Скъпи приятели,
Цяла България пътува към Европа; част от българите-европейци пътуват насам-натам из страната (щото не могат да стигнат до Европа по финансови причини); това е и сезонът на писмата, които на големи ята мигрират от сушата към морето и обратно... Моето се присъединява към тях!
Аз вече втора седмица си почивам в Бургас и, общо взето, прекарвам чудесно. По цяла сутрин съм на плажа. Тук морето е прекрасно и държа да отбележа, че въобще няма радиоактивно замърсяване, както разни глупави слухове твърдят! (Между другото, Иван казва, че съм се променила... и косата ми оредявала, и антенките ми се откроявали по-отчетливо... Има ли наистина такова нещо? Ще си направя една снимка, когато мога и ще ви я пратя, вие да прецените!) Водата е бистра и хората се цамбуркат весели и доволни. Пък и всички на плажа са винаги весели и доволни. Много хубави хора са и много добре се грижат за здравето и метаболизма си – непрекъснато похапват я солети, я кроасани, я чипс. И правилно – “храната прави борбата”! Е, вярно, после сигурно е същинска борба да се изметат опаковките от хранителни продукти навред по пясъка, но какво да се прави – нали трябва да има работа и за онези, дето “наемат” плажовете...
Следобед пък, когато са най-големите жеги, си седя на терасата в апартамента, където временно пребивавам – хем на сянка, хем на хладно, хем заемам най-удобната възможна наблюдателна позиция за борба с отчуждението. А околовръст има какво да се наблюдава: лястовички прехвърчат и правят лупинги; котки и котараци от всякакъв вид, размер и окраска се разхождат по покривите на гаражите; в близко дворче компанийка гуляе и междувременно успокоява ревящо бебе; в отсрещния апартамент на високи тонове се води семейна дискусия... Всичко наоколо мога да видя! И всичко наоколо може да види мен... Включително и една мила пенсионерка от горния ляв балкон, която първия следобед, когато дойдох, явно също се уверяваше за кой ли път в удобството на наблюдателницата си. В резултат на което, на другата сутрин вече целия квартал знаеше за моето пребиваване тук и всички главно това обсъждаха. Чудесни съседи – любознателни, гостоприемни и винаги отворени към нови хора! Край на алиенацията! Да му мислят европейците за тези проблеми!
В съседния блок правят ремонт. Малко е неудобно да се се слушат на чести интервали пробивни машини, чукове и триони, но затова пък майсторите са много приветливи и любезни. Всеки път като мина покрай тях и, по нормите на европейската етика, поздравя, се чува нечленоразделно боботене, което ме отвежда към мотива за Вавилонската кула, смесването на езиците и мисълта, че български дюлгери трябва да са вдигали въпросната кула, та затова били наказани от Господа. Хвала на такива строители, чиито корени коренят в Библията!
Вечер, някъде след 00:00 часа, от близката дискотека ни пускат музика за приспиване – такава една хубава, с леки, едва забележими ориенталски мотиви, много подходящи за летния интериор. Толкова добри хорица са тези от дискотеката! Понякога дори оставят музиката да свири до ранни зори – сигурно заради разните страдащи от безсъние клетници, които по цяла нощ не могат да мигнат – да им помага да заспят по-лесно. А тия, дето се оплакват, че на другия ден не можели да станат до обяд, са си чисти меломани! Любовта към изкуството изисква жертви. Хич да не се оплакват!
Онзи ден ходих до Несебър. Там също е прелест – слънце, море... И едни симпатични и приятни на вид мургави женици любезно ми предлагат всякакви дребни стоки, като все се опитват да ме прегръщат приятелски. Една от тях така случайно, без да иска, си напъха ръката в лявото ми джобче, ама май се увери в истинността на твърдението, че не мога да им купя стоката поради независещ от мен недостиг на финанси. Тяхното присъствие ме кара да се чувствам космополит – далечна Индия идва в България, а аз се премествам на пазара в Бомбай!
Та така, чудесно си изкарвам... А, и още нещо – тук температурите са скочили до небето. А също и цените на пазара. Но няма как, трябва да се отваряме за света, да накараме западните туристи да се чувстват като у дома си (поне когато плащат сметките). На морето е бъкано с такива. Те също са прекрасни хора и изглежда вече са се приобщили към нас – знаят какво обичат българите и във всяко заведение какво се предлага. И най-вече чай пият. Седне ли някой чужденец в крайморско барче, веднага ще си поръча “Maika tea”. Сигурно имат предвид “Laika tea”, но още не знаят толкова добре български... Нищо, ще го научат полека-лека, щом имат желание!
Хайде, стига толкова засега, че мисля да прескоча за глътка въздух до морската градина... Между другото, чух, че там скоро щели да строят небостъргач. Не е ли прекрасно? Още една атракция за западните и български туристи! (Ако последните тогава все още могат да си позволят да я видят... Но за това е още рано да се каже!)
От мен чао засега, надявам се, ще се видим скоро и бъдете здрави!
ваша: Вики
