Да живее културата! (и ние покрай нея)

„ОТПАДЪЧНИ СТАРИ НЕЩА СЪБИРА НЕПОТРЕБНИ МАЙСТОРА!...”
Инсталирала съм се в кухнята на широко отворен прозорец (малко на хлад – моята стая е с източно изложение и през деня до късно следобед става на фурна от жега) с купчина тетрадки и лекции по лингвистика и мърморя отгоре им, когато този експресивен възглас раздира тишината отвън. Първата автоматична асоциация, която ми минава през ума е оня виц за човека, който в аналогична ситуация взел, че продал тъща си. Също така, между другото, се сещам, че щом ми мине изпита, и тези лекции, в които така влюбено се взирам понастоящем, моментално ще минат в раздел „непотребни”... Но понеже този блажен момент още не е настъпил, се омърлушвам и продължавам да чета.
„СТАРИ ОТПАДЪЧНИ НЕЩА-БОКЛУЦИ СЪБИРА МАЙСТОРА НЕПОТРЕБНИ!...”
Мощният призив пак ми грабва ухото. „Добре де, разбрахме” – мисля си, леко раздразнена. Друг непотребен предмет, за който в момента се сещам, е доцентът, обаче, за съжаление, него го няма тук, така че и тоя вариант отпада като приятно мечтание. Друго, друго... разни хора в министерствата също добре се вписват в тая категория.
„БОКЛУЦИ-ОТПАДЪЦИ, ПОВРЕДЕНИ НЕПОТРЕБНИ НЕЩА СТАРИ СЪБИРА МАЙСТОРА!...”
На поредното подбудително възклицание вече няма начин да остана безразлична – захвърлям молива, зарязвам внушителния куп хартия и се замислям. Брееей, я го виж ти, тоя майстор – три пъти едно и също изречение произнесе в скоропоговорка, на висок глас, в рамките на една минута, и всеки път – с различен словоред! Подлози, прилагателни и глаголи сменят местата си със скорост, сравнима единствено с тази, с която министри сменят полето си на дейност за година-две... А пък колко синоними изнамери на една и съща дума... Подобни явления не могат да не направят впечатление на човек, когато без друго е затънал до уши в дебрите лингвистични. Струва си да се отбележат. Ех, защо и нашите драгоценни политици не вадеха подобен стил, език и култура поне от време на време! Вярно, този номер със словореда и бившият ни премиер добре го владееше – местеше подлози, частици и наречия като чашки на „тука има, тука нема”, но по скоростта на избърборване на всичко това имаше какво да се поработи...
А че сегашният ни министър на културата, примерно, владее езика до съвършенство, май няма нужда да се пояснява. Е, само дето веднъж по телевизията го давали как пише „сбогом” със „з”... Но какво пък – на всеки се случва! Заместничката му, от своя страна, има проблеми с правоговора – особено на „з”, „ж” и „ш”, но за сметка на това проявява изключително творчество в поп-фолк лириката.
„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра” – казваше навремето Радой Ралин, лека му пръст.
Така е то, някои неща са си стари и непотребни... други са стари и златни. А дали началниците на културата с особена култура у нас ще бъдат „позлатени” като остареят, ще покаже само времето.

Отношение към рождение

Събудих се тази сутрин... Дата – 15ти Юни. Как се чувствам вече 20-годишна? Ами... Излязох на балкона, погледнах навън – видях небето, слънцето, дърветата, целият заобикалящ ме свят... Помислих. Хареса ми и помислих пак – колко е вечно всичко наоколо – цялата наша земя, и колко е огромна. А ние – ние сме дребни и незначителни, простосмъртни... В сравнение с небесната Божия сила, ние сме само зачатъци на разум, насекоми, микроби, ембриони – гости на тая планета... И как с всяка изминала година и с всеки рожден ден, и аз все повече се приближавам до старостта и до смъртта, която неминуемо ще застигне всички ни. Въх! Това не е ли малко негативно? Помислих пак (може пък и да ми хареса повече и наистина да измисля нещо) – кое ли на този свят всъщност е вечно? Запитах се, има ли такова... И веднага си отговорих – има, разбира се: вечна е глупостта човешка! Което, от своя страна, ме наведе на логичния извод, че при това положение и самата аз съм вечна, понеже си я имам в изобилие :).
Това, обаче, не ми дава гаранция за успех на изпита днес :(. Така че, ако вие бъдете добри да ми стискате палци, ще бъде чудесно! Благодаря ви предварително и ви желая страхотен ден!

МИчтания

Не е мое, ма ми е любимо. Доста точно обрисува манталитета на някои хора.

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан'ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси дигна -
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта -
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мени,
чи за копан иди времи.