На 8-ми август се навършват две години от смъртта на един от най-блестящите сатирици на нашето време, както и един прекрасен човек – Кръстьо Кръстев (1951-2009). Няма да използвам израза, че господ обича добрите хора и затова си ги прибира рано, тъй като е ужасно изтъркан, макар и верен... и безкрайно тъжен. Много по-подходящи за случая са следните думи на самия Кръстьо от едно негово произведение: „Великите хора у нас загиват лесно, защото ги е срам да се приспособяват!”.
Кръстьо Кръстев е роден в София на 12 февруари 1951 година. В продължение на десет години работи в редакция “Хумор, сатира и забава” на Българското национално радио. От 1989 г. до 2003г. е главен редактор на в. “Стършел”. Носител е на много наши и международни литературни награди.
Негови са книгите “Снимка с кокошка”, “Представлението свърши”, “Блус в Подуене”, “В собствен сос”, “Дзен под кедъра”, "Дядо Гутенберг" и “Бай Ганьо се завръща” – в съавторство с Й. Попов и М. Вешим. Пак заедно с тях е съавтор на знаменитите стършелови спектакли в Сатиричния театър "Смехотерапия" и "Шокова терапия", играни в продължение на почти десет години. Почина след продължително и тежко боледуване. Мир на праха му!
Искаше ми се да занеса цветя на гроба му, да отдам почит по някакъв начин, но вероятно няма да стане. Беше ми обяснено, че близките му организират четене в негова памет през есента, тъй като в момента няма много хора в София, а и датата се пада в работен ден. Но предполагам, че (по думите на една обща приятелка) „Кръстьо би се зарадвал и на една свещичка в църква. Помня, че когато бях из Германия през лятото на 2008, ми беше писал смс да запаля една свещичка за него в някоя немска катедрала, че техният Бог може да е по-милостив.”
И все пак, бих искала да уважа паметта на този невероятен човек с някои негови цитати – от сборника му с притчи „Дзен под кедъра”, от няколко произволно избрани разказа, и от рубриката му „Press просото” във вестник „Стършел” – по мое мнение, една от най-добрите, писани някога!
- Стига с тия разпятия! Добре сме си ние открай време с разпятията, зле сме с възкръсванията! (по Великден)
- У нас най-големите тайни са широкоизвестни. Затова никога няма да станат явни.
- Струва ми се, че българинът е човек, който цял живот се кани да заживее човешки!
- Е, защо ги няма тия, дето все ми мрънкат "За това ли стояхме по площадите? За това ли се борихме?". Да, аз се борих за това, пък вие - не знам!
- Едни неща, дето ги няма - за нас ги има, а други, дето ги има - за нас ги няма!
- Българинът може и да е политическо животно, но в личното си битие обича да се окопава, да строи къща, да пълни мазе с буркани, да слага кисело зеле в каца и да посяга на чужди булки, което създава една особена карнавалност на живота му.
- Има твърде много неща, за които не мога да мисля, защото мисля за други, за които не трябва да мисля...
- У нас мнозина четат вестници, за да не знаят нищо!
- Този автор е глух за света, защото крещи!
- Велики Буда, защо някои народи спят по-бавно от другите?
- ...И осъзнайте най-после, че на вашето поколение се падна най-трудното - да бъдете бащи на бащите си!
- Такъв е тъжният избор на интелигенцията - удобство или истина!
- В наше време най-добрият човек е този, който не си позволява да прави повече зло, отколкото му е необходимо!
- Не е важно бурените да се оскубят докрай, важното е да се скубят непрекъснато!
- Бедата не е, че си грешник, бедата е, че имаш хоби да се разкайваш!
- Нашите политици са като в онази стара притча: заспиват като хората, а се събуждат като държавни мъже... И вече не знаят какво са - хора, които сънуват, че са държавни мъже или държавни мъже, които сънуват, че са хора!
- Когато някъде има обществено мнение, там множественото число от "капка" е думата "море"!
- Българските политици вярват в Бога само на големите празници и ако не е закъснял телевизионният екип!
- Голямо спокойствие е настъпило в Космоса! Отдавна не сме пращали българин там!
- Тези хора са толкова слаби по български език, че няма да разберат мълчанието на народа!
- Махнахме паметниците на вождовете и на тяхно място поставихме Банките!
- Тук историческото нахалство се превръща в неудобна истина!
- Невежеството е подарък за някои общества! Необходимостта да са умни е непосилна за тях!
- В общество, където има много свещени крави, често няма мляко за децата!
- Като приех да съм статуя на мъдростта, сега трябва да изтърпя и курешките!
...
и още много други.
А на нас остава единствено да не го забравяме. Вечна му памет!
