Подхващам направо - днес нямам предварителни встъпителни увертюри, а нямам и време. Още веднъж искам много ясно да подчертая, че в България представите за политика и всичко свързано с нея, както и опитите политическият ни живот да стане нещо качествено са тотално изопачени и объркани. Съществува следният порочен кръг - хората не гласуват на избори, защото са обезверени, разочаровани и смятат, че политиката, образно казано, е като кочината - който влезе, ще се изцапа; малцинствата (които, като оставим настрана факта, че са малцинства, са преди всичко хора, само че оскотели от мизерия, масово неграмотни и следователно манипулативни) гласуват срещу "бира и кебапче"; хората от така наречената "средна класа" още повече се обезверяват и напълно отказват да упражняват вота си, тъй като според тях "изборите са купени и срещу това няма решение" (абстрахирайки се от факта, че общностите, най-често спрягани за "купен електорат" са едва 5-8% от населението у нас и при една по-висока избирателна активност от страна на основното население техният вот лесно би станал пренебрежимо малък). По този начин "купешкият вот" лесно побеждава.
Оттам и основният извод - защо "единствената" алтернатива срещу правителството на Орешарски трябва непременно да е ГЕРБ? Колкото Симеон бе избран отново след провала си през периода 2001 (когато имаше по-голямо мнозинство от Бойко през 2009) до 2005, толкова би могъл да бъде и ГЕРБ в момента. Алтернатива е всяка една от партиите в България (а те никак не са малко), която всеки реши да подкрепи. Друг вариант - всеки има право да сформира собствена партия и да опита да влезе в парламента, ако счете това за уместно. "Политика" не е мръсна дума, нито пък "партийност". Като оставим настрана неизбежните дефекти и пропуски в демократичната система, безспорен факт е, че политическият плурализъм е единственият, за добро или лошо, начин за пряко въздействие върху ситуацията у нас, поне към настоящия момент. Другото се нарича "диктатура"... и не е за предпочитане.
Още нещо - специално за всички, които евентуално ще писнат, че студентските протести трябвало да бъдат "надпартийни" и политическите партии нямали място да ги/ни подкрепят (вече ни направи мазол в мозъка, но няма как) - лично на мен (а, мисля, и на всеки друг) ми е точно последен проблем кой и как е решил да подпомогне протеста ни, както и коя партия или движения подкрепя, стига да не е сред парламентарно представените, които в момента искаме да се махнат и стига да е решил да ни подпомогне в качеството си на гражданин и човек. Дакелското подскачане при всяко споменаване на думата "партия" или "политика", както и бягането от тях като от чумата, е меко казано смешно и показва удивителна обществена (за да не кажа и обща) неграмотност. Мисълта, че представителите на една или друга партия или организация подкрепят дадена инициатива, единствено мотивирани от мисълта за политически и финансови дивиденти, както и страхът, че някой може да ни манипулира, употребява за своите цели или накара да действаме в негова изгода, могат да бъдат основателни, единствено ако на човек му липсва увереност в собствените възможности, принципи и убеждения. А пък ако случаят е такъв, цялото започнато начинание в момента е директно за боклука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар