Морска китка

Имаме си слънце, имаме море.
Всички казват „Оу, тук при вас – много добре!”...

Така пееше Георги Минчев в своето „Българско реге” преди години... Но право казват – традициите не са това, което бяха. Не че вече си нямаме слънце, или море (Че си имаме слънце в изобилие – имаме си... Не сме лишени и от море. Друг е въпросът какво е останало от него...). Само че все по-рядко се случва някой да каже, че при нас е много добре. Особено що се касае до Черноморието.
Не е новина фактът, че от няколко години насам все повече сънародници влизат в ролята на труженици на българо-гръцката или българо-турската дружба, демонстрирайки в съответните курорти нейните колосални размери... За сметка на това „Слънчев бряг” (като не броим обичайната асоциация с добре познатия алкохолен продукт) вече е нарицателно за скъпо, кичозно и напълно безсмислено „удоволствие”. А в неофициалния Софийски хумор от известно време царува представата, че във всеки по-голям столичен квартал било точно като на морето – шумно, мръсно, скъпо и застроено!
На плажа – кърпа до кърпа с дебели германки и рускини, чадъри по 6 лева, шезлонги по 10, сполучливо съчетани с фекални води... По улиците – тълпи от туристи се блъскат като в градски транспорт; мургави продавачи гръмко крещят, хвалейки стоката си и току те преджобва някой такъв, „неволно” шмугнал се сред хората...
Но чудовищните децибели на крайбрежните дискотеки – освен че нанасят непоправими щети на размножителния период на гларусите и чайките, които дълго след това се въздържат от интимни контакти – карат в съзнанието ми да изплуват всички битови кошмари от най-ранно детство... Дори човек от по-младото поколение вероятно добре помни лето Господне 1996-то (освен ако, разбира се, няма амнезия, или не е прекарал въпросното лято в тежка кома), когато на музикалния небосклон все още грееха съзвездие от хитове като „Радка Пиратка”, и „Тигре, Тигре”, в комбинация с „Макарена”. И по Черноморието се появиха множество чалга-дискотеки, сред чиито посетители контингентът с бръснати глави без вратове, в луксозно одеяние от джапанки и домашен халат (ама с мобифон), започна да става все по-многочислен. Може би оттогава насам „ах, морето” започна да изглежда на българите все по-непривлекателно...
Абе аз до последно си се боря за каузата, нищо че някои я имат за еднолична фирма... С тия думи преди няколко дни се престраших и отидох на море – българско. С приятели и при приятели... Такива, които не слушат чалга, не посещават съответните заведения, не гледат „Биг Брадър”, не четат манипулираща преса... и не знаят че „Биг Брадър вижда всичко”. Много странно, но се оказва, че има и евтини места – стига да ги търси човек... Има дори чисти, тихи и безлюдни плажове – стига да опита да ги открие... Че има дори хубава природа – стига да има очи да я види...
Не е задължително да се сяда всяка вечер на заведение и там да се изхарчват няколко заплати. Нито пък да се лежи на плажа с часове, посред пладне например, за да се „хване тен”. И не е задължително, ако някъде срещнем негативно отношение – независимо дали от продавачи, сервитьори, хазяи, съседи, или просто случайни хора – да падаме и ние до това ниво... Негативно отношение има за всички – и за нашенци („Щом сте българи – нямате пари, не ни трябвате!”), и за чуждоземци („Стаите ви ще са готови до довечера – фърщейн?!”), но дали да се въздържаме от него, ние сами избираме. Сами решаваме дали, ако отидем в чужбина, да пренасяме и там някои типично нашенски и нелицеприятни нрави и обичаи и така да разнасяме „доброто име” на родината си, или да се почувстваме и държим като европейци.
Защото има една много специфична група хора – уж интелигентни, с висше образование, с претенции... Които никога не почиват в България, „щото не е модно и щото тука е цигания”. Но за сметка на това много успешно пренасят циганията си в Европа. Които много старателно се опитват да се разграничат от хората които „презират”, а същевременно пак толкова старателно показват как робуват на същото мислене... Където пише „Ноу смоукинг” – въпросните пафкат цигари и невинно коментират, че то се отнасяло за носенето на смокинг! Където има кошче за боклук – то трябва да стои празно, а отпадъците да се въргалят и да красят земята. Където е забранено в хотелските стаи да се внася храна – навсякъде из стаята, кори от банички и шартийчи от чипсове! Но пък четат „Космополитан” – нали са с „висше” образование... Съществува и такъв феномен – с висше образование, но без основно! А нашенските „традиции” трябва да се спазват!
А „Българско реге”, „Замирисва на море” или „На 20 км от Бургас” също са традиция... Традиция е и да се почива по българското крайбрежие. Как да стане това по най-добрия начин – винаги има как... стига да търсим. От друга страна, Коледа и Великден също са традиция. Само че по време на тия празници масовият българин не задълбава в размишления има ли Бог, няма ли, възкръснал ли е Иисус, не е ли – особено когато сяда на отрупана трапеза със солиден алкохолен запас. Нали, както казваше Радой Ралин – „Родино моя, ти си цяла... банкетна зала!”. А дали залата да е пълна, или празна – ние решаваме.