Навремето, когато в училище изучавахме Старогръцка митология, учителят ни беше казал, че културата на всяко историческо време сякаш се гради от два взаимно пресичащи се потока - на митологизирането и демитологизирането. Обясняваше ни, че човешкото съзнание е така устроено, че непрекъснато митологизира - и същевременно руши създадените вече митове. То сякаш битува в два свята. Единият - на фантазията, в който представата за устройството "свише" го кара да осмисля старите вече митове, да ги критикува и заменя с нови. А другият - на неговия скучен, социален делник, в който обаче се оказва, че измислиците започват реално да функционират и, твърде често, да го променят. Тогава ни беше интересно, но въпреки примерите, едва ли сме разбирали за какво точно става дума... А днес откривам, че полученото някога знание ми дава възможност, ако не перфектно, то поне съвсем спокойно да се оправям в хаоса на противоречивите факти, да улавям митологемите и откривам как на мястото на стари такива току се "цръцват" съвсем новички...
Очевидно човек трябва да е доволно ограничен, за да не разбира какво става в България днес... или по-скоро, че нещо става. Какво представлява всъщност учителската стачка? Поредно "изпъшкване" на тежко дишащи от социално бреме и сплеснати от живота хора? Миша тупурдия, оценявана по формулата "всяко чудо - за три дни"? Нескромно искане за пари от такива, дето нямат право да ги искат? Или уникално събитие, което можем да оценим с помпозната фраза "български нравствен катарзис"? Защото след формалното ни приобщаване към ЕС от първи Януари тази година, току-виж излязло, че през Септември-Октомври се извършва нашето духовно приобщаване към ЕС. И то не защото учителите искат европейски заплати (добре е да припомним факта, че дори ако получат своите сто процента увеличение, те пак ще имат най-ниската, тук, на Балканите, учителска заплата!)
В цяла България от началото до края на седмицата почти всички учители стачкуваха цели 5 дена и колкото и да се манипулира този факт, никой не може да скрие истината - че учителите на България стачкуват и ще продължават да стачкуват от Понеделник, защото стачката е безсрочна; че към тях се присъединиха младите учени от БАН, университетското движение "11-ти Май"; че катедрата по математика подкрепя и се приобщава към борбата за превръщане на образованието и науката в истински политически и държавен приоритет. Че може би от Понеделник до Сряда ще станем свидетели как към стачката се присъединяват СУ "Климент Охридски" и други висши учебни заведения, при това не само в София, а в цялата страна. Ако някой екземпляр от породата "дървен философ" изрече дълбокомислено: "Що пък да ги слушам даскалите, те са прости", дали би се осмелил да изрече същото за проф. Боянов, например, или за цвета на нашата академична общност изобщо? А пък ако пак го произнесе, поставете бърза диагноза и отминете.
Какво се крие зад искането за по-високи заплати, което изглежда толкова първосигнално и простичко? Или зад митовете... "Кво искат тия даскали?!"; "Нали знаем, че дават частни уроци – знаете ли колко пари дадох за уроци на моите в 7-ми клас?"; "Всички в България живеем зле"; "Я к`ва ваканция имат!"; "Изпее си урочето и си заминава"; "Децата са все по-неграмотни и невъзпитани"; "На това ли ви учат в училище"; "Мойто имаше една учителка, дето го поболя"...
Да започнем ли с демитологизирането? Аз съм дъщеря на учител, който пък е син на учител. И поназнайвам нещо от делника на учителя.
По-високи заплати... Обществото притежава странното качество да си служи с някакви първични внушения, свързани с представите за престижна и непрестижна професия. Защо хората искат да следват право, икономика, бизнес-администрация, маркетинг и мениджмънт? Ами защото в тези професии "ухае" на пари (без да обиждаме професиите). Един час консултации с адвокат може да струва една средна работна заплата. А едночасова консултация с лекар-специалист? Знаете ли, че лекторския час на учителя (лекторски час означава работа извън норматива) се оценява с "внушителната" сума 4 (четири) лева. А въпросният учител може да има и две висши образования, научни степени и впечатляващ стаж....
От другата страна са "непрестижните" професии – филолог, математик, химик... Като реших да кандидатствам английска филология, 90% от познатите се чудеха – "Защо ти е пък тая филология? Английския си го знаеш! Даскал ли ще ставаш после?". Като че ли учител е най-тъпото нещо, което можеш да работиш... А знаете ли, че тази година през Септември в софийските училища нямало постъпил нито един току-що завършил млад висшист? "Поркуа, бе джанъм", завършвате университета с еднаква диплома, но ако отидете в училище с квалификация на правист, получавате заплата 299 лв., а ако отидете в банка или в адвокатска кантора виждате, че там дори чистачките получават повече? Извод – по-високата стартова заплата на българския учител не е "социалистическа уравниловка", а начин в съвсем обозримо време загиващата професия да стане престижна и елитарна – сиреч, привлекателна. Това би се отразило не само в представата за професията, а и в качеството на хората, които ще я изберат. Пустия му закон за конкуренцията!...
Да споменем нещо по въпроса за частните уроци. Когато бързате и ви се наложи да вземете такси, сърдите ли се на градския транспорт? Но и в Лондон, където градският транспорт е перфектен, хората вземат такси. Насилва ли някой родителя да плаща за уроци? От собствен опит знам, че ученикът много често не гори от ентусиазъм да ходи на тях (помните ли рекламката "Кажи, баба, тенкю"?). Известно ли ви е, че според нормативен документ учителите нямат право да дават уроци на ученици, на които преподават? Ако знаете за такива нарушения, защо не сигнализирате? Та вие направо сте си съучастници в престъпление! А ако наистина ученикът иска да получи допълнителни знания, нека си избере висококвалифициран специалист. Никой не може да ме убеди, че този специалист трябва да взема по-малко от лекаря или юриста. И как си представяте частните уроци на село или в малкото градче, където всички са едва ли не роднини? В такъв случай обобщението "учителите дават частни уроци" звучи като идиотската балканска представа, че немците маршируват и викат "Зиг хайл!", французите са първи любовчии, италианците са жабари, американците – тъпи, а англичаните говорят само за времето и носят чадъри... Никой не може да ви принуди да пращате децата си на частни уроци. Това го прави само българската държава, като със закон ви принуждава да си плащате за тръбите на парното, които минават през вашата частна собственост, макар че сте си го изключили...
Големите ваканции на учителите? Пак според нормативните документи ваканцията на учителя е два месеца, от които се отнемат Коледната и пролетната, т. е., реално тяхната ваканция е 40 дни. Държавните служители, в зависимост от трудовия стаж, ползват същия отпуск. Парламентаристите вземат своите 2 месеца, без от тях нищо да се отнема. А всички знаете, че също ползват Коледна, Великденска и т. н. почивка. А сещате ли се колко тетрадки проверява през срочната ваканция учителят? Е, аз съм го виждала с очите си... Колко програми и работни планове, разпределения, лични дела, дневници и бележници, доклади и писмени работи, проекти – нали трябва да се стимулира "нестандартното мислене" на учениците...
Относно "лошия живот" в България – ми то е ясно, че ще е лош... когато електоратът е тъп и неграмотен, сиреч, маргинализиран и си избира не по-малко тъпи и неграмотни управници. Логически извод е, че нещата пак опират до образование и наука.
"Изпее си урочето и си заминава"... Бих посъветвала някой от домораслите експерти по методология на преподаването да се пробва – да помоли ръководството на 1АЕГ, например, да му разреши изнасянето на един или няколко урока и, след като влезе в класната стая и в него се вторачат 30 чифта очи – ама очи, зад които прозира бая разум, да си "изпее урочето". Нищо не му пречи предварително да го назубри от учебника. Обещавам му такава психотравма, че после да се наложи дълго и сериозно лечение... А я си представете, че изнасяте въпросното уроче в училище от краен квартал... с ония, същите ученици от махалата... дето понякога имат джиесеми, по-скъпи от няколко учителски заплати, уважават собствените си граждански права и не разбират защо да не играят карти в час. В края на краищата много родители имат проблеми с детето си в "трудната възраст". То коя възраст е лесна? А учителят трябва да решава тия проблеми... През 1978г. в Англия със закон отменят боя с пръчки в държавното училище, а преди няколко години – и в частните. У нас още не са го въвели! Виждате ли колко назад сме от "високите стандарти на европейското образование"... Естествено, това е черен хумор, но си заслужава понякога да мислим, а не да повтаряме като папагали вестникарските клишета...
Как мислите, не станаха ли "малко множко" тези разсъждения? А те засягат само една минимална част от проблемите на образованието и науката. Няма прости решения и прости проблеми. Не бива да има и първосигнални реакции и езикови клишета, с които да оценяваме сложни събития. Учителската стачка е факт, който няма прецедент в най-новата ни история. Тя продължава. Мислете. Cogito, ergo sum!
Очевидно човек трябва да е доволно ограничен, за да не разбира какво става в България днес... или по-скоро, че нещо става. Какво представлява всъщност учителската стачка? Поредно "изпъшкване" на тежко дишащи от социално бреме и сплеснати от живота хора? Миша тупурдия, оценявана по формулата "всяко чудо - за три дни"? Нескромно искане за пари от такива, дето нямат право да ги искат? Или уникално събитие, което можем да оценим с помпозната фраза "български нравствен катарзис"? Защото след формалното ни приобщаване към ЕС от първи Януари тази година, току-виж излязло, че през Септември-Октомври се извършва нашето духовно приобщаване към ЕС. И то не защото учителите искат европейски заплати (добре е да припомним факта, че дори ако получат своите сто процента увеличение, те пак ще имат най-ниската, тук, на Балканите, учителска заплата!)
В цяла България от началото до края на седмицата почти всички учители стачкуваха цели 5 дена и колкото и да се манипулира този факт, никой не може да скрие истината - че учителите на България стачкуват и ще продължават да стачкуват от Понеделник, защото стачката е безсрочна; че към тях се присъединиха младите учени от БАН, университетското движение "11-ти Май"; че катедрата по математика подкрепя и се приобщава към борбата за превръщане на образованието и науката в истински политически и държавен приоритет. Че може би от Понеделник до Сряда ще станем свидетели как към стачката се присъединяват СУ "Климент Охридски" и други висши учебни заведения, при това не само в София, а в цялата страна. Ако някой екземпляр от породата "дървен философ" изрече дълбокомислено: "Що пък да ги слушам даскалите, те са прости", дали би се осмелил да изрече същото за проф. Боянов, например, или за цвета на нашата академична общност изобщо? А пък ако пак го произнесе, поставете бърза диагноза и отминете.
Какво се крие зад искането за по-високи заплати, което изглежда толкова първосигнално и простичко? Или зад митовете... "Кво искат тия даскали?!"; "Нали знаем, че дават частни уроци – знаете ли колко пари дадох за уроци на моите в 7-ми клас?"; "Всички в България живеем зле"; "Я к`ва ваканция имат!"; "Изпее си урочето и си заминава"; "Децата са все по-неграмотни и невъзпитани"; "На това ли ви учат в училище"; "Мойто имаше една учителка, дето го поболя"...
Да започнем ли с демитологизирането? Аз съм дъщеря на учител, който пък е син на учител. И поназнайвам нещо от делника на учителя.
По-високи заплати... Обществото притежава странното качество да си служи с някакви първични внушения, свързани с представите за престижна и непрестижна професия. Защо хората искат да следват право, икономика, бизнес-администрация, маркетинг и мениджмънт? Ами защото в тези професии "ухае" на пари (без да обиждаме професиите). Един час консултации с адвокат може да струва една средна работна заплата. А едночасова консултация с лекар-специалист? Знаете ли, че лекторския час на учителя (лекторски час означава работа извън норматива) се оценява с "внушителната" сума 4 (четири) лева. А въпросният учител може да има и две висши образования, научни степени и впечатляващ стаж....
От другата страна са "непрестижните" професии – филолог, математик, химик... Като реших да кандидатствам английска филология, 90% от познатите се чудеха – "Защо ти е пък тая филология? Английския си го знаеш! Даскал ли ще ставаш после?". Като че ли учител е най-тъпото нещо, което можеш да работиш... А знаете ли, че тази година през Септември в софийските училища нямало постъпил нито един току-що завършил млад висшист? "Поркуа, бе джанъм", завършвате университета с еднаква диплома, но ако отидете в училище с квалификация на правист, получавате заплата 299 лв., а ако отидете в банка или в адвокатска кантора виждате, че там дори чистачките получават повече? Извод – по-високата стартова заплата на българския учител не е "социалистическа уравниловка", а начин в съвсем обозримо време загиващата професия да стане престижна и елитарна – сиреч, привлекателна. Това би се отразило не само в представата за професията, а и в качеството на хората, които ще я изберат. Пустия му закон за конкуренцията!...
Да споменем нещо по въпроса за частните уроци. Когато бързате и ви се наложи да вземете такси, сърдите ли се на градския транспорт? Но и в Лондон, където градският транспорт е перфектен, хората вземат такси. Насилва ли някой родителя да плаща за уроци? От собствен опит знам, че ученикът много често не гори от ентусиазъм да ходи на тях (помните ли рекламката "Кажи, баба, тенкю"?). Известно ли ви е, че според нормативен документ учителите нямат право да дават уроци на ученици, на които преподават? Ако знаете за такива нарушения, защо не сигнализирате? Та вие направо сте си съучастници в престъпление! А ако наистина ученикът иска да получи допълнителни знания, нека си избере висококвалифициран специалист. Никой не може да ме убеди, че този специалист трябва да взема по-малко от лекаря или юриста. И как си представяте частните уроци на село или в малкото градче, където всички са едва ли не роднини? В такъв случай обобщението "учителите дават частни уроци" звучи като идиотската балканска представа, че немците маршируват и викат "Зиг хайл!", французите са първи любовчии, италианците са жабари, американците – тъпи, а англичаните говорят само за времето и носят чадъри... Никой не може да ви принуди да пращате децата си на частни уроци. Това го прави само българската държава, като със закон ви принуждава да си плащате за тръбите на парното, които минават през вашата частна собственост, макар че сте си го изключили...
Големите ваканции на учителите? Пак според нормативните документи ваканцията на учителя е два месеца, от които се отнемат Коледната и пролетната, т. е., реално тяхната ваканция е 40 дни. Държавните служители, в зависимост от трудовия стаж, ползват същия отпуск. Парламентаристите вземат своите 2 месеца, без от тях нищо да се отнема. А всички знаете, че също ползват Коледна, Великденска и т. н. почивка. А сещате ли се колко тетрадки проверява през срочната ваканция учителят? Е, аз съм го виждала с очите си... Колко програми и работни планове, разпределения, лични дела, дневници и бележници, доклади и писмени работи, проекти – нали трябва да се стимулира "нестандартното мислене" на учениците...
Относно "лошия живот" в България – ми то е ясно, че ще е лош... когато електоратът е тъп и неграмотен, сиреч, маргинализиран и си избира не по-малко тъпи и неграмотни управници. Логически извод е, че нещата пак опират до образование и наука.
"Изпее си урочето и си заминава"... Бих посъветвала някой от домораслите експерти по методология на преподаването да се пробва – да помоли ръководството на 1АЕГ, например, да му разреши изнасянето на един или няколко урока и, след като влезе в класната стая и в него се вторачат 30 чифта очи – ама очи, зад които прозира бая разум, да си "изпее урочето". Нищо не му пречи предварително да го назубри от учебника. Обещавам му такава психотравма, че после да се наложи дълго и сериозно лечение... А я си представете, че изнасяте въпросното уроче в училище от краен квартал... с ония, същите ученици от махалата... дето понякога имат джиесеми, по-скъпи от няколко учителски заплати, уважават собствените си граждански права и не разбират защо да не играят карти в час. В края на краищата много родители имат проблеми с детето си в "трудната възраст". То коя възраст е лесна? А учителят трябва да решава тия проблеми... През 1978г. в Англия със закон отменят боя с пръчки в държавното училище, а преди няколко години – и в частните. У нас още не са го въвели! Виждате ли колко назад сме от "високите стандарти на европейското образование"... Естествено, това е черен хумор, но си заслужава понякога да мислим, а не да повтаряме като папагали вестникарските клишета...
Как мислите, не станаха ли "малко множко" тези разсъждения? А те засягат само една минимална част от проблемите на образованието и науката. Няма прости решения и прости проблеми. Не бива да има и първосигнални реакции и езикови клишета, с които да оценяваме сложни събития. Учителската стачка е факт, който няма прецедент в най-новата ни история. Тя продължава. Мислете. Cogito, ergo sum!
