Много се каза и изписа по повод електронния вот - и голямо чудене му се чудят още ръководните органи, аджеба, за ли, против ли, да го бъде ли, да не го ли.
Откъде да започна? От това, че ще си струва, защото ще се повиши избирателната активност? От това, че има хора, на които им е трудно да отидат до секциите - възрастни, болни, такива, които изобщо не са добре и не им е до разходки?... Че даже сума ти хора, които не вярват, че си струва да гласуват и все пак е възможно самата леснота на електронното гласуване да им наклони везните, тъй като все пак е по-лесно да се направи от вкъщи, отколкото да се редим по опашки и да се преборваме с баби и дяди?
За българите в чужбина по-добре да не почвам... Направо нелепи ми се струват доводите на някои, че като не живееш вече в България, не знаеш какво става там. Тия хора знаят ли в кое време изобщо живеем? Вече незнанието и неинформираността са въпрос на желание, а не на възможности - средства и методи за добиване на информация има хиляди и те далеч не се ограничават с това да прескочиш до местния хоремаг и да се снабдиш с новия брой на "Работническо дело" - както може би им диктуват спомените...
"Ама некае дойдат в България, поживеят шест месеца и видят как са нещата, че тогава да гласуват"; "Те не са наясно какво става в България" - казват разни люде... Бих ги попитала тия люде - можете ли с чиста съвест да кажете, че всички българи, живеещи в България, са 100% наясно? По-миналата година проведох разговор по темата за АЕЦ "Белене" с две колежки на моята възраст, живеещи по едно и също време с мен в родината, аджеба какво мислят, за, против, и тн., и единственото, което видях насреща бяха празни погледи тип "Тая пък какво дрънка?"... Познавам хора, които съвсем буквално не знаят кой е премиерът - хем живеят в България. При това положение направо нелепи ми се струват доводите на сума ти хора, живели по соца, с които вечно "затапват" младите ("ни стйе живели, ни мож дъ знайти!"). Да не говорим колко противоречиви и субективни са спомените и мненията на различните хора, нищо че са живели на едно и също място по едно и също време. Имахме подобен разговор наскоро с един човек, с когото бяхме на различни мнения - той мислеше, че голяма част от българите всъщност живеят съвсем безметежно и безпроблемно, но въпреки това мрънкат, а аз твърдя, че не е точно така, и че някои наистина буквално нямат какво да ядат... Е, кой ще каже кой е прав и кой - крив? И аз, и той, сме живели на едно място, по едно време. Чие мнение струва повече? За българите в чужбина - то се знае, че не всички са умни, интелигентни и мислещи, голям процент са от контингента, който не знае азбуката и се подписва с кръстчета (апропо, за въпросния процент такива хора лично аз съм ЗА образователния ценз, тъй като ми се струва некоректно баш тези хора да определят как ще живеем, но в момента в страна като нашата това би било малко "всичката мара втасала" и май би означавало повече да извадим очи, отколкото да изпишем вежди). И все пак - ако трябва да бъдем коректни, един доста голям процент от доходите в страната идва от чужбина. Просто факт - независимо дали това харесва на някого или не. При това положение коректно ли би било да лишим именно тези хора от право на глас?
Относно опасенията, че нямало гаранции против злоупотреби - при нормалното гласуване да не би да има гаранции?
Как забравих и бабите и дядИте беее! Дълго време във вербалната ни практика битуваше лафът "В деня на изборите направете добро за България - скрийте личните карти на бабите си!"... В някои страни вече е въведен "възрастов ценз", най-грубо казано - след определена възраст хората да имат право на глас, само ако минат съответен преглед, тестове и т.н. Т.е., малко като образователния ценз. Ако намираме за абсурдно циганката, която не знае да пише и се подписва с кръстче, да определя бъдещето ни, по каква логика 90-годишни баби/дяди, които от десетилетия насам не знаят какво става, нито следят събитията, а се водят по това, което деца и внуци им разправят и сляпо си гласуват за "червеното" (например. Не се хващайте, моля, за думата - важна е сляпата и упорита последователност, не боята в случая!) без дори да помнят защо (в кръга на майтапа: "Помниш ли, набореее, как навремето гонехме момите? - Помня, помня наборе, ама защо ги гонехме - не помня!"), ни се струва нормално и приемливо? Ако това правило се въведе и у нас, аз се басирам, че едно 20% от вота на БСП (и не само) би паднал моменталически. Това по пътя на логиката за "българите в чужбина". Иначе - естествено, равен шанс всекиму.
Но как да е, станаха много приказки, а заобикалям около основното - право на всеки гражданин е да гласува, независимо при какви условия. И в развитите страни хората са си го направили така, щото да е удобно, достъпно и лесно за всички - независимо от местонахождение, образование и здравословно състояние. Ето това е сбъркано в нашето мислене - че трябва всичко да става трудно, неудобно и тежко; навици, пак останали от соц-а. А като прибавим и факта, че за избирателите от Турция ДПС-то урежда даже и транспорт, докато на огромни територии като САЩ, Канада, Франция, Германия и тн. секциите се броят на пръсти - за какво въобще говорим? Ай сиктир от двойни стандарти, така да се каже - без извинение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар