Един мъдър човек преди доста години беше казал - "Наспорил Господ таланти в България... Характери - малко!". Напоследък все повече и повече се убеждаваме в истинността на това твърдение.
Наред с поредния Бай Брадър (дето ни съм разбрала кога е почнал, ни кога е приключил) и малък Тошко цъфнал в предаването по пишка (че и награда взел, на всичкото отгоре) и едва попреминалата олелия около детската "Евровизия" и млатещи се боксьори от наши и световни мащаби, навръх празниците гръмна като бомба новината, че си имаме талант в лицето на силиконова "бомба". Тазгодишната "Мис силикон" със звучното хубаво и чистак българско име Джулиана Гани (друго си е, не е Петрова!) издала стихосбирка със заглавие - затаете дъх - "Мъжете са боклуци... но без тях не можем". Радост вкъщи! Още по-рано тази година въпросната Джулиана Гани, както и Габриела Радославова - "Мис Силикон" и "Мис Джуки" съответно - разкрили пред целокупните безпросветни народни маси истинските си таланти. "Джулиана изсвири на живо "Елиза" от Бетовен и разказа, че е завършила Музикалното училище в Пловдив. Отказала се да свири на пиано просто, защото й писнало да полага толкова много усилия.Габриела пък смята, че има журналистически талант и мечтата й е да стане скандална водеща като Венета Райкова. Това, което можем да правим най-добре, е шоу, категорични бяха двете силиконови миски." (tv7.bg , 30.03.2014). Я сега малко мъдрости от Мис Силикон: "Всичко е в рамките на шегата, просто ми трябваше някакви заглавие, което да грабва, което да е по-скандално, което хората, като го видят и да си кажат Уау!"; "Реших да видят хората, че не само пея, танцувам и рисувам, ами мога и други неща"; "Хората си мислят, че момичета които се явяват на конкурси като тези, повечето са моделки, само седят пред огледалото, ходят на процедури и се интересуват само от външния си вид... Това изобщо не е така". Евала - супер просто! Разбира се, няма нищо лошо в това някой да опита да направи нещо стойностно, нито в това да се даде равен шанс всекиму. Въпросът е защо отново се прилага принципът "всички - равни, някои - по-равни". На поети от ранга на Недялко Йорданов, Камелия Кондова и много други доказани майстори рядко се дава трибуна, да не говорим че никой от тях не е богат. Въпросът е, че един уважаващ, пък и неуважаващ себе си човек с поне мъничко мозък в главата няма да си бута разни субстанции по всички възможни отвърстия, че и да се гордее с тях до степен да си ги показва и да участна в конкурс за "Мис" или "Мистър" "субстанция"... Очевидно е много по-лесно човек да си фръцка задните и предни части, отколкото да създава изкуство, затова би било хубаво всеки да се занивама с това, което му се удава най-добре - а не така, както е в момента. Защо таланта си мис-ката не показа на някой конкурс по поезия, примерно, а едва след грабването на приза за субстанция? Едва ли е защото стихосбирки, обществено внимание и известност се постигат най-лесно с пари, а което не става с пари, става с много. В жълтата press-a се тирижира фактът, че тазгодишната световна Мис - затаете дъх - задник - с титлата си е грабнала скромната сума от 14 000 паунда. А сега обявявам конкурс за този, който успее да изчисли колко точно прави това в стихосбирки и сборници! Разбира се, чудесно е, че някоя миска тези пари ги влага в опити да твори изкуство, а не в мъжки стриптийз, но да превръщаме постъпката в героизъм е меко казано смешно и вреди.
Всичко би било наред до момента, в който не сме видели (все още) въпросната стихосбирка в класациите за "най-добрите", а въпросната мис-ка - като "Поет на годината", или нещо подобно. Титлата "поет/поетеса/автор" малко или много е представителна и донякъде престижна. Нека си пожелаем през 2015 година, а по възможност и в бъдеще, тя да не попада в ръцете (или в джуките или друга произволна част от тялото) на подобни личности (колкото и трудно да се забелязва личното у тях).
Няма коментари:
Публикуване на коментар