Николай Николов, 7.01.2009
Старецът потропва нервно с пръсти по гланцираната повърхност на бюрото, зяпа с невиждащ поглед клавиатурата на компютъра и се коси, че не държи в ръка една от онези древни писалки, дръжката на които при нужда с наслаждение можеш да захапеш. През заскреженото прозорче любопитно наднича виолетовото око на нощта и северното сияние изписва причудливи кривулици върху зеницата му. Огромната камина уютно бумти, воят на януарската лапландска виелица влиза в странно съзвучие с хъркането на уморените джуджета, в обора сладко преживят елените и само от време на време Рудолф сърдито сумти, сякаш усетил настроението на своя стопанин...
А това настроение никак не е розово. Не е драпирано с мисли за заслужена почивка и екзотични творчески командировки. Тоя номер със задграничните командировки го прилагат най-добре управляващите в България, а точно отчетният доклад за България ражда маниакално-депресивния блясък, с който Дядо Коледа се е вторачил в монитора. Защото онази митична фигура, която по света наричат Santa Claus, Father Christmas, Babbo Natale и още безброй други имена, не е просто рожба на фантазията. Щом веднъж се появят, някои фантазии притежават удивителната способност да растат, да се развиват, да еволюират. И стават по-истински от истината... Отдавна Старецът е престанал да бъде просто червендалестия добродушен веселяк, който със смях разнася подаръци за децата по света. Сега той се грижи и за възрастните. Грижи се за правителствата и народите... Главите на тези правителства не винаги съзнават, че поне в сънищата си пишат писма до Дядо Коледа. А има ли писмо, то се завежда в деловодството; анализира се внимателно; с него се занимава цял отдел от джуджешкия департамент... Ето, например, писмото на българския премиер: „Мили Дядо Коледа – пише той – моля те и тази година да ми дадеш повечко спокойствие, щото ми писна от недоволството на разни българи, дето не знаят какво точно искат. Аз също не разбирам какво искат, но чудесно знам аз какво искам! Искам правителството да си изкара мандата, че да затворя устата на разни партийни другари, дето само си точат зъбите за моя пост! Много са лоши, бе Дядо, и завистливи са много! Толкова съм зает да ги контролирам, че не остава време за други глупости. И, моля те, накарай западните съюзници да не ми се карат толкова, а източните другари да проявят повечко разбиране... Правя, каквото мога, а само ядове! Виж, опозицията не ме притеснява – като изполъгахме електората на изборите, от опозицията остана една шепа в парламента. И пак се ерчат, циркаджиите му с циркаджии! Моля те, Дядо Коледа, много те моля – направи така, че моето дрънкане за нова изборна победа да стане истина! Знаеш ли как хубавичко се научих да управлявам! И не ми пука от никакви кризи, щото никаква икономическа криза лично аз досега не съм усетил... Надлежно прилагам списък с останалите си желания...” и т.н.
Старецът нервно пухти и намества едрото си тяло в иначе удобния и мек стол, който му се струва някак ръбест. Това, че у премиера има нещо детинско, е добре. Но комай си остава единственото му достойнство... Не върви на един зрял човек да му кажеш: „Ти беше ли добро дете?!”. Или въпросният не е чак толкова зрял? Виж, президентът Първанов е зрял, та чак презрял. „Уважаеми г-н Коледа – пише той, защото вече е съвсем на „ти” с етикета – не че вярвам във Вашето съществуване, защото съм си Марксист-Ленинец. Но както казваше другарят Фройд, понякога има и обикновени сънища, та нищо не ми пречи да си пожелая да се погрижите за моя Пи Ар. Щото времето го е поочукало, а на специалистите по излъскване на имиджа у нас им знаят и кътните зъби. Трябва да дърпам конците на партийните дела, без народонаселението да разбере; да се грижа за дивотиите на тричленката, дето без мен и една крачка не може да направи като правителство, а и да инвестирам в бъдещето... Вярно, стажът от Службите много ми помага, но е трудно, ах, колко е трудно да бъдеш Президентът на всички българи, след като си къде по-интелигентен от др. Живков например... Та остава само разтухата да ходя по авджилък. Моля, докарайте по-едър дивеч пред дулото ми и се погрижете поне тук всичко да е почтено. Щото имам сериозни подозрения, че звярът, дето го гърмя, ми го подготвят за отстрел по спецзаказ...”
Ръката на Дядо Коледа разхвърля грижливо подредените купчинки писма върху бюрото. В сънищата си министри и висши държавни чиновници са писали: искам, искам, искам! Без за секунда да се замислят, че щом в живота вземаш с пълни шепи, поне в сънищата трябва да си по-скромен. Не можеш само да вземаш, без да плащаш или да крадеш, без да отговаряш. Дават ли си сметка тия хора, че той трябва да пише отчет! Че от неговия доклад до голяма степен зависи каква ще бъде новата година! Не че всички правителства са читави, но изпитанието, наречено „световна икономическа криза”, поне е стреснало човечеството и накарало въпросните правителства да се събудят. Даже китайското е решило да затяга колана и да не дразни електората. Само българското продължава дрямката, сякаш ще векува във властта! А добрият старец е положил толкова усилия да помогне... Още в навечерието на предишната Коледа със стачката на учителите се е опитал да внуши, че нещата в страната са колосално объркани, че правителството се държи като разглезено, капризно и невъзпитано дете с клептомански наклонности и че така повече не може. И какво? Началото на 2008-ма е започнало с провален работен ден, затрупан под снежните преспи и със загуби над сто милиона лева, изчезнали някъде всред бушуващите виелици и хаоса в работата на Министерството на бедствията и авариите. За сметка на това Емел Етем е излязла в заслужен отпуск, като не е забравила пътьом да похвали работата на МВР... Което пък не е успяло съвсем навреме да открие, че шефът на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е осигурил на малкото си братче държавни поръчки за ремонт на пътища на стойност 120 милиона лева! Сигурно затова през февруари ЕС е размахал назидателно пръст, искайки по-задълбочена проверка за конфликт на интереси (месец по-късно трима депутати и един зам-министър свенливо са признали, че фирми на техни роднини са получавали пари по програма САПАРД, обаче в това нямало нищо лошо). Брюксел е отрязъл парите по програма ФАР, през март ЕК е замразила 140 милиона евро от САПАРД, а в края на месеца изобщо е спряла финансирането по тази програма заради съмнения в злоупотреби...
Старецът скача от стола, нервно кръстосва стаята и ожесточено роши бялата си брада. Не разумяват ли тези висши държавни чиновници, че когато една страна получава пари, които после не трябва да връща, това са коледни дарове! Те ще приобщят страната към европейското семейство, ще направят живота на хората по-хубав и светъл, ще припомнят на тези хора ценностите на европейската християнска цивилизация! И когато ти отнемат тези дарове – а до ноември 2008-ма България окончателно е изгубила 560 милиона евро от различни предпресъединителни програми – значи Дядо Коледа е много сърдит. Няма подаръци за лошите правителства. И понеже те са свикнали сами да си правят дарове (естествено, с държавни средства) – за 2009-та Старецът им е приготвил такава изборна секира, че и комунистическият гьонсуратлък този път няма да им помогне! Само дето въпросът не е в правителството, а в народа, управляван от това правителство... Този въпрос не дава мира на Дядо Коледа; терзае душата му и току-виж му докарал тежка мигрена. Малко ли изживяха българите през 2008-ма?! То не бяха обществени скандали и брутални престъпления; пламтящи влакове и показни убийства; апокалиптични взривове и безочлива демонстрация на правителствен непукизъм. Последователно, твърдо и категорично покачване на цените – и последователно, твърдо и категорично обедняване на електората. Не бяха стачки на зърнопроизводители и животновъди, миньори и транспортни работници... Щом и полицаите решиха да запалят по цигара и да хапнат поничка в знак на протест – страната е стигнала дъното и продължава да ровичка надолу. А народът си чопли носа, гледа с безразличие рехавите редици на стачкуващите и ожесточено псува политиците, дето и едните, и другите са маскари. И се гордее, че от години не е ходил да гласува... И юрва по Коледа да изхарчи последните си грошове, и гърми новогодишни кьорфишеци, и пие като за последно, та дано забрави колко скотски е животът му... Как повече да накажеш такъв народ? А какво да му дариш?!
Северното сияние бледнее и зората гали с розовите си пръсти заскреженото прозорче. В камината тлеят гаснещи въгленчета. Виелицата е спряла и всичко е потънало в снежна тишина. Само в обора еленът Рудолф съчувствено въздиша – той поне е наясно, че когато трябва да оценява положението в България, дори такава фантазия като Дядо Коледа може да бъде разкъсвана от постколедни терзания!...
А това настроение никак не е розово. Не е драпирано с мисли за заслужена почивка и екзотични творчески командировки. Тоя номер със задграничните командировки го прилагат най-добре управляващите в България, а точно отчетният доклад за България ражда маниакално-депресивния блясък, с който Дядо Коледа се е вторачил в монитора. Защото онази митична фигура, която по света наричат Santa Claus, Father Christmas, Babbo Natale и още безброй други имена, не е просто рожба на фантазията. Щом веднъж се появят, някои фантазии притежават удивителната способност да растат, да се развиват, да еволюират. И стават по-истински от истината... Отдавна Старецът е престанал да бъде просто червендалестия добродушен веселяк, който със смях разнася подаръци за децата по света. Сега той се грижи и за възрастните. Грижи се за правителствата и народите... Главите на тези правителства не винаги съзнават, че поне в сънищата си пишат писма до Дядо Коледа. А има ли писмо, то се завежда в деловодството; анализира се внимателно; с него се занимава цял отдел от джуджешкия департамент... Ето, например, писмото на българския премиер: „Мили Дядо Коледа – пише той – моля те и тази година да ми дадеш повечко спокойствие, щото ми писна от недоволството на разни българи, дето не знаят какво точно искат. Аз също не разбирам какво искат, но чудесно знам аз какво искам! Искам правителството да си изкара мандата, че да затворя устата на разни партийни другари, дето само си точат зъбите за моя пост! Много са лоши, бе Дядо, и завистливи са много! Толкова съм зает да ги контролирам, че не остава време за други глупости. И, моля те, накарай западните съюзници да не ми се карат толкова, а източните другари да проявят повечко разбиране... Правя, каквото мога, а само ядове! Виж, опозицията не ме притеснява – като изполъгахме електората на изборите, от опозицията остана една шепа в парламента. И пак се ерчат, циркаджиите му с циркаджии! Моля те, Дядо Коледа, много те моля – направи така, че моето дрънкане за нова изборна победа да стане истина! Знаеш ли как хубавичко се научих да управлявам! И не ми пука от никакви кризи, щото никаква икономическа криза лично аз досега не съм усетил... Надлежно прилагам списък с останалите си желания...” и т.н.
Старецът нервно пухти и намества едрото си тяло в иначе удобния и мек стол, който му се струва някак ръбест. Това, че у премиера има нещо детинско, е добре. Но комай си остава единственото му достойнство... Не върви на един зрял човек да му кажеш: „Ти беше ли добро дете?!”. Или въпросният не е чак толкова зрял? Виж, президентът Първанов е зрял, та чак презрял. „Уважаеми г-н Коледа – пише той, защото вече е съвсем на „ти” с етикета – не че вярвам във Вашето съществуване, защото съм си Марксист-Ленинец. Но както казваше другарят Фройд, понякога има и обикновени сънища, та нищо не ми пречи да си пожелая да се погрижите за моя Пи Ар. Щото времето го е поочукало, а на специалистите по излъскване на имиджа у нас им знаят и кътните зъби. Трябва да дърпам конците на партийните дела, без народонаселението да разбере; да се грижа за дивотиите на тричленката, дето без мен и една крачка не може да направи като правителство, а и да инвестирам в бъдещето... Вярно, стажът от Службите много ми помага, но е трудно, ах, колко е трудно да бъдеш Президентът на всички българи, след като си къде по-интелигентен от др. Живков например... Та остава само разтухата да ходя по авджилък. Моля, докарайте по-едър дивеч пред дулото ми и се погрижете поне тук всичко да е почтено. Щото имам сериозни подозрения, че звярът, дето го гърмя, ми го подготвят за отстрел по спецзаказ...”
Ръката на Дядо Коледа разхвърля грижливо подредените купчинки писма върху бюрото. В сънищата си министри и висши държавни чиновници са писали: искам, искам, искам! Без за секунда да се замислят, че щом в живота вземаш с пълни шепи, поне в сънищата трябва да си по-скромен. Не можеш само да вземаш, без да плащаш или да крадеш, без да отговаряш. Дават ли си сметка тия хора, че той трябва да пише отчет! Че от неговия доклад до голяма степен зависи каква ще бъде новата година! Не че всички правителства са читави, но изпитанието, наречено „световна икономическа криза”, поне е стреснало човечеството и накарало въпросните правителства да се събудят. Даже китайското е решило да затяга колана и да не дразни електората. Само българското продължава дрямката, сякаш ще векува във властта! А добрият старец е положил толкова усилия да помогне... Още в навечерието на предишната Коледа със стачката на учителите се е опитал да внуши, че нещата в страната са колосално объркани, че правителството се държи като разглезено, капризно и невъзпитано дете с клептомански наклонности и че така повече не може. И какво? Началото на 2008-ма е започнало с провален работен ден, затрупан под снежните преспи и със загуби над сто милиона лева, изчезнали някъде всред бушуващите виелици и хаоса в работата на Министерството на бедствията и авариите. За сметка на това Емел Етем е излязла в заслужен отпуск, като не е забравила пътьом да похвали работата на МВР... Което пък не е успяло съвсем навреме да открие, че шефът на Фонд „Републиканска пътна инфраструктура” е осигурил на малкото си братче държавни поръчки за ремонт на пътища на стойност 120 милиона лева! Сигурно затова през февруари ЕС е размахал назидателно пръст, искайки по-задълбочена проверка за конфликт на интереси (месец по-късно трима депутати и един зам-министър свенливо са признали, че фирми на техни роднини са получавали пари по програма САПАРД, обаче в това нямало нищо лошо). Брюксел е отрязъл парите по програма ФАР, през март ЕК е замразила 140 милиона евро от САПАРД, а в края на месеца изобщо е спряла финансирането по тази програма заради съмнения в злоупотреби...
Старецът скача от стола, нервно кръстосва стаята и ожесточено роши бялата си брада. Не разумяват ли тези висши държавни чиновници, че когато една страна получава пари, които после не трябва да връща, това са коледни дарове! Те ще приобщят страната към европейското семейство, ще направят живота на хората по-хубав и светъл, ще припомнят на тези хора ценностите на европейската християнска цивилизация! И когато ти отнемат тези дарове – а до ноември 2008-ма България окончателно е изгубила 560 милиона евро от различни предпресъединителни програми – значи Дядо Коледа е много сърдит. Няма подаръци за лошите правителства. И понеже те са свикнали сами да си правят дарове (естествено, с държавни средства) – за 2009-та Старецът им е приготвил такава изборна секира, че и комунистическият гьонсуратлък този път няма да им помогне! Само дето въпросът не е в правителството, а в народа, управляван от това правителство... Този въпрос не дава мира на Дядо Коледа; терзае душата му и току-виж му докарал тежка мигрена. Малко ли изживяха българите през 2008-ма?! То не бяха обществени скандали и брутални престъпления; пламтящи влакове и показни убийства; апокалиптични взривове и безочлива демонстрация на правителствен непукизъм. Последователно, твърдо и категорично покачване на цените – и последователно, твърдо и категорично обедняване на електората. Не бяха стачки на зърнопроизводители и животновъди, миньори и транспортни работници... Щом и полицаите решиха да запалят по цигара и да хапнат поничка в знак на протест – страната е стигнала дъното и продължава да ровичка надолу. А народът си чопли носа, гледа с безразличие рехавите редици на стачкуващите и ожесточено псува политиците, дето и едните, и другите са маскари. И се гордее, че от години не е ходил да гласува... И юрва по Коледа да изхарчи последните си грошове, и гърми новогодишни кьорфишеци, и пие като за последно, та дано забрави колко скотски е животът му... Как повече да накажеш такъв народ? А какво да му дариш?!
Северното сияние бледнее и зората гали с розовите си пръсти заскреженото прозорче. В камината тлеят гаснещи въгленчета. Виелицата е спряла и всичко е потънало в снежна тишина. Само в обора еленът Рудолф съчувствено въздиша – той поне е наясно, че когато трябва да оценява положението в България, дори такава фантазия като Дядо Коледа може да бъде разкъсвана от постколедни терзания!...
Няма коментари:
Публикуване на коментар