Скъпи приятели (и не дотам), не съм склонна да се впусна в дискусионни и безсмислени полемики относно "за" или "против" гей парадите и всичко свързано с тях - на достатъчно глупости се начетох през последните няколко дни, проявявайки небивал стоицизъм и солидна доза мазохизъм. От всичко чуто и прочетено тези дни тук и там из интернета и медиите, научих, че:
1. Ние сме изключително толерантен народ. Стига само различните да се скрият някъде и да не ни се мотаят наоколо.
2. Дилърите около училищата и в дискотеките, бурният живот в чалготеките и няколко телевизии от рода на Планета, които излъчват денонощно софт порно, пасти да ядат пред смъртната опасност, която представлява гей парадът за децата.
Само ще кажа, че ако през 2007-ма година 40-дневните учителски протести (същото важи и за тези на лекарите и железничарите) имаха и наполовина толкова единодушна и масова подкрепа, колкото има сега срещу въпросното събитие, за което толкова се шумя и се шуми вече второ денонощие след края му, нещата в страната ни щяха да са много, много различни за всички - изцяло в положителен смисъл - но, уви. Лично на мен ми е направо обидна цялата тая масова истерия - 70-80% от хората, псуващи гей парада и хомосексуалните, не казват нищо по повод престъпните назначения във властта, не казват нищо против идиотските експерименти в образованието; не правят нищо, когато цените се покачват главоломно спрямо заплатите; не им пука и грам, когато стотици хиляди души искат оставката на премиера, а премиерът си трае, и присмехулно ги наричат "платени гербаджии"; не смеят и да гъкнат срещу масовата чалгизация, заливаща ни отвсякъде... когато обаче веднъж в годината дори само се спомене за гей парад - и "Аууууу, страшно!" ?!. WTF?! Щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар