"За какво?"

Напоследък все по-често си припомням един поовехтял анекдот: "Пациент при лекаря пита: "Докторе, ще живея ли?". - "И за какво?" - гласи отговорът." Коментарите, които масово могат да се чуят от познати и непознати по улицата, на опашка, в градския транспорт или на чаша мастичка, бира или кафе в квартално заведение, често много удобно се заключават именно в подобни невероятни прозрения. "За какво протестират студентите?" - недоумяват мнозина. "За какво стачкуват гражданята?" се пита в загадката... разликата между стачка и протест дори не се споменава. Какво искат хората всъщност?
Отговорът на този въпрос е прост и сложен едновременно. Първото, което се подразбира от само себе си, е "оставка" на управляващия кабинет. Преди един бюлюк критици, мърморковци и разбирачи да са гракнали срещу ми "И след това, какво?", бързам да припомня как в една своя песен, по съвсем друг повод незабравимият Георги Минчев пее: "Хубаво, съгласен съм, и след това какво?". Следващият куплет, изпят от Милена, обяснява как положението пак ще се повтори, ако се налага. На същият този принцип, логичният отговор е - ами пак същото, ако трябва. Нека има предсрочни избори и на 6 месеца, ако е необходимо, докато не стане промяната, която, мисля, всички искаме.
Вторият отговор на въпроса какво, аджеба, искаме всъщност, е точно това - промяна. И не само го искаме, но и го правим. Очевидно човек трябва да е доволно ограничен, за да не вижда, че промяната вече се случва, в момента България е един врящ казан и се вихрят събития, които решават бъдещето ни за години напред. Трябва да е и особено наивен (за да не кажем направо глупав), ако намира, че в България в момента всичко е прекрасно и безоблачно. Хората протестират, когато не са доволни от нещо. А Алеко Константинов казва "По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня". Свинете не протестират. Очевидно, за да искат оставка на правителството вече шести месец, хората не се чувстват особено щастливи. Защо човек да се вдига на бунт, ако всичко му е наред? Няма логика подобно действие. Точно както няма логика и сума ти хора днес да изберат непривличащата ги емиграция в някоя страна - която, колкото и да е развита, нито е цъфнала и завързала, нито е чак такъв земен рай, какъвто си представят мнозина - ако са си добре в родината. Нито е логично или обяснимо човек, живял в пространството на "светлия социалистически рай", да иска да бяга в ада на "прогнилия западен капитализъм" и да остане там - а както сами знаем, това многократно се е случвало. Не е зле повече хора да се позамислят върху този скромен факт.
Лично на мен, като гражданин и данакоплатец, ми е най-последният проблем (да не го кажа в по-грубия вариант) кой точно "върти държавното кормило", стига той да върши работа. БСП, ДПС, Бойко, Костов, Светльо Витков, ако ще Митьо Пищова да дойде да управлява, не бих имала нищо против, ако той управлява добре, така че ние да се чувстваме "като бели хора". Едва ли има чак толкова върли идеалисти, които да се бунтуват ако всичко им е наред, просто "ей тъй, нА", в името на самия бунт. Обяснение от сорта, че на хората им липсвал адреналин, работа и редовен полов живот, е направо детинско. Кому е нужно да мръзне зимата или да се поти в летните жеги на площада, че и да води и децата или внуците си да гледат как униформени маризят мирни граждани? Толкова ли нямат друга работа тия хора бе? И ако е така, защо докато едни протестират, други си пият кафето на Витошка (или където и да е), без да си мърдат пръста? "И за какво?" - разсъждават те. "Като се махнат тия, ще дойдат ония, или други ще дойдат; които и да са - все едно е, всички са маскари". Интересно обаче, дали ако ги попитат биха ли искали по-добра среда за децата си, по-уреден живот и поне малко по-голяма заплата, тия хора биха се поколебали изобщо... Още по-интересен е фактът, че ако след някое и друго време (което може и да не бъде днес или утре, но все ще се случи някога) животът в България стане действително по-добър и по-уреден, 90% от същите тези върли противници на протеста ще се гордеят и бият в гърдите - "Ние го постигнахме"... Това не е гениално съждение, а просто пътят на житейската логика (д**а и житейска логика!).
А междувременно протестите продължават. И недоволството на студентите продължава, както и окупацията на университетите. "И за какво?" - ще попитат мнозина... Това е наша национална тайна!

Поздрав по случая с ТАЗИ ПЕСЕН