За морските свинчета, учителите, и други неща

Според един стар анекдот общото между поповото прасе и мъжа учител било, че както поповото прасе нито е попово, нито е прасе, така и мъжът учител нито е мъж, нито е учител (моля, господа, не се засягайте, същия го има и за морското свинче и жената инженер, така че никой не е ощетен, анекдоти има за всички!). Действително, ако перифразирам едно твърдение на неизвестен за мен даровит автор, както 90 процента от научната фантастика, и от каквото и да било друго, е боклук, така и 90% от учителите, независимо от пола им (както и от всички други професии) не стават. В момента пиша за малкото свестни учители, които не държат изкъсо учениците, но и всяват респект, без да им се наложи да викнат нито веднъж; успяват да направят материала интересен, така че да се учи с разбиране, а не със зубрене; не държат никой да чете томове псевдо-критика, нито да пише по калъп; преподават не само нещата от програмата, но и нещата от живота и най-важното - учат младите хора на гражданска позиция. Когато пък това е и учител по литература, нещата вече навлизат в сферата на научната фантастика. Нищо фантастично няма тук, няма шега, няма измама, защото на точно един такъв истински учител по една случайност съм дъщеря и днес той празнува. Николай Николов , честит рожден ден, старче!!! Жив и здрав, и продължавай все така! А тия, които крият годините си, трябва да знаят, че никой не им ги търси .