Поредна вечер аз не спя - коя поред, забравих.
И питам се къде сгреших, къде, какво направих?...
Любим за мен човек ужасно много ме наказа.
Постъпи отвратително и просто "чао" ми каза.
И аз стоя невярващо - защо, недоумявам,
постъпва така грозно, а пък мене обвинява...
Не искам да се сърдиш ти, защото те обичам.
Но явно на това държиш, защо ли, пак се питам?
Ти правиш страшна глупост, нараняваш ме страхотно...
За тебе мисля лошо - че си някакво животно.
И после цяла нощ не спя, от нерви пак треперя,
а отговор отникъде не мога да намеря...
И като не остава друго, мощно се напивам.
Така затворения кръг "напускам" и "разбивам".
И драйфам после в банята, и къртя като чук,
на гадните въпроси от главата ми напук.
Чудесно е, че вън от нея нищо не се чува,
защото по-добре да се не знае как те псувам.
Защото страшно много ме боли и, ах, защото,
умира нещо в мен, когато няма го доброто...
Не искам егоисти самовлюбени да виждам.
Това, което правят с мен, ужасно ме обижда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар