Изпращаме месец май на лето господне 2013-то с нов кабинет. Отново Станишев и неговите ибрикчии ни "спрятат" правителство. Отново "седенкаджията" Орешарски ще се грижи за благоденствието, което ще потече из крачолите на целокупното българско народо(природо)население като от чешма. Местан ще къса обръчите от фирми, създадени от Доган. А Волен с "план" в очите ще гони или ще посреща "с хляб и кол" чуждите капиталисти (естествено, не става дума за братските руски такива)...
Отново левият политически елит играе главната роля в римейк на сълзливата коалиционна сапунка от типа "вълк със сменена козина, но не и нрав”, или ако щете - "Пременил се Илия, погледнал се - пак у тия". Все за тях се отнася.
Запитани какво мислят по въпроса, повечето хора или отговарят, че събитията оттук нататък са предопределени, че нещата съвсем не отиват на добре, че настоящото политическо и обществено статукво не дава повод за оптимизъм и т.н.; или, насърчени от знаменитата шопска сентенция "най мразим да мислим" - "не мислят нищо" (защото е "все тая - и да мислим, и да не мислим, разлика няма!"). Никак не е сигурно и дали могат...
Действително, мисленето е едно от най-затормозяващите, обременяващи, непродуктивни и неблагодарни занимания в живота въобще. Само че без него ние се обезличаваме, ставаме лениви, тътрещи се същества, които не живеят, а просто живуркат - и тогава животът вече не е "life is life", както се пее в една песен, а само "жизн". Понякога от тази дейност може да ни втръсне, но в интерес на истината, мисленето е едно от нещата, които дават динамика на живота. Никой не може да ни каже как да мислим, но то може да ни отвори очите към необятния свят - онзи, в който не следваме еднозначната система на "изберете верния отговор - A, B, C или D", а в който непрестанно се лутаме, търсим, намираме и изгубваме. В момента върви една масовизация, "приватизация" и "колективизация" на човешката идентичност на всички нива. Срещу тази машина на щамповане на знанието, съзнанието и индивидулизма, спасението е единствено всички да бъдат нащрек, да не заспиват и да не потъват в бездната на удобното незнание и задушевния безмисловен комфорт.
Датата е 31-ви май. На днешният ден през 1866г. се ражда литературният критик и публицист д-р Кръстьо Кръстев, основал заедно с Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов литературния кръг "Мисъл". Нека си пожелаем и за в бъдеще у нас да се появи такъв, защото към момента са налични предимно множество вариации на "БезсМИСЛИе".
И докато се рея в безмислието си ("безсмислие" в случая да се чете като "липса на мислие"!), светлосенки и отблясъци от творчеството на един друг Кръстьо Кръстев, вече от по-съвременната ни история, се мержелеят из съзнанието ми:
"Край фонтаните пред Народния театър малък оркестър свири джаз. Слаб върлинест акордеонист и потен едър мъжага към 70-те с тромпет. Звукът на тромпетиста е събрал група замаяни от жегата слушатели. Френски и японски туристи, минувачи и деца. Мъжът подхваща Армстронг. Със затворени очи и червено лице пее с ОНЗИ глас. Тенекиена кутийка пред нозете му полека се пълни с монети. Август в града. Над струните на водата стои дъга. Аха, да тръгна и да изпусна най-важното, но късметът е на моя страна! По алеята откъм Народната банка се задава красива госпожа със зелена лятна рокля. Тя крачи енергично и носи кожена чанта, от онези, каквито предпочитат счетоводителите. Пътят й минава край джазмените. Те праскат "Когато светците маршируват". И неочаквано госпожата вдига брадичка, прави няколко танцови стъпки и се завърта около себе си, като пази равновесие с чантата. Някой подсвирва възторжено. Тя спира, оправя със свободната си ръка гънките на зелената рокля. После кимва към публиката, фръцва се и си тръгва по пътя сред ръкоплясканията. Две деца със сладоледи викат "Браво!". Светците маршируват насред София... Е, защо ги няма тия, дето все ми мрънкат "За това ли стояхме по площадите? За това ли се борихме?". Да, аз се борих за това, пък вие - не знам!"...
...И за пореден път си казвам - да, за това се борихме... И не е било напразно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар