Седмица след изборите, нека си припомним какво всъщност се случи, преди да сме го забравили. Щото като гледам сурат-тефтера, след като прословутите избори минаха и си заминаха, всичко си е все едно изобщо ги е нямало. Ако не броим малцината, чиито професии изискват редовно следене на събитията - главно журналисти, политолози, социолози и т.н. – както и мнозината шегаджии, пускащи шаржове на Борисов, Цветанов, Фидосова и др. (съвсем иначе стои въпросът защо същите тези странични наблюдатели и „корективи” на общественото мнение сега щателно следят дейностите на Цветанов, кого и как ще "подслуша", коментират семейните драми на Дянков и педантично броят наднормените килограми на Искра Фидосова, само преди година-две-три не смееха и да гъкнат против когото и са било от пряко ангажираните с властта лица...), предимно наблюдаваме неувяхващата реколта от снимки със сърчица и цветенца, мъдрости от типа "Усмихвайте се и светът ще се усмихне с вас", "Радвайте се на живота" и тям подобни... Изобщо, "велики мисли" вълнуват народа - той е развълнуван и се вълнува като един същий тих бял Дунав. Не, че има нещо лошо в съветите за усмихване и тяхното изпълнение. Но ако "радостта от живота" не е обвързана и с малко разум, усмивките биха изглеждали като усмивките на контингента, който условно наричаме "Карлуково” или „четвърто весело” – кой както предпочита.
Въпросите има много и все повече стават – успешни ли бяха изборите или не, кой и какво спечели от тях, някой спечели ли изобщо и какво ни чака оттук насетне… Ще има ли ново (програмно) правителство, няма ли... Ще има ли или не предсрочни избори... И всички други загадки от сорта "тука има, тука нЕма”.
Едно е сигурно – както г-н Вешим пише в последния брой на „Стършел” – „На сутринта след изборите се събудихме с махмурлук и взехме да се питаме „Абе, ние какво направихме?”… или както поставя въпроса шопския фолклор – „Оти ручàхме жабетата?”. Изборите струваха скъпо на гърба на националната хазна и преди всичко, на родния данъкоплатец, а резултатът пак е задънена улица. Каквото и правителство да бъде сформирано сега, ако изобщо се сформира, е с предопределен изход, няма да го бъде и ще си отиде - къде драговолно, къде принудено - и вероятността от нови избори, които да доизмъчат и без това поизмъчения народ, е много голяма, като резултатът и от тях за жалост е доста неясен и със съмнителна полза.
Няма нужда да изброяваме проблемите, свързани с настоящата ситуация – нека не изземваме функцията на експертите, те достатъчно съвестно са се заели с тази отговорна задача… Решението обаче, мисля, е повече от ясно – смяна на системата и преди всичко, на модела на управление на системата. Господстващият вече повече от две десетилетия двупартиен (в някои случаи направо еднопартиен) модел трябва да остане в далечното минало и в системата да бъдат допускани нови партии и нови лица с нови идеи и визия за бъдещето - а такива за щастие има и винаги ще ги има. Затова гласуваме, затова излизаме на протести, затова говорим и правим всичко възможно да се дава гласност на тези проблеми, а не да се премълчават... Затова и „дясната” партия у нас ще бъде сформирана отново и то не след дълго – на принципа, че нещо трябва да се развали съвсем, за да се поправи, и това ще се случи в скоро време. Само дето и четирите партии, надхвърлящи нужния процент за влизане в парламента, колкото и сходна ("лява", проруска) да е тяхната политическа нагласа по своята същност, не могат да сформират правителство под никаква форма, нито да се спогодят, защото като свински черва (извинявам се за грубата аналогия) са оплетени в корпоративните си интереси. Сега в парламента са четири техни креатури, свързани с руските мутри и обслужващи руските интереси. Отделно стои въпросът, че у нас понятията "ляво" и "дясно" са тотално объркани. Най–лявата партия и кръговете около нея са, грубо казано, партиите на милионерите. Не че това е лошо, но те практически са върли защитници на капитала и класически последователи на онези политически линии на консерватизма, които защитават частния капитал и корпоративните интереси. Но тези интереси нямат нищо общо с цената на труда, средната работна заплата и "благоденствието на народа". Обратно – десните партии, които трябва да са консервативни и неоконсервативни поставят въпроса за преразпределението на капитала, мизерното благосъстояние на българина и социалната справедливост. Така че след 22 години представата за ляво и дясно у нас е загубила смисъла си. И затова политическата линия на дадена партия и ръководството й трябва да бъде разумна и радикална, водеща към европейските политически и социални норми и стандарти. Едва след стабилизирането на България в политиката естествено ще се появят истинските "ляво" и "дясно".
Като не се осъзнава разликата между дясното и лявото в политиката, тези понятия се заменят с разбираеми представи. Десетилетия наред българинът не ходи, а подскача на ляв крак. И колкото и да му повтарят, че чудесно се живее на куц крак, накрая умората го поваля на земята... Не може демокрацията да се изправи в целия си ръст, когато нейните граждани стоят на колене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар