В. "Седем", сряда, 06.08.2008
Николай Николов
Една стара народна поговорка твърди, че когато Бог искал да накаже някого, първо му вземал акъла. Това най-малкото трябва да ни припомни, че в ценностната система на българина умът заема висока йерархическа позиция. Което ще рече, че има голяма стойност. А оттук можем да направим извода, че или нашенецът е толкова умен, та е в състояние да прецени достойнствата на разума, или е толкова глупав, че дефицитът на акъл го превръща в много рядко, екзотично и скъпо притежание... Но и в двата случая се налага да го потърсим и оценим. А каква по-добра оценка от външната оценка – както би казал любимият ни просветен министър. Например – матурите. Или резултатите от кандидат-студентските изпити по история...
Ще кажете – в горещите августовски дни, наситени с толкова изричани и премълчавани политически истини, с толкова видими и недотам видими събития – може ли да бъде актуална темата за оценките от изпитите? Ще ви отговоря – може, може... Но не по начина, по който я тълкуват социалните дебили и сервилните правителствени ибрикчии. Замисляте ли се защо са толкова ниски оценките от изпитите точно по история? А защо една тема за политиката на България от конкретен исторически период извиква толкова негативна емоция? Означават ли плачевните резултати, че нашите деца са неграмотни? Как тогава да си обясним, че същите „неграмотни” деца са най-големите звезди на поредната математическа олимпиада?! Преди дни от далечен Китай се върна скромен отбор, воден от скромна българска учителка. Учениците ни трябваше да демонстрират познанията си в областта на китайския език. Нашият отбор спечели първо място в Европа. Давате ли си сметка какво означава това? А давате ли си сметка, че младата учителка Яна Шишкова, обявена в Европа за най-добрия учител по китайски език, седем години се бори с МОН за съществуването на една-единствена паралелка с преподаване на китайски? Знаете ли, че тя е най-нископлатеният специалист по китайски език и култура в света? Следващият е учител от Сърбия с 12 часа седмично и 400 евро заплата. Яна е с 20 часа, за 115 евро... Как мислите, обективна ли е външната оценка? Аз поне не прочетох някъде министърът на просветата, който по съвместителство е и вицепремиер на правителството, да се е впечатлил от въпросната оценка. След завръщането си Яна пише в своя сайт: „ Така че, Министър Вълчев и МОН... време е да действате. На първи септември аз или спокойно ще тръгна на училище, или ще напусна училището и България, защото имам нужда от място, на което да мога спокойно да практикувам изкуството си.”
Разбирате ли сега защо преди година, на 15 септември, започна предупредителната стачка на учителите? Защо тези учители стачкуваха ефективно месец и половина? Образователната система в една или друга степен наистина е консервативна институция, но същевременно е и най-чувствителният сеизмограф на социалните сътресения в едно общество. Затова стачката на учителите бе уникално, европейско по своята същност събитие, доказващо, че разумът в България не е „сублимирал”, че все още го има, че умните бият тревога... Невероятната позитивна енергия на това събитие, което можеше да стане катализатор на истинската обществена промяна, бе удавена в поток от хули и клевети, смазана с целия инструментариум на държавата. Министър-председателят на тази държава така и не разбра за два месеца какво точно искат учителите. Президентът ги потупа снизходително по рамото. Вицепремиерът така и не прие въпросните искания, извършвайки на своя глава псевдореформи, резултатите от които ще усетите на гърба си още през есента. Обществото така и не разумя, че безконтролно изхарчените в края на годината „излишъци” можеха не само да покрият всички учителски искания, а и да превърнат обективно образованието и науката в държавен приоритет. И когато днес чуя от мастити социолози и политолози как нямало визия за бъдещето на България; как липсвало градивното; как трябвало в политиката да се появят едни такива непознати физиономии, дето да извършат непонятни и магически неща (вероятно от типа на ония реални и несимволични 800 дни, за които Сакскобурггота лъга като бяло магаре) – вдигам кръвно. Бе хайвани, каква друга визия ви е нужна, след като е очевидно, че България няма – и не може да има друга успешна стратегия за развитие в ЕС извън инвестиции в образование и наука; високи технологии; конкурентен интелектуален продукт. Година-две трябват, за да се стабилизира икономически страната. Да се промени политиката на контролирани ниски доходи. Бруталните, урбулишки кражби да престанат. Българските граждани най-после да почувстват, че между няколкостотин и няколко хиляди лева месечен доход има разлика, която реално би ги направила европейци. Но за това е нужна „политическа воля”. Нужна е решителност от типа „лошият Костов”. Нужно е дясно правителство. И тогава, след година или две, да започне истинската държавна политика за европеизиране. Да се направят – със съгласието на истинските десни партии – онези инвестиции в образование и наука (но не от безхаберни чиновници), които да върнат авторитета на страната. Защото в една демократична общност държавите са като хората. А хората по дрехите посрещат, по акъла изпращат...
Доколко са верни тези разсъждения? Ами да се обърнем към външната оценка! Най-дългата в историята на България ефективна стачка на 150 000 души от сектор „образование” бе обективна външна оценка за управлението на системата. Исторически безпрецедентна. Да си подаде оставка просветният министър? Да му запука на някой от управляващите? Защо се чудите тогава, че е компрометирана самата представа за история и политика? Защото политиката от последните седем години определя нашата историческа безпътица. Децата са чувствителни – те не боледуват от гьонсуратлъка на висши правителствени чиновници... По повод събитията тогава опозицията поиска поредния вот на недоверие. Всеки вот на недоверие в политиката е оценка „слаб”. И какво? Мнозинството от тричленката го отхвърли. Помните ли, че трите партии, които днес са на власт, преди изборите демонстрираха свирепа неприязън една към друга? С обединението си те излъгаха гласоподавателите. И никаква обективна оценка, че ни управлява лъжливо и крадливо антиевропейско правителство, което буквално убива историческите ни перспективи и деморализира България, не е в състояние да накара двойкаджиите да се променят... Наскоро някакви статистически проучвания бяха открили, че голям процент от българските ученици можели да четат, ама не разумявали прочетеното. Извинете, дами и господа, ама в това отношение правителството слага неграмотните ученици в джоба си. Как прочете то доклада на ОЛАФ? А какво разбра от доклада, в който ЕС дава външна оценка на управлението в България? Стана ясно, че то просто не може да чете. Или управляващите винаги са били неграмотни, или Господ ги е наказал, като им е отнел акъла. И ето ви пир по време на чума – на Бузлуджа министър-председателят – дисководещ... Не зная дали слушахте интервюто с празнуващите млади и стари. Как мислите, колко ли биха изкарали тези веселяци на изпит по история?
Във всеки случай резултатите от подобен изпит биха ни убедили, че историята е най-добрият учител, който има най-лошите ученици...
Няма коментари:
Публикуване на коментар