За местните избори

От Николай Николов:

"Казват ми: Защо бе, Ники? Защо се набъркваш в политиката, тая мръсна дума; не знаеш ли, че там всички са маскари; ще те купят и ще те продадат, пък ако не могат, ще те употребят! Срещу власт не се рита; тези, дето държат парите, държат и властта – и тия избори като ония…
Казвам им: Защото думичката „политика” не произлиза от „поли”/много/ и глагола „тикам”, нито от английското „поли–тикс”/много кърлежи/. Тя е свързана с битието ни, с настоящето и бъдещето ни. Аман от онова интелигентско високомерие, с което гледаме на грозното в живота и гнусливо се дистанцираме от него. Щото, докато умните се наумуват, лудите се налудуват! За моите 65 години никой не успя да ме купи, продаде и употреби. Никой не може да Ви купи и употреби, ако Вие не искате! То е като оня виц – „Бе, господине, в тия гащи, дето си ги избрахте, ще влезнат двама? – Ще влезнат, ако ги пущим!” Защитавал съм обществени каузи – губил съм само нерви и килограми. Печалбата не е в пари; тя е в самата кауза и правото да заемеш позиция; в удовлетворението, че си воювал за тази позиция! А и нали Ботев ни рече, че няма власт над оная глава, която не иска власт? Пък Левски допълни: „Не се заблуждавайте, че тия, дето държат парите, държат и бъдещето ви!”. А що се отнася до „и тия избори като ония” – припомням думите на един мъдър европеец: „ Никога не се предавайте на отчаянието – то не удържа на обещанията си”…
Казват ми: Аха, ама и ти май реши да облажиш, щото в местни избори участват ония, дето искат да напълнят гушката. Във властта се влиза, та да догониш онези, дето вече са се налапали! Друго си е да седнеш на кметското столче; общински съветник да си – бей гиби; земаш парици и си кюташ! Пък ако си читав – къде е казано, че ще се справиш? И как хората да познаят читавите?!!
Казвам им: Да водиш спор с онези, които те познават, е тъпо – с тях се разговаря. Да спориш с ония, които не те познават, е още по–тъпо – то е като да наливаш пустото в празното. А да убеждаваш другите, дето са убедени, че всичко се купува с пари, а онова, което не се купува с пари, се купува с много пари, си е жив идиотизъм. Трудно е да изчетеш собствената си неграмотност… Но ще ви кажа – в България няма учебно заведение, което да Ви подготвя за за президент, министър, депутат, кмет или общински съветник. В тези „избираеми длъжности” човек влиза със собствения си интелектуален багаж, характер, инат и морални позиции. Заплатата на един кмет и общински съветник не е такава, та за четири години той да вдигне палат за няколко милиона и да подкара Майбах… Ако срещнете подобен случай – ами, значи, излъгали са Ви! Ами „отсвирете” лъжеца! Изритайте и партията, която го е издигнала! На всеки четири години избирателите реално могат да наказват и хвалят; те реално държат властта в ръцете си. Смисълът на изборите е хората да повярват, че нещо зависи от тях – всичко зависи от тях! Ами отидете да гласувате; накарайте Вашите близки, познати и приятели да гласуват – и животът ни наистина ще се промени! Ние избираме приятели и ако те ни разочароват, разделяме се с тях. В политиката е същото…
Казват ми: Добре де, ама защо точно кмет на район Оборище? И какво толкова, ако те изберат от листата за общински съветници?
Казвам им: Защото Оборище е кварталът на моето детство. Там открих „мистерията на лелките” в детската градина; там, в 129–то получих първата си забележка „Влиза в училище през прозореца”; там в парка Заимов се пердашехме с децата от другата улица; там учих, следвах, работих в Математическата и Английската… Там паветата миришат на софийска древност, а сянката на Александър Невски е притулила история на 25–годишния ни Преход… Там и хората са по–различни – кварталът не е „богат финансово”, но неговите 3070 декара са „кондензирали” гигантски интелектуален и културен потенциал… А позицията на общински съветник дава в ръцете ти страшното оръжие на Гласността и правото да убедиш хората, че светът не е толкова мърляв, колкото изглежда!
Казват ми: А как смяташ да направиш кампания без пари? Че без пари няма кой да ти разлепи някой и друг плакат! Без финанси, байно, избори се не правят!
Казвам им: Имам своите бивши ученици, които отдавна са ми станали приятели; това е капитал, какъвто милионерите нямат. Имам онези, които ме познават – те са богатство, което никой не може да „фалира”… Имам моя си живот, в който не съм правил компромиси с моята си съвест!
Казват ми: Ники, ма ти май си идеалист?
Казвам им: Алеко Константинов изрече: „А идеали трябват, Алексей, те не са празни думи, както смята жадната за облаги сволоч!”.
Казвам им: Аз съм даскал по литература. Не мога да бъда друг."