неделя, януари 08, 2006

Нещо като тарикат, нещо като балък и нещо като нищо на света


Има една чудесна книга на Уилям Сароян - “Нещо като нож, нещо като цвете и нещо като нищо на света”. Дано големият американски белетрист, дори от отвъдното, не ми се разсърди, че перифразирам заглавието на великолепния му сборник. Защото само с малко тъжен, Сарояновски хумор, можем да разсъждаваме по въпроса за “балъците” и “тарикатите” в нашия живот. А те, балъците, изглежда стават все повече. “Ей, чухте ли? Тоя пич е балък!” – подскача, красиво подхилквайки се, лимон от очарователна телевизионна реклама. Не мога да се извинявам за сквернословието, защото то ни залива от телевизионния екран, радиото, вестниците... И ако някой не разбира, че това е свежарски жаргон и словесна радост, той въобще не е тарикат. Той е старомоден и глупав, изобщо – балък. Горкият Краси Балъков – да носи във фамилното си име такива позорни нюанси! А това, че народът ни в своята антропонимия е вложил и мъдрост, и поетическа фантазия, няма значение – тарикатът с такива дивотии като антропонимии не се занимава. Той може и да знае, че на турски “балък” е риба, но лексикалният смисъл на думата не е важен. Цялото светоусещане на самодоволната простотия изкристализира в мечтата за тарикатлък – а това значи да си хитър, да прецакаш другите, да се наредиш... Изобщо, страхът “да се не минеш” превръща всички различно мислещи в балъци. Понякога тарикатът е способен и на творчество – един виц твърди, че риболовът представлявал балък от единия край на пръта, който чака балък от другия край. Тарикатско си е да го измислиш!
Но истинският творчески размах на тарикатлъка е в “живия живот”. Училището бъка от тарикати – балъците пишат домашно, тарикатите го преписват – но системно! Балъците киснат в час, а тарикатите имат бележки. Балъците правят контролно, тарикатите се уреждат покрай контролното – те така го изчисляват, че винаги могат да се оправят. Ама да не смятате, че това е някаква комбинаторика? Това си е чист тарикатлък!... Балъците се занимават с обществена дейност, губят си времето по кръжоци и дебати, трошат си нервите с глупости – тарикатите красиво изписват по чиновете “Тук проспах младините си”. Те са наясно с библейската мъдрост, че който сее знание, множи скръб и отговарят на тая отживелица с жизнерадостно пренебрежение. Образование, знание – бошлаф! Вярно, тарикатско е да имаш в живота диплома, ама с тарикатлък и диплома можеш да си уредиш (ако не ти я купи родителят). И така, тарикатът гордо навлиза в битието с мечтата да гледа през тъмните стъкла на S-класа балъците по улицата... Или да стане кредитен милионер... Или да развърти някоя далавера – почтена, непочтена, или направо престъпна. Винаги ще се намерят балъци, на гърба на които да се развихриш (“Келепир има в тая работа... хората пари натрупаха” – както обяснява Бай Ганя от едноименното произведение на Алеко Константинов)...
Имало едно време в столичната Първа английската гимназия един ученик. Казвал се Николай Баровски и бил от породата на балъците. Приятелите му твърдели, че е много готин образ и всички го харесвали. Но той си бил балък. Занимавал се с глупости – учел здраво, свирел в оркестъра, уреждал концерти... После завършил блестящо, следвал архитектура и най-балъшки всяка свободна минута се връщал в същото това училище, за да си губи времето с художествената самодейност в него и да помага на същия оркестър.
Спретнал си състав – тарикатско! И най-балъшки решил, че тоя състав трябва да свири някаква странна, трудно разбираема музика, изградена върху фолклорни мотиви, без да е чалга. Нарекли състава “Балканджи”. И до ден днешен балъците ходят на концертите му, а тарикатите хич и не щат да го чуят. И понеже не бил от вторите, Баровски продължавал да работи, да създава изкуство и да се занимава с обществени дела.
Веднъж тръгнал за Гърция във връзка с работата на международната организация “Достойнство България 2003”. Но на автогарата задъхана го настигнала негова позната, семейна приятелка и член на организацията. Дала му плик с дрешка за майка си в Гърция (въпросната дама била съучредител на организацията – тарикатско!). Но на митницата балъкът Баровски декларирал, че пренася чужд багаж, и нали си е балък – не го разровил, не преджобил якето и не открил, че в хастара е зашито запечатано пакетче с фалшиви парички. И се оказал в гръцки затвор. Вече година и няколко месеца – без следствие, съд и присъда... (Там направил с подръчни материали уникален кавал и изнесъл концерт пред затворниците. Балък!)
Тук балъците биха задали едни такива тъпи въпроси – защо нашите власти не са разследвали жената, която е дала фалшивите пари и отказват да го направят (едва ли защото злите езици твърдят, че в рода имало неколцина бивши генерали, тежкари и тузари – изобщо, тарикати!). Балъците биха задали въпроса защо гръцките власти не се съобразяват с факта, че на митницата пакетът не е крит, че в него няма пръстови отпечатъци на потърпевшия, и че е известен адресатът на този пакет – жена с двойно гражданство – българско и гръцко... Биха попитали защо държавата ни прилага двоен стандарт към своите граждани – на хиляди километри от нас съдбата на несправедливо обвинените медици в Либия приковава и внимание, и ресурси, а нещо, което може да се реши с предвидени в законодателството ни средства, не се осъществява. Бившият полицай и настоящ кмет, борецът срещу престъпността Бойко Борисов авторитетно отсича – “Ми да си е гледал багажа”. Тарикатско! Балъците биха задали още много въпроси. Толкова логически и смислени, та чак водят до извода – комай това тъй “сложно” разследване вероятно не е по силите на българските и гръцките власти, а направо си плаче за Интерпол... Та поради тая причина следствени действия не се извършват и човекът си кисне в затвора.
Но тарикатите ги контрират. "Що не е бръкнал в якето, а?", "Откъде сте толкова сигурни, че е невинен, а?"... "И като е балък да върши услуга – да си сърба попарата!". Тарикатско... А че съществува презумпция за невинност е без значение. Само балъците се замислят, че разликата между диктатура и демокрация от някаква гледна точка е много малка. При демокрацията всеки е невинен до доказване на противното. При диктатурата... всеки е виновен до доказване на противното. Но това е за тези, които мислят. Тарикатът се възхищава от максимата на шопа “Най мразим да мислим”. И не се тревожи за нищо...
А тревожните балъци пишат протестни писма, организират митинги, ангажират общественото мнение... Вечер отварят интернет страницата http://barovsky.ludost.net/ ... Събират с мижавите си възможности левчета всеки Петък от 19.00 до 22.00 в заведение "Дървеното"... Със сестрата на Баровски, с членовете на състава, оркестъра и училището... с приятели, познати, фенове на Балканджи. Защото не са безразлични. Балъци!
Но през филма на Костурица “Аризонска мечта” (“Arizona Dream”) плува една мистична риба и музиката на Горан Брегович пее с дрезгавия глас на балъка Иги Поп – “The fish does not think... it knows!”.

4 коментара:

Анонимен каза...

Вики, връзвам те...

Анонимен каза...

Браво, Вики!

Анонимен каза...
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
Анонимен каза...

Nice site!
My homepage | Please visit