Много поети, и все награждавани,
много сюжети май времето дава ни.
Колко ли още, ненаградени,
също са хора, и то като мене.
Казвам си вече: „Край на умората,
даже и речници пишат си хората
правят есета, антрефилета
разни сценарии и мемоари”.
Но ще развея косите си черни,
и ако трябва в тоалет ще се мерна,
ще репетирам няколко стреса,
и ще си стана и аз поетеса.
Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
рамо до рамо, с тебе двамина,
рием в живота плътно пъртина.
Аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава,
май се започна, мразят ме всички –
и амазонки, и еретички.
Нека въздишат, така им се пада,
почвам да пиша една „Илиада”...
Вече ме чака обожествяване.
Колко сюжети на времето даваме!
Аз съм гореща, доменна пещ съм,
аз съм безкрайна тайна незнайна,
аз съм магия, аз съм жарава,
аз съм стихия и незабрава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар