ти ме фрасна и аз млъкнах.
Щото казах ти, че няма
да работя, твойта мама!
Ах, с тебе пазарлък не става.
Вдигам стачка аз тогава.
Няма ли за нас предплати?
Идат празници, ебати!
Евала!
Началство, машала!
Не може все така,
в аванс заплатата,
не става!
Евала,
началство, машала!
Да можеше сега
в аванс заплата да се дава.
Ден след ден, по цял ден бачкам,
без да мръдна даже крачка.
А щом спомена заплата,
ти ме правиш на салата!
Ах, с тебе преговори не се водят.
Аз тогава ще си ходя.
Няма ли кой да се справи
с тез началнически нрави?...
