Учителите - загубиха, или спечелиха?

Кольо Колев - "Учителите загубиха уважение"


"Учителите спечелиха! Спечелиха пари. После пък загубиха! Загубиха уважението на обществото. Губят го с нереалистичните си претенции. Губят го с поведението си на инфантилни, разглезени деца, които ти се тръшкат в хола и пищят истерично "Искааам!". Увещанията, аргументите, че виж, сега просто не може, няма повече, не помагат! "Искааам!". Нататък е ясно! Мама дърпа уши, а татко скръцва със зъби "Марш в стаята и да не съм ти видял носа, докато не престанеш с безобразията!".
Възниква въпросът - "Кой ще осинови българското учителство?". Кой ще озапти инфантилизма, заливащ хората с претенции да образоват и възпитават децата ни?
Дали прогресивните сили в учителското съсловие отново ще надделеят над силите на здравия разум, ни предстои да видим.
Истерията, която наблюдаваме в последните дни обаче, не дава повод за оптимизъм."


публикувано във в. "Дневен Труд" Събота, 20 Октомври, 2007



Контрапозиция:
Николай Николов - "Учителите спечелиха самоуважение"

"Учителите спечелиха! Спечелиха глад, мизерия, хули и клевети, административен натиск, неизплатени 10% от Юли, безплодни преговори, превърнати от "правоимащите" в "седенки", четири седмици стачка, спомени за 300-левовата си заплата и борчове...
Учителите загубиха! Загубиха робския си манталитет, малодушната мисъл, че си никой, че професията ти е обречена на забвение, че образованието загива, че децата на България затъват в блатото от простотия, злоба, недоверие и черно ибрикчийство...
А инак разсъжденията на новоизлюпения експерт по педагогическа психология на ранномладенческата възраст подозрително напомнят мъдростта на Каравеловия даскал Славе, дето не му е изпила кукувица ума, щото знае кой му плаща просеника...
Засега безсилието на "силните" доказва силата на здравия разум. И на позабравената думичка "морал"."

Публикувано във в. "Дневен труд" - Понеделник, 22 Октомври, 2007

Гневен призив

Тази сутрин в "Дарик Радио" водещият попита един стачкуващ учител и говорител на ЕНСК как издържат учителите финансово. Въпросът напоследък си стана обичаен и, следователно, получи и обичайния и логичен отговор - издържа се някак си...
Мисля, че един също така подходящ отклик на същия въпрос би бил в стила на Трендафил Акациев (какво да се прави - нали все пак големият народен поет е и учител и просветител за народните маси!):

ПИТАТ ме: "Поете, как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?"
Казвам: - Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.
Запомнете, мили хора,
вижте кучето на двора -
вън, снегът като забръска
какво прави то зимъска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, на слука!
Чуйте моята поука:
закалете своите внучета
да издържат като кучета!

13

Тринайсти ден, безсрочна ефективна стачка. Тринайсти ден кепенците на училищата са спуснати. Тринайсти ден, една огромна система от над 150 хиляди души в България, от които, близо сто хиляди - дипломирани вишисти - стоят в учителските стаи, скърцайки със зъби и премятайки в съзнанието си стилистичните достойнства на фразеологията "запънал се като магаре на мост". Защото правителството несъмнено прави точно това, макар че може би е обидно за онова трудолюбиво и мъдро животно, магарето, философът сред домашния добитък, да бъде оприличавано, например, с просветен министър. Единственото, с което просветният министър напомня дългоухото животно, е репликата на Йори - "Някои могат - други не могат!". Щото той не може...

Не може да реши съдбите на над сто хиляди български семейства - защото, о, ужас - учителите също имали семейства и деца... Не може да увеличи мизерните заплати от триста лева, защото - олеле мамооо - ако ги увеличи, те ще стигнат почти половината на румънските учителски заплати... Не може да оправи хаоса в собственото си министерство, където гигантски суми се губят някъде по трасето и чиновниците на което вече си увеличиха с почти сто процента заплатите - разбира се, не ония, мижавите, триста учителски лева...

Учителството на България стачкува вече тринайсти ден и това е, види се, единственото Европейско нещо, което се случва в нещастното ни отечество след влизането в ЕС. Другото европейско нещо е непукизма на учениците, получили ваканция като неочаквана радостна изненада. Само че изглежда и този непукизъм започва да се пропуква, защото поне част от тези ученици започват да мислят. А когато учениците започнат да мислят, техните родители начеват да мислят трижди по-интензивно... И може пък случайно да се сетят, че когато онова, което наричаме "българско образование", със зъби и нокти защитава достойнството си - те, родителите, трябва да присъединят своето достойнство към учителското. Защото достойнство умножено по достойнство ражда прозрението, че България е потънала в блатото на покварата и хаоса, че ни управлява тричленка с идиотски манталитет и плесенясали похвати на управление, че когато комунисти дойдат на власт, инфлацията достига 12% (както е в момента), а когато се съберат на "седенка" социалисти, царисти и догановисти, голям майтап пада... като онзи от популярния лаф "майтап, бе, Уили!"...

А сега учителите стачкуват. И май не си губят чувството за хумор - поне ако съдя по съдържанията на плакатите, които издигат по своите митинги. Дано това подейства и на ученици, родители и студенти като в онази сцена от "Том Сойер" на Марк Твен, в която героят, боядисвайки оградата, превръща черната работа в привлекателно за околните развлечение...

А инак, все някой трябва да свърши черната работа!

С тикви срещу тиквениците

След като цяло лято ни бомбардираха с реклами на дини и долнокачествена мастика, както и с бельото и седалищните части на силиконови фолк "звезди" (от което много хора, и в частност аз, почти получиха начална форма на булимия от постоянното, предизвикано от ужаса, повръщане...), си мисля, че е крайно време някой да направи и нова, есенна рекламна кампания със заглавно лого "Друго си е сезона на тиквите!"
Състезанието по търкаляне на тикви определено е оригинален начин да "отъркаляме безпросветността" - при това без да се стига до радикални мерки от рода на щурмуване на Народното събрание и оръдеен залп с презрели тикви, кратуни и други "полезни изкопаеми" (както на няколко пъти биде предложено и намерено за подходящо)... Така де - в интерес на истината звучи малко рисковано... Дори и тиквите да са от онези, кухите, които се лансират на Хелоуин - празник, който, апропо, в нашите вече Европейска географски ширини няма как да не е на почит (подобно на Свети Валентин и други "национални" празници). Посреща се на 31-ви Октомври, но ние вече се подготвяме - отдалеко, че да е леко! Малко ли страшни костюми, тиквени фенери и прочие символи заливат сергиите още сега, пък камо ли като наближи заветната дата...
Ето и за какво по-конкретно става въпрос:

"Млади учени търкаляха тикви на столичния пл. „Ал. Батенберг” в знак на протест срещу ниското заплащане на техния специфичен и висококвалифициран труд. Те настояваха също да се подобри качеството на българското образование.
Около 100 души, представители на Движението на младите учени в БАН и университетите, ученици от реномирани гимназии и техни преподаватели, се състезаваха в търкаляне на тикви, в бягане с препятствия, докато подхвърлят тиква, прескок на тиква и други дисциплини. По този нестандартен начин те изразиха отношението си към незаинтересоваността на управляващите към развитието на науката у нас. Проявата бе под наслов „Да отъркаляме безпросветността". Бяха раздадени и тиквени награди, като най-високия приз - тиквен медал - спечели отборът на Френската гимназия за спринт и прескок на тиква.
„Протестът е тиквен, защото искаме символично и ритуално да очистим страната си от тиквеността, а тя е концентрирана най-вече по върховете на управлението ни", обясни докторантът по исторически науки в СУ „Св. Климент Охридски" Димитър Атанасов. Протестиращите настояват държавата да поеме ангажимент за промяна в научно-образователната сфера, да вземе мерки за подобряване на качеството й и нейното финансиране.
Учените искат заплащане съизмеримо с това на колегите им в Европа, както и съотношението на заплащането на учени и администрация да бъде няколко пъти повече в полза на хората на умствения труд и прогреса. В противен случай държавата ще принуди хората, които се занимават с наука, да търсят другаде своята реализация. В това е убеден докторантът по физика Благой Благоев от Института по електроника.
„Това, че има сдружение на младите учени, означава, че все още в България науката има бъдеще и младите продължават да смятат тази сфера за атрактивна и престижна. 250 лева докторантска стипендия обаче на никого не стигат, дори и на бабичките за кисело мляко", категоричен е младият историк."

Ето и моят злободневно-поетичен коментар по въпроса:

Тиквата е днес "апелатив"
в новия ни колектив.
С нея тръгнал е народа
да се бори за свобода.
Родното образование
получава днес признание -
то превърна се в реликва,
търколи се като тиква
и почива най-подир -
минало във вечен мир.


Е, последната част засега остава като художествена измислица, тъй като образованието и училищата още не са окончателно заела позата на Фаетон след полета с колесницата, демек, паднали (или случайно хоризонтирани) - въпреки че натам отиват нещата, ако управляващите продължат да се правят на глухи. Какво ще излезе от цялата тази работа, предстои да видим тепърва...