В "Седем" 5.03.2008
При завоюването на Египет римляните срещат неизвестен за тях начин на времеизчисляване. И доколкото винаги оценяват своята милитаристична политика като „цивилизаторска”, цивилизаторът Юлий Цезар налага в Римската империя от 1.01.46 г. пр. н.е. летоброенето да се определя според календар, съобразен с египетската система и наречен на негово име – Юлиански. Цивилизовано, нали? Да оставиш името си там, където не му е мястото, е практика, която добре познаваме. В България, например, в началото на 21-ви век се роди политическа партия, носеща името на своя патрон и създател – НДСВ... Но цивилизацията не прощава какъвто и да било опит за присвояване на нейни прерогативи. На 24-ти февруари, 1582 г. папската була Inter Gravissimas на папа Григорий XІІІ официално одобрява предложената от калабрийския доктор Алойзий Лилий модификация на Юлианския календар, въпреки че той изглежда стабилен и вечен като света. Човечеството започва да брои времето преди и след Христа; да го пресмята според по-точния Григориански календар и да определя по нов начин високосната година. Но се оказва, че въпреки направените корекции, Григорианският календар е малко по-дълъг от реалното време, за което земята се завърта около слънцето – 365, 2425 вместо 365, 2422 дни... Може би затова денят 29-ти февруари, който е шейсетият при високосна година, според астролозите е особен ден. Симптоматичен ден. До края на годината остават 306 дни, върху които 29-ти февруари оказва своето мистично въздействие...
Anno Domini (лето Господне) 2008-мо, 29-ти февруари.
Часът на новините (разбирайте, часът на истината) по БТВ.
От 19.00 до 19.20, в хронологичен ред, шашардисаният български зрител научава:
- Ад под небето! В началото на деня, близо до Червен бряг, два пламтящи вагона буквално се разтапят от горещина. Броят на жертвите е кошмарен. Свидетели твърдят, че едва работел само един пожарогасител. Вратите на вагоните са заключени. През целия ден паникьосани роднини така и не са научили имената на жертвите. Официални държавни представители дрънкат очевидни дивотии. Други така и не се появяват пред медията. Върху възприятието на зрителя усещането за хаос издува тежки мехури от изгаряне...
- В български град пада поредна козирка на пореден жилищен блок. Жертви няма и зрителят си отдъхва. В неговото съзнание броят на жертвите от рухнали сгради през двата цикъла на последните високосни години е достоен за мемориал...
- Маскирани бандити с бронежилетки и надписи „Полиция” са рязали уши в апартамент на столичния квартал Дружба. Става ясно, че това е трети случай за последните три месеца. Става ясно още, че вероятно иде реч за респектираща акция на организираната престъпност по повод нерегламентирана продажба на кокаин. На зрителя не му е съвсем ясно коя продажба на кокаин е регламентирана. За сметка на това много ясно разбира, че подобен бизнес се нарича „шанаджийство”; че шанаджиите продават много чист материал и че някой „бръмчи”. „... Шанаджиите не дават на полицаите... липсват уши после!...” – изрича авторитетно дилър - консултант с грижливо прикрито пред камерите лице. Очевидно шокиращата информация за „мними полицаи” и потенциално замесена в този бизнес полиция, зрителят безгрижно пропуска край ушите си. За него това не е новина...
- Екип на телевизията разследва как в елитни софийски заведения се продават или поне редовно консумират наркотици. Полевият тест е много интересен и зрителят с одобрение наблюдава как хартийката, с която вземат проби от луксозните умивалници в тоалетната на заведението посинява. Тоя номер със синя течност върху специфична материя му е познат от рекламите за дамски превръзки...
- Нова „наказателна акция” на ЕС; спират парите по ФАР до 31-ви март, заради нередности в две от четирите държавни агенции, които ги управляват. Става въпрос за проблеми с контрола и зрителят е спокоен – той би се учудил, само ако нямаше проблеми с контрола. Още повече, че въпросните агенции са към финансовото и строителното министерство... Зрителят отдавна се е отказал да размишлява върху пропуснатите ползи – управлението на държавата не му дава никаква надежда, че самият той ще има каквато и да било полза от присъединяването ни към Европа и европейските икономически програми... Отдавна се съмнява, че самият той въобще може да се добере до някаква помощ по някаква програма.
- „Тиха” разпродажба на Кремиковци – зрителят окончателно се убеждава, че шумът около съдбата на бившия металургичен мастодонт не е случаен. Не му е ясно само как така разпродават Кремиковци, след като то вече е продадено. И каква нова схема за източване е разкрита, след като процентът на държавно участие е бая внушителен, сиреч, държавата носи внушителна отговорност, най-малкото на законодателно равнище, за състоянието на нещата. Инак зрителят си е съвсем убеден, че асоциативната верига „Кремиковци-Томов-кражба-продажба-футбол-хаос” не се нуждае от никакъв коментар.
- 73 тона меден проводник на стойност 1 млн.евро са откраднати от новостроящата се ТЕЦ „Марица изток 1” край Гълъбово. Зрителят е очарован – той е научил новината за кражбата на годината (естествено, краят на тази година е още твърде далече...), добре подготвена и реализирана на два пъти през декември и началото на февруари. Вестта, че престъпниците са заловени се „неутрализира” от дребната подробност, че медта от бобините, изчезнала при първата кражба, е вече нарязана и продадена. Става дума за 21 бобини с тегло 73 тона, тъй че ще да е паднало здраво рязане!... Дребна подробност са и детайлите, че деянието може да забави строителството на централата, чийто първи блок трябва да заработи през 2009-та. Дребна подробност са също турските имена на извършителите и турската фирма, извършваща строителството. Никакви обръчи от фирми и конкретни имена не могат стресна обръгналия на всичко нашенец...
- С триста хиляди лева е ощетена държавата от злоупотреби със земи край Варна. На фона на Апокалипсиса, който е взривил разума и сетивата на зрителя, тази новина извиква блажена усмивка върху лицето му. Номерът с незаконното строителство край морето е толкова ясен, че комай само младите и еколозите продължават с наивните си опити да спрат беззаконието. Да озаптят свирепата лакомия на мутрафонизирания роден капитал към апетитни кътчета от красивото някога Черноморие...
Часът е 19.20. Минали са двайсет минути от началото на новините по БТВ. Денят е петък, 29-ти февруари, лето господне 2008-мо. До края на предаването шашардисаният българин ще научи още, че джип е прегазил шестгодишно дете; че гражданите на Русе не искат различните в близост до своите жилища, и че предстои свирепо повишаване цените на тока. Ще научи, че покачването на еврото спрямо долара аха-аха да достигне покачването на данъците спрямо доходите на българина. И накрая ще разбере какво мислят децата за „Мюзик Айдъл”. Те комай са единствените, които винаги мислят в края на първата емисия... Освен тях, айдуците мислят как по-атрактивно да нарушават закона; управляващите мислят как по-убедително да лъжат, че законът не се нарушава, а опозицията мъдрува дали да се обедини срещу очевидното зло. И това мъдруване разкрива както управленска, така и опозиционна немощ. Защото още Ботев ни връща към старата народна мъдрост, че докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват! Мъдруването на опозицията очевидно дава картбланш на лудите... Денят е петък, 29-ти февруари на високосна година. Ден, който още в древността е добавен в календара за гражданско удобство. Което предполага наличие на граждани. И на гражданско общество...
А гражданското общество не е сбор от електорални единици, които с унило безразличие слушат мъдростите на своите управници. Гражданското общество е общност от личности, които уважават закона; държат на закона; разбират силата на закона. И когато законите не се спазват, и когато законите са лоши; и когато законодателите не създават нужните закони, понякога гражданското общество излиза на улиците и сменя и законите, и законодателите!
-----------------------------------------------------------------------------------------
* Възклицанието отвежда към реакцията на Алеко Константинов при срещата му с някои негативни обществени явления на Америка в пътеписа „До Чикаго и назад”, написан преди повече от 100 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар