На 12 ноември 1840 г. в Париж се ражда Франсоа Огюст Рене Роден, името на когото у нас обикновено свързваме със скулптурата „Мислителят” (1888) Всъщност, за твореца това е само поредната крачка към грандиозния замисъл – „Портите към ада”. Монументален скулптурен портал, върху който художникът работи до края на дните си, без да успее да го завърши...
За нашенеца темата за портите към ада не е особено атрактивна. Той е свикнал с формите на полусрутения монумент, кацнал пред НДК , и би могъл да види в него българската проекция на онова, което е вълнувало един френски скулптур. Защото България цялата е осеяна от статуи, патетично размахали пушки, шмайзери и бомби. Все сатанински оръжия, трасиращи пътя към ада. Та е възможно оная страшна порта вече да е премината – инак как да си обясним факта, че гримасите на грозотата въобще не впечатляват електората?
За нашенеца в момента е актуална темата за Робинзон. Като един същински герой на Дефо той здраво е стъпил върху земята на тайнствен остров, заобиколен от бушуващите вълни на световна финансова криза. И божествен глас „свише” му повтаря, че няма страшно. Достатъчно е да се довери на здравите си ръце, енциклопедични познания и вярата в правителството, за да се оплези на природните стихии и докаже на света какви може да ги надроби един български корабокрушенец... Само че, поради вродената си интелигентност, той е чел „Робинзон Крузо” и се досеща, че из пустия остров от време на време бродят канибали. И в галопиращите цени на хляба и продуктите от първа необходимост; в протестите на зърнопроизводители и работници; в стоварващата се върху главата му енергийна секира; в скърцането, което се носи от образователната система; в писъците, ехтящи от полусрутената сграда на здравеопазването комай прозира стъпките на канибали, изпъстрили девствения пясък на пустия остров...
А правителството се е кукнало на своя божествен Олимп и с олимпийско спокойствие управлява държавата. То не се вълнува от живота на еднодневките. То се е вторачило в необходимостта със зъби и нокти да брани своите превилегии... Чарда езически богове, потънали в котерийни борби, превърнали кражбата и лъжата в свой божествен прерогатив и обитаващи свой собствен, утопичен свят. Но великият английски мислител, създал блажения остров „Утопия”, му придава сърповидна форма. Историята положи върху този сърп един чук – и се роди оня сърп и чук, в който управляващите къде тайно, къде явно се кълнат. Само че, другото име на този сърп и чук е антиутопия!.. Така, че божественото им спокойствие съвсем не е гарантирано от съдбата.
Инак и мнозинството управляващи, и мнозинството управлявани знаят, че Роден е изваял „Мислителят”. Уважаеми дами и господа, вгледайте се в неговото изображение. Не ви ли прави впечатление, че фигурата е опряла лакътя на дясната си ръка върху лявото коляно? Вероятно не за да ни внуши, че не страда от дископатия... И не заради разсъжденията на пишман –политолози колко малка била разликата между „лявото” и „дясното” у нас.
Искате ли да помислим върху това?
За нашенеца темата за портите към ада не е особено атрактивна. Той е свикнал с формите на полусрутения монумент, кацнал пред НДК , и би могъл да види в него българската проекция на онова, което е вълнувало един френски скулптур. Защото България цялата е осеяна от статуи, патетично размахали пушки, шмайзери и бомби. Все сатанински оръжия, трасиращи пътя към ада. Та е възможно оная страшна порта вече да е премината – инак как да си обясним факта, че гримасите на грозотата въобще не впечатляват електората?
За нашенеца в момента е актуална темата за Робинзон. Като един същински герой на Дефо той здраво е стъпил върху земята на тайнствен остров, заобиколен от бушуващите вълни на световна финансова криза. И божествен глас „свише” му повтаря, че няма страшно. Достатъчно е да се довери на здравите си ръце, енциклопедични познания и вярата в правителството, за да се оплези на природните стихии и докаже на света какви може да ги надроби един български корабокрушенец... Само че, поради вродената си интелигентност, той е чел „Робинзон Крузо” и се досеща, че из пустия остров от време на време бродят канибали. И в галопиращите цени на хляба и продуктите от първа необходимост; в протестите на зърнопроизводители и работници; в стоварващата се върху главата му енергийна секира; в скърцането, което се носи от образователната система; в писъците, ехтящи от полусрутената сграда на здравеопазването комай прозира стъпките на канибали, изпъстрили девствения пясък на пустия остров...
А правителството се е кукнало на своя божествен Олимп и с олимпийско спокойствие управлява държавата. То не се вълнува от живота на еднодневките. То се е вторачило в необходимостта със зъби и нокти да брани своите превилегии... Чарда езически богове, потънали в котерийни борби, превърнали кражбата и лъжата в свой божествен прерогатив и обитаващи свой собствен, утопичен свят. Но великият английски мислител, създал блажения остров „Утопия”, му придава сърповидна форма. Историята положи върху този сърп един чук – и се роди оня сърп и чук, в който управляващите къде тайно, къде явно се кълнат. Само че, другото име на този сърп и чук е антиутопия!.. Така, че божественото им спокойствие съвсем не е гарантирано от съдбата.
Инак и мнозинството управляващи, и мнозинството управлявани знаят, че Роден е изваял „Мислителят”. Уважаеми дами и господа, вгледайте се в неговото изображение. Не ви ли прави впечатление, че фигурата е опряла лакътя на дясната си ръка върху лявото коляно? Вероятно не за да ни внуши, че не страда от дископатия... И не заради разсъжденията на пишман –политолози колко малка била разликата между „лявото” и „дясното” у нас.
Искате ли да помислим върху това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар