Ден Пети (Бабата е сърдита)

- Камелия, на какво прилича това! – фучи бабата на Ками из къщата и бълва огън и жупел по домашното възпитание на внучката си. – Вашите така ли те учат?! Ами ако бяхме пет-шест човека тук, пак ли така щеше да се мотаеш?! А другите по стаите ли да пикаят?!
Влизайки в дома на Ками, бях бурно посрещната от тези крясъци, които кънтяха из апартамента и ми бяха необходими две-три минути, докато се уверя със сигурност, че не съм сбъркала вратата. Малко по-късно Ками успя да ми обясни каква е била ситуацията:
- Мии... аз бях в банята и си бръснех краката... А банята и тоалетната са общи и на баба й се пикаеше и ми тропаше на вратата да изляза... Пък аз само й виках “Ей сега!” и “Един момент”, и така половин час... Накрая излязох, ама забравих да й кажа... Ама как може някои хора да вдигат такава врява за такива дреболии???
Да, наистина, как може?

Ден Четвърти (Хубави цици – Видински!)

Вървим си този ден с Ками по улицата. Отиваме пак към Южния парк, понеже нямаме нищо по-добро за правене. Движим се с обичайната умерена скорост, за да може Ками да си оправя чехлите или косата, а също така и за да я огледат добре хората по улицата. Действително двете заедно представляваме интересна и колоритна гледка. Аз съм си облечена по характерния за мен начин – черни дънки, черна тениска, черни очила, коса, хвърчаща във всички посоки (също черна) и нищо изрязано или прилепнало по тялото. За сметка на това, Ками е с поличка около три педи над коляното, късо потниче с деколте, от което почти всичко е “открита зона”, коса в сложна прическа, поддържана от няколко фибички и шнолки и обилно количество лилави сенки на очите. Но, както може да се предположи, повечето мъже, които минаваха покрай нас, не я гледаха точно в очите... На минаване покрай група представители на малцинствата, продаващи кебапчета на пазара, един от тях поглежда замислено Камелийка в деколтето и промърморва:
- Убави са!
Няколко метра по-нататък Ками почва да се чуди:
- Какво, какво каза той? “Хубави са”? Ама кое тва?
След като направих едно колебливо предположение за какво е ставало въпрос, тя доста се зарадва:
- Така ли? Хубави ли са гърдите ми? Ей че забавно!
Продължаваме да вървим в същия дух. По едно време спираме на един светофар и чакаме някакъв шофьор да направи завой. Докато върши тази си дейност, човекът случайно поглежда към нас, или по-точно към Ками и деколтето й. Това, което видя очевидно му се хареса, защото се ухили, щракна със зъби и направи неприличен жест. Както и преди, госпожицата намери това за доволно забавно.
Малко по-късно вече сме в Южния парк и кръстосваме из алеите. Покрай нас минават двама младежи. Единият поглежда надолу към прелестите на Ками, след което възкликва достатъчно високо, че тя да чуе:
- Баси циците!
Ками дълго се смя на тази забележителна проява на любезност и накрая, доволна от себе си, рече:
- Да, баси циците, нали? Точно така! Хубави цици са това – Видински!
Брей, мисля си аз. Руснаците по социалистическо казваха: “Советское – значит, отличное!”. Ние пък можем да направим генералния извод: “Видинское – значит, хубавое!”. (Е, за съжаление с руския не сме съвсем на “ти”!)

Малък бодър поздрав по случай 10-ти Ноември

"Десетоноемврийско"
(Трендафил Акациев)

Ако аз бях Септемврийче,
ти, дете, си Ноемврийче!
Запомни, че тази дата
ти донесе свободата!
Да строим живота нов
със другаря Виде-нов!

Ден Трети (дистрибуторка)

Водих Ками до Южния Парк – всеобща любима Софийска забележителност. Ходихме пеша дотам, което ни отне доста време, поради навика на девойката да се спира на всеки пет крачки, за да си върже връзките на чехлите, или оправи прическата, или просто да се огледа наоколо. Също така по едно време се наложи да се отбием в една аптека да купим лепенки, понеже новите чехли за три лева й бяха оставили мазоли...
Най-накрая стигнахме и веднага седнахме на една пейка – чехлите пак трябваше да се пооправят, а гримът – да се поднови. Ками тъкмо се беше заела най-сериозно с тази отговорна задача, когато към нас се приближи една видимо обнадеждена дистрибуторка на козметика, готова да си предложи услгите. Аз бързо-бързо я отпратих с едно “Не, благодаря!”, но тя не се отказа, а се залепи за Ками.
- Вие имате уникалната възможност да станете дистрибутор на Avon, при което получавате 5% отстъпка за всеки закупен от вас продукт. За всеки продукт, закупен от ваш клиент пък получавате 7% отстъпка. Можете да предложите и на ваши приятели да станат дистрибутори, за което отстъпката става... – обясняваше тя.
Ками през първите няколко минути упражняваше програмата си за разкрасянане, след което се загледа ококорено в дистрибуторката. Като цяло погледът на прясно гримираните й очи беше много съсредоточен и интелигентен, а хубавото й личице – замислено и сериозно... Само дето не даваше никакъв признак, че е чула казаното, а още по-малко – че го е разбрала и осмислила.
- Мога да ви дам една визитка, ако желаете? – рече дистрибуорката накрая.
- Мии, добре. – отговори Ками.
Дистрибуторката, разцъфтяла от щастие, й подаде визитната си картичка и я помоли за телефонен номер, на който да я потърси. Ками си даде гсм-а на драго сърце.
- Благодаря ви много! Само че... – сети се изведнъж женицата – в случай, че сте непълнолетна, може би ще трябва да чуя и майка ви, да сме сигурни, че и тя е съгласна...
- Мии, добре.
- Чудесно! Ще ви се обадя тази вечер да обсъдим някои въпроси и вече можете да станете наша колежка.
И дистрибуторката ощастливена си отиде.
Ние също станахме от пейката и тръгнахме на разходка из парка. Няколко минути вървяхме в пълно мълчание, след което Ками попита:
- А какво ми говореше тази всъщност?
- Ами... искаше да те прави дистрибутор на Avon. – плахо отговорих аз.
- Ааа... И кво?
- Ами... май тази вечер ще ти се обади.
- А? Че за какво ще ми се обажда?
Не намерих какво да отговоря на този въпрос.

Политически дилеми

(текст за песен)

Каква странна дума
е туй "политика" -
латинското "поли"
със нашенско "тикам".
Със нея се мъча
и не разумявам
акъл ли да диря,
акъл ли да давам.

(Пр.) Дилеми, дилеми,
една е на линия -
от двама серсеми
избираш единия!

Чрез електората
от разните списъци,
с добра политика,
със чалга и писъци...
Дилеми да няма
е вярната линия.
От двама серсеми
ти тикат единия!

(Credits to Вени Г.! http://semkiibonbonki.blogspot.com/2006/10/blog-post_4974.html#links)