Дали аз закъснях, или барманът бързаше...
И защо закъснях - щото бях пиян като пън!
Отшумяха мехурчета, шампанското свършваше...
Отшумя, изветря, сякаш в най-мрачния сън.
На тезгяха редят се, редят се мастиките...
Побелели кристали валят като сняг.
Аз не чакам голямата, не чакам, но моля те -
моля те, ти налей, налей ми я пак!
И тогава в кенефа ще бъдем пак двамата.
Ще повърнем изпитото, всичко за миг.
Ще облещим погледи - как повръщаш през рамо?
И айде, пак по своя път сами.
На тезгяха редят се, редят се мастиките...
Побелели кристали валят като сняг.
Аз не чакам голямата, не чакам, но моля те -
моля те, ти налей, налей ми я пак!
Няма коментари:
Публикуване на коментар