Тъй като на осми март, както и в дните след него, много широко се заобсъждаха правата или неравенствата на жените, а разни самопровъзгласили се феминистки вдъхновено нареждат "какво е да си жена в днешния свят", понякога ми иде да изкрещя - "Ми същото е като да си мъж в днешния свят!". Кръвта не е мъжка или женска - тя е само червена. При някои индивиди може и да е зелена, това си е тяхна работа. Никога не съм се определяла като феминистка, нито като нещовистка, тъй като не обичам да си слагам етикети. Винаги съм се обявявала на висок глас против дискриминацията във всичките й форми - дори под формата на обществени стереотипи и предразсъдъци, независимо към кой от двата пола са насочени. Има обаче няколко момента, които не мога да не подчертая и които не е зле всички автори на писания и литература, които сякаш нямат друга цел, освен да натъртват на това колко е лошо, тежко и трудно да си жена в този "мъжки свят", да си припомнят от време на време. Ще карам поред, за да не се объркаме (уточнявам, че долуизброените факти засягат така наречените развити общества - страните от третия свят са съвсем друга история):
1. Да започнем с това, че главно (за да не кажем "само") мъже биват пращани на бойното поле, често не по тяхно желание и независимо дали го искат. Да, войната си е война, но предимно мъжете са жертви - в прекия смисъл. Докато не се въведе задължителна (и качествена) обща военна подготовка за всички граждани, независимо от пола им, двойните стандарти в това отношение няма да изчезнат още много време.
2. Малко поостаряло, но факт - при произшествия с кораби правилото "първо жените и децата" е още в сила. Може и да звучи налудничаво, но мисълта да ми се даде шанс да се спася от произшествие, само защото съм се родила с такива и онакива хромозоми, мен лично не ме блазни особено.
3. От домашно насилие може да пострада всеки, но законите и съдът защитават в много по-голяма степен жените. Жертвите от мъжки пол само в Щатите са стотици годишно, но тези факти често се премълчават или игнорират. Мъжете също стават жертви на побой, но двойният стандарт в това отношение е факт.
4. Същото важи и за сексуалното насилие. Факт е, че ако жена подаде сигнал за изнасилване от мъж, законите, държавата и полицията са на нейна страна и извършителят ще плати скъпо и прескъпо. Мъж, който направи същото (при насилие от жена - да, възможно е, и такива случаи никак не са рядкост!), най-вероятно ще стане за смях и на кокошките, ако изобщо му обърнат внимание.
5. Аналогично обществото (по необясними за мен причини) е решило, че е нормално и приемливо за жена да плаче и лее сълзи и даже може с това да минава за нежна, чувствителна и добра. Мъж, който плаче, минава просто за лигльо, ревльо, и т.н.
6. Жена, която си стои вкъщи, е "домакиня", а мъж, който прави същото, е "мързеливец", "готованец", "търтей" и все такива едни.
7. При развод попечителството над децата почти във всички случаи се пада на майката, ако няма "основателна причина" за обратното. Фактът, че въпросната майка може да е ужасен човек, непоносим характер, тъпа като галош и просто да не става за родител, не минава за "основателна причина". Аргументът е "щом ги е раждала, децата са за нея".
8. Истината е, че хората почти са приели за даденост жени да ползват мъжката тоалетна в обществени заведения, но ако мъж използва женската, няма да е много добре за него.
9. Клишето, че "мъж с много жени е пич, а жена с много мъже е ку**а" е отдавна дискредитирано и едва ли някой в днешно време го приема насериозно. Обаче жена да бъде издържана от мъжа си е "нормално", докато мъж в това положение е нарочен за мързеливец, смотаняк, неудачник и т.н.
10. "Мъжко момиче" е комплимент, а "женско момче"/"момичешки мъж"... Е, ми няма такъв израз!
11. Жените в днешно време имат избор дали да се женят и създават семейства (въпреки че стереотипи и обидни етикети от сорта на "стара мома" все още съществуват). Ако мъж е неженен и необвързан след определена възраст, хората автоматично започват да оспорват мъжеството и/или ориентацията му.
Тези стигат ли като за начало?
Нека сме наясно - двойните стандарти, независимо срещу кого са насочени, са сериозен проблем сами по себе си, а за всеки проблем е нужно да се говори и мисли сериозно, за да се стигне максимално лесно до решението му. Изключително дразнещо е, когато феминистките заговорят за "сексизъм" всеки път, когато нещо не им изнася. И ДА, много жени също са сексистки! Сексизмът не е "мъжка работа", нито мъжете имат някакъв вид монопол върху него. Има както прекрасни хора, така и тотални боклуци и от двата пола, както и от всички възрасти, раси и етноси - всякакви хора съществуват под слънцето. Дискриминацията и двойните стандарти са лошо нещо сами по себе си, без значение кой ги проявява и демонстрира. Ако ни се дискриминира, нека дискриминираме глупостта и безочието - а те съществуват под всякаква форма, размер, възраст, раса, религия, сексуалност, пол и т.н.
