000-leva car, the Mayor of Varbitsa town – in a 100.000 leva one; that of Ruen town – in a 110.000 leva one; that of Venets town – in a 139.000 leva; that of Isperih town – a 70.000 leva one; and the Kaolinovo Mayor – in a 70 000 leva car.
The total record, however, is held by the mayor of Balchik, Nikolay Angelov, who rides a 150 000 leva limousine. His excuse for buying it is that such a car cannot be found at a lower cost, and a mayor is supposed to have an imposing car.

Из "по света" - преводът мой, за чуждоезичните приятели. Коментарът - ваш! Макар че той, в общи линии, е излишен...



Туй то - хората по света душа дават да са за пример, нашите селяндури още си живеят в соц-а и зората на демокрацията, където колата е признак на престиж, понеже малцина разполагат с такава (обикновено руски модел, 10-та употреба), след като са чакали 10-тина-20 години, за да я получат, а изразът "Ей я, мина Мазда-та на Жени Живкова" е трагикомично илюстриране на факта, че в цялата столица съществува един-единствен автомобил, представител на тази марка. Може ли някой да обясни на тези мили хорица в коя година точно живеем?

За всички псуващи...

Скъпи приятели (и не дотам), не съм склонна да се впусна в дискусионни и безсмислени полемики относно "за" или "против" гей парадите и всичко свързано с тях - на достатъчно глупости се начетох през последните няколко дни, проявявайки небивал стоицизъм и солидна доза мазохизъм. От всичко чуто и прочетено тези дни тук и там из интернета и медиите, научих, че:
1. Ние сме изключително толерантен народ. Стига само различните да се скрият някъде и да не ни се мотаят наоколо.
2. Дилърите около училищата и в дискотеките, бурният живот в чалготеките и няколко телевизии от рода на Планета, които излъчват денонощно софт порно, пасти да ядат пред смъртната опасност, която представлява гей парадът за децата.
Само ще кажа, че ако през 2007-ма година 40-дневните учителски протести (същото важи и за тези на лекарите и железничарите) имаха и наполовина толкова единодушна и масова подкрепа, колкото има сега срещу въпросното събитие, за което толкова се шумя и се шуми вече второ денонощие след края му, нещата в страната ни щяха да са много, много различни за всички - изцяло в положителен смисъл - но, уви. Лично на мен ми е направо обидна цялата тая масова истерия - 70-80% от хората, псуващи гей парада и хомосексуалните, не казват нищо по повод престъпните назначения във властта, не казват нищо против идиотските експерименти в образованието; не правят нищо, когато цените се покачват главоломно спрямо заплатите; не им пука и грам, когато стотици хиляди души искат оставката на премиера, а премиерът си трае, и присмехулно ги наричат "платени гербаджии"; не смеят и да гъкнат срещу масовата чалгизация, заливаща ни отвсякъде... когато обаче веднъж в годината дори само се спомене за гей парад - и "Аууууу, страшно!" ?!. WTF?! Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно...

Celebrating international day against homophobia and transphobia

Честит международен ден на борбата с хомофобията и трансфобията!


Дано доживеем (и то по възможност в обозримо бъдеще) времена на по-голяма толерантност... В които новината за това как Люксембургския премиер сключил брак с партньора си няма да всява смут и възмущение у нашенеца ("Такъв вид "брак" обективно не съществува, както не съществува и полигамният ислямски "брак". Бракът по същество е възможен само между един мъж и една жена - и това наистина не е въпрос на мнение. Съжителството е друго нещо." - пише г-н Манол Глишев в социалната мрежа Фейсбук). Демек, пак логиката "Не вярвам в нещо, следователно - то не съществува", която на мен лично винаги ми е била чужда и несвойствена, както и тотално неразбираема. Идва ми да му река на тоя нашенец: "И к'во излиза сега? "Нямам нищо против педалите, ама да не го демонстрират явно"; "Не ми пречат гейовете, ама да не се женят"... WTF?!. А'е стига бе. Да ви.... у демократите недорасли!" - ама ще е груба селска проява, затова няма да влизам в диалог, който е обречен.
Не ме впечатлява особено новината какво се е случило в Люксембург, но мисля, че ако въпросният премиер е добър политик и прави така, щото на хората да им е добре, няма никакво значение с кого, къде и при какви обстоятелства какво и как прави. Ако се интересуваме от този въпрос, нека се обърнем с него към люксембургчани. Ако хората не са доволни, на следващите избори просто ще го сменят, без да ги вълнува какъв е и за кого е женен/омъжен
За мен като нерелигиозен човек, бракът е пълна нелепица и няма как да има "свят" статут. Нито хетеросексуалният, нито хомосексуалният. Той е изобретение на човешките общества с основна цел запазване имуществото на семейството и рода. Именно това е причината само до преди няколко поколения почти във всички цивилизации бракът да представлява в основата си сделка между родове, в повечето случаи без да се зачита мнението и желанието на младоженците. Или дори да се виждат (достатъчно е да си припомним "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров, и няма какво да говорим повече). Любовта се е считала за романтична приказка, семейството - за суровата реалност. Бракът по любов е лукс, който малко общества са можели да си позволят, защото животът винаги е доказвал нетрайността на чувствата и смяната им в хода на времето. Особено в уседналите земеделски общества бракът е свещен ритуал, защото "узаконява" светостта на собствеността върху земята, семейството и наследниците. След индустриалната революция и масовата урбанизация, изравняваща все повече индивидите за сметка на родовете, бракът започва да губи своята стойност на сакрализация. Съжителството между двама души на интимна основа няма особена логика да бъде сакрализирано с "брачен ореол", при положение, че няма имуществени взаимоотношения между партньорите. Ако е за унаследяване при внезапна смърт, попечителство над деца, общ бизнес и т.н., то това и със закона за регистрирано съжителство, който съществува вече в редица държави, може стане. В този смисъл бракът в съвременното общество си е по-скоро бизнес сделка и традиционен ритуал за озаконено съжителство. А разводите, които достигат почти 50% от сключените бракове са все по-ясна индикация за нелепата ситуация с отмирането на традиции, появили се преди хилядолетия от нужди, които вече не са актуални...
Всичко дотук следва да покаже, че бракът в днешно време претърпява страшна криза и май точно гей двойките са напът да останат единствените, които да проявяват желание да го съхранят, така че не виждам защо разни хора вдигат джумбуш. Аргументацията "Тия па, гейовете, кво искат толкоз, те с'я и хетеросексуалните не щат да се женят, та те ли?!" е направо детинска. Все едно Била или Метро да откаже да продава кренвирши на чужденци или червенокоси и някой да рече: "К'во врякат толкова - те кренвириште тъй и тъй са боклуци!".
Щастието на люксембургския премиер, на Елтън Джон, на Азис или моето не минават през одобрение или "специален лиценз" от никого и много се радвам, че отдавна живеем във време и среда, в които Църквата няма някакво осезаемо влияние.

И още нещо, във връзка с предишния пост...

Тъй като на осми март, както и в дните след него, много широко се заобсъждаха правата или неравенствата на жените, а разни самопровъзгласили се феминистки вдъхновено нареждат "какво е да си жена в днешния свят", понякога ми иде да изкрещя - "Ми същото е като да си мъж в днешния свят!". Кръвта не е мъжка или женска - тя е само червена. При някои индивиди може и да е зелена, това си е тяхна работа. Никога не съм се определяла като феминистка, нито като нещовистка, тъй като не обичам да си слагам етикети. Винаги съм се обявявала на висок глас против дискриминацията във всичките й форми - дори под формата на обществени стереотипи и предразсъдъци, независимо към кой от двата пола са насочени. Има обаче няколко момента, които не мога да не подчертая и които не е зле всички автори на писания и литература, които сякаш нямат друга цел, освен да натъртват на това колко е лошо, тежко и трудно да си жена в този "мъжки свят", да си припомнят от време на време. Ще карам поред, за да не се объркаме (уточнявам, че долуизброените факти засягат така наречените развити общества - страните от третия свят са съвсем друга история):
1. Да започнем с това, че главно (за да не кажем "само") мъже биват пращани на бойното поле, често не по тяхно желание и независимо дали го искат. Да, войната си е война, но предимно мъжете са жертви - в прекия смисъл. Докато не се въведе задължителна (и качествена) обща военна подготовка за всички граждани, независимо от пола им, двойните стандарти в това отношение няма да изчезнат още много време.
2. Малко поостаряло, но факт - при произшествия с кораби правилото "първо жените и децата" е още в сила. Може и да звучи налудничаво, но мисълта да ми се даде шанс да се спася от произшествие, само защото съм се родила с такива и онакива хромозоми, мен лично не ме блазни особено.
3. От домашно насилие може да пострада всеки, но законите и съдът защитават в много по-голяма степен жените. Жертвите от мъжки пол само в Щатите са стотици годишно, но тези факти често се премълчават или игнорират. Мъжете също стават жертви на побой, но двойният стандарт в това отношение е факт.
4. Същото важи и за сексуалното насилие. Факт е, че ако жена подаде сигнал за изнасилване от мъж, законите, държавата и полицията са на нейна страна и извършителят ще плати скъпо и прескъпо. Мъж, който направи същото (при насилие от жена - да, възможно е, и такива случаи никак не са рядкост!), най-вероятно ще стане за смях и на кокошките, ако изобщо му обърнат внимание.
5. Аналогично обществото (по необясними за мен причини) е решило, че е нормално и приемливо за жена да плаче и лее сълзи и даже може с това да минава за нежна, чувствителна и добра. Мъж, който плаче, минава просто за лигльо, ревльо, и т.н.
6. Жена, която си стои вкъщи, е "домакиня", а мъж, който прави същото, е "мързеливец", "готованец", "търтей" и все такива едни.
7. При развод попечителството над децата почти във всички случаи се пада на майката, ако няма "основателна причина" за обратното. Фактът, че въпросната майка може да е ужасен човек, непоносим характер, тъпа като галош и просто да не става за родител, не минава за "основателна причина". Аргументът е "щом ги е раждала, децата са за нея".
8. Истината е, че хората почти са приели за даденост жени да ползват мъжката тоалетна в обществени заведения, но ако мъж използва женската, няма да е много добре за него.
9. Клишето, че "мъж с много жени е пич, а жена с много мъже е ку**а" е отдавна дискредитирано и едва ли някой в днешно време го приема насериозно. Обаче жена да бъде издържана от мъжа си е "нормално", докато мъж в това положение е нарочен за мързеливец, смотаняк, неудачник и т.н.
10. "Мъжко момиче" е комплимент, а "женско момче"/"момичешки мъж"... Е, ми няма такъв израз!
11. Жените в днешно време имат избор дали да се женят и създават семейства (въпреки че стереотипи и обидни етикети от сорта на "стара мома" все още съществуват). Ако мъж е неженен и необвързан след определена възраст, хората автоматично започват да оспорват мъжеството и/или ориентацията му.

Тези стигат ли като за начало?
Нека сме наясно - двойните стандарти, независимо срещу кого са насочени, са сериозен проблем сами по себе си, а за всеки проблем е нужно да се говори и мисли сериозно, за да се стигне максимално лесно до решението му. Изключително дразнещо е, когато феминистките заговорят за "сексизъм" всеки път, когато нещо не им изнася. И ДА, много жени също са сексистки! Сексизмът не е "мъжка работа", нито мъжете имат някакъв вид монопол върху него. Има както прекрасни хора, така и тотални боклуци и от двата пола, както и от всички възрасти, раси и етноси - всякакви хора съществуват под слънцето. Дискриминацията и двойните стандарти са лошо нещо сами по себе си, без значение кой ги проявява и демонстрира. Ако ни се дискриминира, нека дискриминираме глупостта и безочието - а те съществуват под всякаква форма, размер, възраст, раса, религия, сексуалност, пол и т.н.