Дано доживеем (и то по възможност в обозримо бъдеще) времена на по-голяма толерантност... В които новината за това как Люксембургския премиер сключил брак с партньора си няма да всява смут и възмущение у нашенеца ("Такъв вид "брак" обективно не съществува, както не съществува и полигамният ислямски "брак". Бракът по същество е възможен само между един мъж и една жена - и това наистина не е въпрос на мнение. Съжителството е друго нещо." - пише г-н Манол Глишев в социалната мрежа Фейсбук). Демек, пак логиката "Не вярвам в нещо, следователно - то не съществува", която на мен лично винаги ми е била чужда и несвойствена, както и тотално неразбираема. Идва ми да му река на тоя нашенец: "И к'во излиза сега? "Нямам нищо против педалите, ама да не го демонстрират явно"; "Не ми пречат гейовете, ама да не се женят"... WTF?!. А'е стига бе. Да ви.... у демократите недорасли!" - ама ще е груба селска проява, затова няма да влизам в диалог, който е обречен.
Не ме впечатлява особено новината какво се е случило в Люксембург, но мисля, че ако въпросният премиер е добър политик и прави така, щото на хората да им е добре, няма никакво значение с кого, къде и при какви обстоятелства какво и как прави. Ако се интересуваме от този въпрос, нека се обърнем с него към люксембургчани. Ако хората не са доволни, на следващите избори просто ще го сменят, без да ги вълнува какъв е и за кого е женен/омъжен
За мен като нерелигиозен човек, бракът е пълна нелепица и няма как да има "свят" статут. Нито хетеросексуалният, нито хомосексуалният. Той е изобретение на човешките общества с основна цел запазване имуществото на семейството и рода. Именно това е причината само до преди няколко поколения почти във всички цивилизации бракът да представлява в основата си сделка между родове, в повечето случаи без да се зачита мнението и желанието на младоженците. Или дори да се виждат (достатъчно е да си припомним "Преди да се родя и след това" на Ивайло Петров, и няма какво да говорим повече). Любовта се е считала за романтична приказка, семейството - за суровата реалност. Бракът по любов е лукс, който малко общества са можели да си позволят, защото животът винаги е доказвал нетрайността на чувствата и смяната им в хода на времето. Особено в уседналите земеделски общества бракът е свещен ритуал, защото "узаконява" светостта на собствеността върху земята, семейството и наследниците. След индустриалната революция и масовата урбанизация, изравняваща все повече индивидите за сметка на родовете, бракът започва да губи своята стойност на сакрализация. Съжителството между двама души на интимна основа няма особена логика да бъде сакрализирано с "брачен ореол", при положение, че няма имуществени взаимоотношения между партньорите. Ако е за унаследяване при внезапна смърт, попечителство над деца, общ бизнес и т.н., то това и със закона за регистрирано съжителство, който съществува вече в редица държави, може стане. В този смисъл бракът в съвременното общество си е по-скоро бизнес сделка и традиционен ритуал за озаконено съжителство. А разводите, които достигат почти 50% от сключените бракове са все по-ясна индикация за нелепата ситуация с отмирането на традиции, появили се преди хилядолетия от нужди, които вече не са актуални...
Всичко дотук следва да покаже, че бракът в днешно време претърпява страшна криза и май точно гей двойките са напът да останат единствените, които да проявяват желание да го съхранят, така че не виждам защо разни хора вдигат джумбуш. Аргументацията "Тия па, гейовете, кво искат толкоз, те с'я и хетеросексуалните не щат да се женят, та те ли?!" е направо детинска. Все едно Била или Метро да откаже да продава кренвирши на чужденци или червенокоси и някой да рече: "К'во врякат толкова - те кренвириште тъй и тъй са боклуци!".
Щастието на люксембургския премиер, на Елтън Джон, на Азис или моето не минават през одобрение или "специален лиценз" от никого и много се радвам, че отдавна живеем във време и среда, в които Църквата няма някакво осезаемо влияние.
