неделя, февруари 14, 2016

Мразите балади като цяло и Адел в частност? Този пост е за вас!

ВНИМАНИЕ: Феновете на британската поп певица Адел да НЕ четат. Съдържа критики; ако не ви харсва - НЕ четете.
Чух новата песен на Адел - уви, не ми беше спестено...
С удоволствие бих казала, че творчеството на Адел е направо ужасно и е по-добре за нея да се откаже от пеенето... Но, уви, не мога да кажа това - просто творчество няма, пеене - хептен. Тази определено е напът да влезе в рекордите на Гинес като "жената, успяла да скимти най-дълго пред микрофон", като дори е успяла да облече стоновете си в песен... За жалост - една и съща песен от години насам. Все едно и също - колко е нещастна, че гаджето й я е зарязало и разни все от тоя сорт...
Още преди години Адел пееше една доста потискаща балада с мрачновато видео и заглавие "Someone Like You". Последваха я редица песни, които не се различаваха съществено нито по мелодия, нито по аранжимент, тем паче текст. За щастие междувременно Адел направи нещо изключително полезно за себе си и обществото - роди и отгледа момченце. И поради тази именно причина, й се наложи за известно време да преустанови скимтенето пред микрофона и да се посвети на по-ползотворни дейности, като сменяне на памперси и претопляне на млека за биберони...
За жалост обаче, мина се-немина някоя и друга година, и Адел отново зави за злощастния си любовен живот.
Не знам на тази жена дали темата за изневери и нещастни несподелени любови й е особено близка и позната - може би... Но, вярвам, каквото и да и се е случило, със сигурност не е повод да слушаме предсмъртните й вопли вече осма поредна година.
С други думи - Адел, моме, ако четеш написаното дотук - много се проточи тази твоя лебедова песен, Адке! Сменяй плочата, мила, време е!
Особено в така наречения ден на любовта, на хората не им се слушат погребално-траурни напеви. Остави си ги за други дни - животът е достатъчно нещастен и без друго.

вторник, февруари 09, 2016

Престъпления и наказания

Образователната ни система пак изтрещя
В "Добрата стара Англия" (която аз иначе безкрайно уважавам и ценя) телесните наказания над ученици (бой с пръчка, демек) стават незаконни едва през 1979г. В "дивата" ни родина те никога не са били законни - и слава Богу! Лично аз не съм привърженичка на подобни радикални действия и не смятам, че насилието, под каквато и да е форма, е адекватен метод за внушаване на дисциплина - мисля, че с добро може да се постигне много повече... Което в никакъв случай не означава, че не трябва да има наказателни мерки при провинения. Каквито и да са те, българската система трудно може да бъде обвинена в непремерени наказания или твърде сурови санкции.
Винаги е имало и ще има хора, които си знаят само правата, но не и задълженията -. и сред децата, и сред възрастните - и тъй като системата за последните години силно се наклони да е в полза на ученика, някои хора пробват всякакви цигански номера с надеждата да прилапат някой лев. Не мисля, че има поводи за безпокойство - даже въпросната госпожа да е завела дело, то няма как да бъде решено в нейна полза; разходите по съдилища са си нейни, излагацията - също.