Дежа вю от утрото на британския референдум - легнахме с категорични прогнози, осъмнахме с горчивата реалност. Доналд Тръмп е новият президент на САЩ. Честито!
Коментарите и анализите, разбира се, са най-разнообразни - от бурно ликуване, през саркастични забележки; някои се забавляват с този очевидно изненадващ (или не чак толкова) и очевадно шокиращ избор; други предсказват Апокалипсис, Трета Световна и какво ли още не; трети и четвърти изобщо не могат да разберат за какво става дума; а пък мнозина просто си казват "Ами, такъв е животът"...
Сега, тъй като и аз съм един от хората, спрегнали по един или друг начин израза "Трета Световна" (не в буквалния смисъл, разбира се), чувствам се длъжна да обясня защо - поне от моя гледна точка. Аз, а може би и повечето възмутени, съм потресена не защото действително очаквам някакъв апокалипсис, война или друг световен катаклизъм - знам, че няма да стане, и че за голямо облекчение на поддръжниците на Клинтън и голямо учудване и разочарование на онези на Тръмп, новият президент няма да спази гръмките си обещания. Истината е, че Тръмп не е "човекът от народа" и няма намерение да променя особено статуквото, а е част от олигархията, просто обслужва различни финансови лобита и интереси от тези на Хилъри. Различни, но попадащи в същата политическа и икономическа върхушка. Да се очаква Тръмп да си изпълни политическите обещания е изключително наивно, но голяма част от избирателите му са точно такива. Той вече даде знак за това, като направи завой на 180 градуса и от "Хилъри ще я тикна в затвора" изведнъж стана изключително мек и миролюбив.
Тъжното - буквално тъжното в случая - е че ставащото е адски показателно за това какви хора събират предпочитанията и симпатиите на по-голямата част от народа - и то не някакъв 7-8-милионен народец, забутан нейде из заднините на Стария континент, между Ориента и Европа, а многомилионна нация, една от първите в икономически и всякакъв план световни свръхсили към настоящия момент (да видим до кога). Та един преобладаващ (независимо в каква степен) процент от именно този народ де факто си избра да го представлява един смешник, олигофрен, популист, самозабравил се от пари и "лесни" мадами парвеню; ксенофоб, хомофоб, расист, отявлен сексист, убеден че жените са за кухнята и кревата, и тн. (каквото и да е - никой не може да ме убеди, че човек, който почти с гордост разправя, че не бил плащал данъци от Х години и как бил хващал жени за оная работа и др. подобни "подвизи", за които всеки средностатистически човечец от простолюдието би си отнесъл санкция за сексуално посегателство, има някаква стабилна морална основа. Тези неща може и да нямат много общо с политиката, но показват качества и стойности - или липсата на такива - на даден човек. А като оставим настрана, че политиците са политици, нужно е да се помни, че те са все пак преди всичко хора... и че действията на човек в ежедневния живот в голяма степен определят поведението му и на голямата сцена в политиката. Също така изборът който правим и в личния си живот, и в политико-обществения, остава с нас цял живот - а животът понякога е доста дълъг.). Изобщо, все едно в България да си изберем Митьо Пищова - единствената разлика е, че Тръмп все пак говори поносимо родния си език, докато нашето Мите дори това не умее... Е, и перчемлията няма да нахрани американските пенсионери с "курусани" и "кифтета" - в кръга на черния хумор.
Та, мен лично именно този факт ме потриса повече от всичко друго - че преобладаващ процент от хората си избраха именно тази пародия. Нека не се заблуждаване, повечето от тях са го направили не за да предотвратят "Третата световна", която "Килъри" уж щяла да предизвика (не че и тя е цвете, но все пак... хора, сериозно ли?!...), а са били привлечени именно от този медиен образ на шоумена-плейбой, както и напук на предварителните прогнози - точно както стана с Брекзит-а. И него никой не го очакваше, защото не отчитаха местните ксенофоби, които не смеят открито да си признаят какво мислят, но тихомълком си гласуваха за ксенофобията; противниците на ЕС се мобилизираха, стегнаха редиците и в края на краищата надделяха, а привържениците бяха толкова уверени в победата, че ги домързя да прескочат няколко локви, за да си пуснат гласа...
Другото неопровержимо и тъжно обстоятелство е, че реално погледнато ксенофобията и гръмкият пишман-национализъм победи за втори път тази година. Казаха на англичаните: "Хайде да излезем от Европа" - те го чуха като "Хайде да изхвърлим поляци и прочия чужда сволоч от Кралството". И макар да не го признаваха на глас, в тъмната стая гласуваха именно за това (друг е въпросът доколко ще се сбъднат тези очаквания). На американците им го рекоха по-директно - никакви мюсюлмани в Америка, стена за Мексико и екстрадиции, другите да плащат, за да ги пазим. И на тях им хареса. Макар да не е нещо, което да се каже на глас и пред социолози, гласуването беше тъкмо за тези надежди, колкото нереални и илюзорни да са те.
Едно хубаво нещо, което аз лично виждам, е че хората категорично разбраха, че трябва да се действа, а не да се надценяват и да се лежи на разни предварителни прогнози и анализи, които понякога и един-единствен човек в повече или по-малко може да обърне на 180 градуса... А дали наистина го разбраха?...
