Честити тръмпетиТи - добре шса наредити!

Дежа вю от утрото на британския референдум - легнахме с категорични прогнози, осъмнахме с горчивата реалност. Доналд Тръмп е новият президент на САЩ. Честито!
Коментарите и анализите, разбира се, са най-разнообразни - от бурно ликуване, през саркастични забележки; някои се забавляват с този очевидно изненадващ (или не чак толкова) и очевадно шокиращ избор; други предсказват Апокалипсис, Трета Световна и какво ли още не; трети и четвърти изобщо не могат да разберат за какво става дума; а пък мнозина просто си казват "Ами, такъв е животът"...
Сега, тъй като и аз съм един от хората, спрегнали по един или друг начин израза "Трета Световна" (не в буквалния смисъл, разбира се), чувствам се длъжна да обясня защо - поне от моя гледна точка. Аз, а може би и повечето възмутени, съм потресена не защото действително очаквам някакъв апокалипсис, война или друг световен катаклизъм - знам, че няма да стане, и че за голямо облекчение на поддръжниците на Клинтън и голямо учудване и разочарование на онези на Тръмп, новият президент няма да спази гръмките си обещания. Истината е, че Тръмп не е "човекът от народа" и няма намерение да променя особено статуквото, а е част от олигархията, просто обслужва различни финансови лобита и интереси от тези на Хилъри. Различни, но попадащи в същата политическа и икономическа върхушка. Да се очаква Тръмп да си изпълни политическите обещания е изключително наивно, но голяма част от избирателите му са точно такива. Той вече даде знак за това, като направи завой на 180 градуса и от "Хилъри ще я тикна в затвора" изведнъж стана изключително мек и миролюбив.
Тъжното - буквално тъжното в случая - е че ставащото е адски показателно за това какви хора събират предпочитанията и симпатиите на по-голямата част от народа - и то не някакъв 7-8-милионен народец, забутан нейде из заднините на Стария континент, между Ориента и Европа, а многомилионна нация, една от първите в икономически и всякакъв план световни свръхсили към настоящия момент (да видим до кога). Та един преобладаващ (независимо в каква степен) процент от именно този народ де факто си избра да го представлява един смешник, олигофрен, популист, самозабравил се от пари и "лесни" мадами парвеню; ксенофоб, хомофоб, расист, отявлен сексист, убеден че жените са за кухнята и кревата, и тн. (каквото и да е - никой не може да ме убеди, че човек, който почти с гордост разправя, че не бил плащал данъци от Х години и как бил хващал жени за оная работа и др. подобни "подвизи", за които всеки средностатистически човечец от простолюдието би си отнесъл санкция за сексуално посегателство, има някаква стабилна морална основа. Тези неща може и да нямат много общо с политиката, но показват качества и стойности - или липсата на такива - на даден човек. А като оставим настрана, че политиците са политици, нужно е да се помни, че те са все пак преди всичко хора... и че действията на човек в ежедневния живот в голяма степен определят поведението му и на голямата сцена в политиката. Също така изборът който правим и в личния си живот, и в политико-обществения, остава с нас цял живот - а животът понякога е доста дълъг.). Изобщо, все едно в България да си изберем Митьо Пищова - единствената разлика е, че Тръмп все пак говори поносимо родния си език, докато нашето Мите дори това не умее... Е, и перчемлията няма да нахрани американските пенсионери с "курусани" и "кифтета" - в кръга на черния хумор.
Та, мен лично именно този факт ме потриса повече от всичко друго - че преобладаващ процент от хората си избраха именно тази пародия. Нека не се заблуждаване, повечето от тях са го направили не за да предотвратят "Третата световна", която "Килъри" уж щяла да предизвика (не че и тя е цвете, но все пак... хора, сериозно ли?!...), а са били привлечени именно от този медиен образ на шоумена-плейбой, както и напук на предварителните прогнози - точно както стана с Брекзит-а. И него никой не го очакваше, защото не отчитаха местните ксенофоби, които не смеят открито да си признаят какво мислят, но тихомълком си гласуваха за ксенофобията; противниците на ЕС се мобилизираха, стегнаха редиците и в края на краищата надделяха, а привържениците бяха толкова уверени в победата, че ги домързя да прескочат няколко локви, за да си пуснат гласа...
Другото неопровержимо и тъжно обстоятелство е, че реално погледнато ксенофобията и гръмкият пишман-национализъм победи за втори път тази година. Казаха на англичаните: "Хайде да излезем от Европа" - те го чуха като "Хайде да изхвърлим поляци и прочия чужда сволоч от Кралството". И макар да не го признаваха на глас, в тъмната стая гласуваха именно за това (друг е въпросът доколко ще се сбъднат тези очаквания). На американците им го рекоха по-директно - никакви мюсюлмани в Америка, стена за Мексико и екстрадиции, другите да плащат, за да ги пазим. И на тях им хареса. Макар да не е нещо, което да се каже на глас и пред социолози, гласуването беше тъкмо за тези надежди, колкото нереални и илюзорни да са те.
Едно хубаво нещо, което аз лично виждам, е че хората категорично разбраха, че трябва да се действа, а не да се надценяват и да се лежи на разни предварителни прогнози и анализи, които понякога и един-единствен човек в повече или по-малко може да обърне на 180 градуса... А дали наистина го разбраха?...

Обзор

Не е мое, ма е адски точно...

Alexander Kiossev
"Преди има-няма 35 години, моят приятел Димитър Дочев, един от разтворилите се сякаш във въздуха литератори и интелектуалци на София, заяви по своя си начин (а той беше безпрецедентен и безпрекословен): "По света хората се интересуват от метафизика и религия, от световното по футбол и от Холокоста, от история на Римската империя и молекулярна биохимия. В България се интересуват от българската литература между двете световни войни".
Доста време мина, валидността на тази мисъл нарасна.
Светът вече чете малко, затова пък предлага изобилие от ужаси и терор: на брега на Япония невидимо сияе вторият Чернобил, помина се овцата Доли, в недалечна Сирия Ислямска държава и Асад систематично избиват населението, в разпаднала се Африка се люлеят между живота и смъртта 48-9 милиона бежанци... От Париж до Кабул кървавите атентати са заставка на новините, в съседна Турция и в този момент тече чудовищна сталинистка чистка. а в още по-съседна Македония придойдоха - сякаш от нищото! - кал, тиня и скърцане със зъби.
За всеобща и за собствена почуда, в търсене на себе си, ни напусна Обединеното кралство; тръгна си обиден и офшорният Пеевски. Сърбия задържа за себе си невинният Цветан Василев, милиардите на КТБ не се намериха, пчелите почти измряха... С малко помощ от своите приятели Вежди Рашидов препострои Лувъра, а Бойко Борисов поднови Белене, Кристо пък ходи по водата... В далечна, корумпирана Бразилия все пак успяха да запалят олимпийския огън и започнаха да чупят - с допинг и без - рекорди.
По света и у нас успешно тече акцията по глобално псуване на либералните ценности, на Меркел и бежанците;в замяна гурута и геополитици обещават достойнство, стени по границите, етническа чистота и национален суверенитет, (е има и други, дето обещават "Каролингово ядро", "евразийски съюз" и бъдеща "империя на хартланда"). Междувременно атлантическият блок мълчаливо разполага бойни кораби в Черно море...
В онова пък, което е останало от малка, духовна България, малцина поети, удивителни в съвършената си автономия, се карат около "Литературен вестник". Ама на смърт се карат, принципно, нищо друго не забелязват.
Ей, братя!
На Апокалипсис мирише цялата работа."

Нека. Да идва - време му беше.

Националистически размисли

Наскоро имах интересен казус в съда. Толкова интересен, че почти ме накара да се развикам "България на българите" и да държа националистически речи - а искам изрично да подчертая, националист не съм била никога...
Викнали са ме, значи, да превеждам на наша сънародничка; разглежда се дело на двойка - българка с турчин. Турчинът си е превишил периода в Обединеното кралство, тъй като Турция не е член на ЕС, и се чудят сега какво да го правят. Та... Викнали са и турски преводач, и моя милост... Дотук добре, ама... Оказва се, че въпросната "българка", де факто и де юра, е етническа туркиня - за да не кажа "'сиганка", въпреки че такъв е случаят - и едвам-едвам разбира какво й се говори на български. А като прибавим и липсата на основно образование, картинката вече добива доста застрашителен вид...
Дамата гледа учудено, дава някакви неясни отговори на въпросите, не разбира какво я питат, съдията и експертите там повтарят въпросите по друг начин, тя пак не разбира. Хората, съответно, почват мене да ме гледат накриво, тъй като, очевидно, ако има някъде неразбиране, то вероятно преводачът не си върши работата - какво може да е друго? Аз почвам да се паникьосвам... Накрая обявиха пет минути почивка, дамата проговори на турски с възлюбения си и всичко се изясни. Експертите схванаха каква е ситуацията, взеха решение да проведат интервюто на турски, освободиха ме и оставиха турската преводачка да се оправя - тегавко ще да й е било, разбирам я... Все пак, надявам се на ръководните органи да им стана ясно, че не съм аз виновна - ни за османското владичество (или, хайде, турско робство, щом сте рекли, макар че е все едно какъв етикет ще му лепнем), ни за турско-ромските малцинства у нас, или за това че въпросните ни сънародници рядко завършват дори основно, тем паче гимназия, ама ходи обяснявай...
Уф! И изобщо, когато излязох от съда, вече имах желание да кресна "Турците/сиганите - на сапун!" и да изнеса една националистическа реч пред смаяните погледи на британците.
Та, такива ми ти работи - всичкото това пак около втори юни става... Няма случайни работи!

УбяФкЪ

Заменям съквартирант с отровен паяк.
Породата няма значение.
Доплащам разликата.

...

Бих искала да кажа, че нашата система тенденциозно ни прави на маймуни... но, уви, не мога да кажа това - просто на маймуните им дават банани!
Весели празници на всички!

Отчет за месеца...

Датата е 31ви март, а часът - 23 (българско време), 21 (английско).
Температурата навън е 10 градуса.
На улица Blithe всичко е спокойно... but not quite.
Настроението у нас - под нулата.
Положението - ликвидационно...
Туйто!

Мразите балади като цяло и Адел в частност? Този пост е за вас!

ВНИМАНИЕ: Феновете на британската поп певица Адел да НЕ четат. Съдържа критики; ако не ви харсва - НЕ четете.
Чух новата песен на Адел - уви, не ми беше спестено...
С удоволствие бих казала, че творчеството на Адел е направо ужасно и е по-добре за нея да се откаже от пеенето... Но, уви, не мога да кажа това - просто творчество няма, пеене - хептен. Тази определено е напът да влезе в рекордите на Гинес като "жената, успяла да скимти най-дълго пред микрофон", като дори е успяла да облече стоновете си в песен... За жалост - една и съща песен от години насам. Все едно и също - колко е нещастна, че гаджето й я е зарязало и разни все от тоя сорт...
Още преди години Адел пееше една доста потискаща балада с мрачновато видео и заглавие "Someone Like You". Последваха я редица песни, които не се различаваха съществено нито по мелодия, нито по аранжимент, тем паче текст. За щастие междувременно Адел направи нещо изключително полезно за себе си и обществото - роди и отгледа момченце. И поради тази именно причина, й се наложи за известно време да преустанови скимтенето пред микрофона и да се посвети на по-ползотворни дейности, като сменяне на памперси и претопляне на млека за биберони...
За жалост обаче, мина се-немина някоя и друга година, и Адел отново зави за злощастния си любовен живот.
Не знам на тази жена дали темата за изневери и нещастни несподелени любови й е особено близка и позната - може би... Но, вярвам, каквото и да и се е случило, със сигурност не е повод да слушаме предсмъртните й вопли вече осма поредна година.
С други думи - Адел, моме, ако четеш написаното дотук - много се проточи тази твоя лебедова песен, Адке! Сменяй плочата, мила, време е!
Особено в така наречения ден на любовта, на хората не им се слушат погребално-траурни напеви. Остави си ги за други дни - животът е достатъчно нещастен и без друго.

Престъпления и наказания

Образователната ни система пак изтрещя
В "Добрата стара Англия" (която аз иначе безкрайно уважавам и ценя) телесните наказания над ученици (бой с пръчка, демек) стават незаконни едва през 1979г. В "дивата" ни родина те никога не са били законни - и слава Богу! Лично аз не съм привърженичка на подобни радикални действия и не смятам, че насилието, под каквато и да е форма, е адекватен метод за внушаване на дисциплина - мисля, че с добро може да се постигне много повече... Което в никакъв случай не означава, че не трябва да има наказателни мерки при провинения. Каквито и да са те, българската система трудно може да бъде обвинена в непремерени наказания или твърде сурови санкции.
Винаги е имало и ще има хора, които си знаят само правата, но не и задълженията -. и сред децата, и сред възрастните - и тъй като системата за последните години силно се наклони да е в полза на ученика, някои хора пробват всякакви цигански номера с надеждата да прилапат някой лев. Не мисля, че има поводи за безпокойство - даже въпросната госпожа да е завела дело, то няма как да бъде решено в нейна полза; разходите по съдилища са си нейни, излагацията - също.

Ново 20 - "Турско робство" или "Османско съжителство"...

Еееей, начи, малко да ви остави човек, и айде пак - отново се подхвана до втръсване познатата дискусия на тема, аджеба, в "турско робство" ли сме били или в "османско присъствие/съжителство"...
Тази дискусия не е актуална от много време насам - още Вера Мутафчиева засяга въпроса, и то повече от добре... И за жалост заключението й, че много българи, дори днес, изглежда предпочитат да са потомци на роби, звучи твърде достоверно.
Да, от терминологична гледна точка "Османско присъствие" или "съжителство", звучи точно толкова абсурдно, колкото и "турско робство"... И все пак - абе... Роб с имот къде се е чуло и видяло, бе хора? И това доколко една феодална империя може да бъде едновременно и робовладелска, несъмнено е въпрос, на който, при предоставяне на утвърдителен и достатъчно добре обоснован отговор, ние бихме получили Нобелова награда.
Конкретно на въпроса - тегобата на онеправдания не става по-голяма като го нарекат "роб" и по-малка, ако кажат, че е "крепостен селянин". В исторически план нещастието на една страна, загубила държавната си идентичност и превърната в провинция на която и да било империя, не може да бъде сведено до литературни клишета и художествени метафори. Но все пак не трябва да забравяме, че научният спор и битовата комуникация са различни материи. Всяка наука има свой категориален апарат - и точно както историята борави с термина "обществено-икономическа формация" (строй, социална система), така лексикологията като лингвистична дисциплина борави с понятията "фразеологизъм" и "идиом" (каквито са изрази като "турско робство“, "османски гнет“, "агарянско иго“ и т.н.). Метафоричните послания на образа са силни, но уви, често се разминават с научната конкретност. Историята определя различни обществено-икономически формации – тя говори за родово общество, робовладелска система, феодализъм, буржоазен социум – но тя категорично не може да приеме словосъчетанието "турско робство“ като вид обществено-икономическа формация. Няма научна школа или учен, който така да съчетае несъчетаемото, та да докаже, че феодализмът е робовладелска система, а робовладелският древногръцки полис например – същински феодализъм. Онзи, който успее да го постигне, гарантирано ще спечели Нобелова награда, както вече написах. Има няколко категорични факти, който никога не трябва да забравяме: ислямските завоевания на балканите продължават до формирането на Османската империя, която е по дефиниция феодална (естествено, науката разграничава азиатския от християнския феодализъм). При това раждането й, уви, става не без участието на християнски войни – например, във войската на Баязит Светкавицата повече от половината воини са християни, водени от местни балкански феодали. Но синът на въпросния Баязит - Муса Челеби - вече дава на Рилския монастир грамота (ферман), узаконяваща правото му над определени земи и призовава управата редовно да си плаща данъците. По същото време новосъздадената Висока порта обявява Атонския полуостров за свободна територия на християнски манастири и взема решение да изплаща повече от половината им годишна издръжка от хазната на Османката империя. Може би затова родната "Света гора“ се запазва като светиня и твърдина на християнството през всички столетия от живота на империята – въпреки че балканските народи са превърнати в провинции на империята и в тях като официална религия е наложен Ислямът, без да се накърняват (поне на хартия) правата на християните. Дори този факт би следвало да ни направи, най-малкото, внимателни към твърдението за ужасяващото робство, "затрило нашата църква“ - ама инак позволило на йеромонаха Паисий да създаде именно в Зографския монастир на Света гора своята знаменита "историкия на ползу вся рода болгарского“. Позволявам си да коментирам и още няколко "незначителни“ факта – незначителното превръщане на Османската империя в светска държава е свързано с незначителната смърт на над тридесет хиляди души (по официални данни; по неофициални – поне два пъти повече); с "незначителната“ историческа фигура на Кемал Ататюрк (който от някаква гледна точка е български продукт и именно на територията на България, на територията на Русчук, неговите приятели – прогресивни млади български офицери създават и обмислят идеята за "великата промяна“). Всичко това обаче , а и безброй много други неща, факти и събития, човек може да издири в историческите съчинения и монографии, а не в дискусийки по Фейсбуци.
Разбира се, няма щастлив народ, комуто са отнели свободата. Но представата за живота на българите по времето на България като провинция на Османската империя е рожба на изключително сложни социопсихологически явления, дали отражение върху историческите ни представи. Затова фразеологизми и метафорични образи, свързани с представата като "турски ярем“, "жестоко робство“, "агарянско иго“, си имат своя фактологичен пълнеж, носят естетическо внушение за парадигмите на страданието и болка по изгубената върховна ценност - човешката свобода. Но съдбата на България не е по-различна от тази на сърбите, гърците, румънците - изобщо, на балканските народи, превърнати в провинции на Османската империя. С една малка подробност – по чисто геополитически причини, България, която е дала името и е разположена в центъра на Балканите, лежи на "пътя на коприната“ и поради ред обстоятелства се превръща в основен снабдител за сърцето на Османската империя - Истанбул. Това носи поне три ефекта. Първо, превръща стратегическите пространства, на които се отглеждат зърнени култури в, меко казано, неприятно за живеене място - там проекциите на насилието са много силни, контролът - ужасяващ; населението в равнинните части е тенденциозно потискано. Второ, подбалканските градчета от своя страна стават занаятчийски центрове, поддържащи висок стандарт на живот, получаващи от турските султани фермани за носене на оръжие и снабдяващи с "луксозни“ стоки многомилионния истанбулски пазар. Неслучайно в нашата литература представите за "горе“ и "долу“ – планината и полето – се възприемат като съответни пространства на свободата и робството. В полето пеят робски песни; горе е пространството на безсмъртието (поемата на Ботев "Хаджи Димитър" е красноречив пример). И трето, в продължение на повече от два века (до времето на "размирието“) доходите на населението на територията на България като цяло са между два и половина и три пъти по-високи, отколкото във всички останали Османски провинции на Балканите. Това е поне една от причините за забавяне на национално-освободителните борби на наша територия - и взривната сила на въпросните, след тяхното начало. Реално погледнато именно България слага истинския край на Османската империя чрез делото на Кемал Ататюрк.
Е, пак се очаршафоса работата - извинявам се за което... И, както казах, подобни теми се дискутират по конференции, а не по блогове и фейсбуци. Но все пак нали целта е зряла и обективна дискусия... Всеки има право на мнение, разбира се (дано сега не се юрнат коментари на тема "предатели", "еничари", "анти-българи" и какво ли още не, и дискусията не се превърне в кавга тип махленска... Което, за жалост, често се случва).