вторник, април 30, 2013

Предизборна страстна седмица

Е добре, на всяка цена ли трябва?... Политиката, поне теоретично, е последното нещо, за което трябва да се мисли около Великден. Не и у нас обаче - защото онези, за които възкресението не значи нищо, не мислят така. Тяхното име е легион... За добро или лошо, тези, които считат политическия и обществен живот у нас за безинтересен и маловажен също са легион. В така наречените "социални мрежи" народът се вълнува от великите мисли как да спасим гладуващите сомалийчета, какво прави с хората алкохола, какво искат жените/мъжете, или защо на Вуте не му е достатъчно зле. Като насън дочуваме псувните на вече бившият "първи човек" в държавата, прилежно записани на стенограма; становищата на различни личности и движения по този въпрос; ПП "Глас народен" води в интернет класациите; едни видни политически фигури отсега замерят опонентите си с развалени яйца (великденски), а опонентите се снижават... До нашите спални отвън долитат неясните шумове от бурните събития. Понякога те са печални; друг път - радостни. В страната ври и кипи. Но зад стените на панеления "сурат-тефтер" суетата на обществения живот се усеща слабо. Някак много бързо свободното гражданско мислене у нас се превърна в табу или своеобразен лукс...
"Спасителят е възкръснал... Но не и ние" - до това велико прозрение българинът е обичайно да достига отново и отново всяка година, точно по време на страстната седмица. У нас не е съвсем сигурно и дали мнозина биха искали да възкръснат. България е на пост и молитва не само около Великден, но и целогодишно. Защо? Докога? Не би трябвало такива въпроси да терзаят душите ни точно по празниците. А дали е случайно, че у нас празникът се посреща с пълен хладилник, но често оставя душите празни...
Въпросите идват сами, но не си отиват драговолно. А дали трябва да ги пъдим? Не всеки може да си позволи лукса да не мисли. Това е привилегия, макар и съмнителна. Зависи от гледната точка. Защото някои се гордеят с тази привилегия... Дали пък след дълбокия сън, в който сме потънали, няма да настъпи - разгеле - пролетното пробуждане?

Няма коментари: