Heavy metal

Като един същински Мефистофел седя на върха на хълма край Горна Оряховица, наречен с гръмкото име „Камъка” и наблюдавам пейзажа долу. Гледката е просто красива и затрогваща, но навява размисли... На Витоша, например, човек трябва да се качи бая по-нависоко, за да види подобен изглед. Оттук се вижда целия район – Горна, Лясковец, няколко околни села и дори част от Търново; а от Черни връх се вижда най-много някой от Люлинските микро-райони, или Младостите. Ако въобще се види нещо от смога, де... Индустриална мъгла се стеле над жилищните комплекси. А след някой и друг ден трябва отново да сляза там (в София), да уча там, да работя там, да правя пари, защото сме зле с парите, да пиша, да стихоплетствам, да общувам, да живея дълго и щастливо... Все так (както се пее в една песен).
Гледам и си мисля. Всъщност аз съм си направо еко-природолюбител. Ако под това се разбира човешко отношение към природата и животните. Нямам кола – навсякъде се придвижвам с кракомобил (демек, пеш). Семейството ми се състои от дегу, куче, родители, сестра и племенник. Не употребявам дезодоранти (това не е тайна за повечето ми познати)... Натрупвам упоменатите данни в хаотичен вид, за да създам относителна представа що за персона ще напише следващите редове... от които читателите могат да развият суицидни наклонности. Това в сферата на шегата (дали?).
На Камъка съм и дишам чистия въздух (на Витоша вече е само близко до представата за „чист”). В раницата си нося папка хартии, защото уча английска филология и в момента правя „научен проект” – правя интервюта. Разговарям с гимназисти – малки и големи. Мислех да се утеша с тях – да си ги чета бодро и весело и да напиша, сетне, нещо весело и оптимистично. Само че как да стане това? При първия прочит се сещам, че един 12-токласник ми каза, че официално в България се употребяват 23 кг минерални торове на декар и към тях се добавят над килограм препарати за растителна защита. Аз му обяснявам, че вече сме свикнали с темата за нитратите и просто избягваме да говорим за това. Той ми отговаря, че да свикнеш с такива работи е все едно да свикнеш всеки ден да скачаш от телевизионната кула в Борисовата.
Вдигам очи. Рея поглед. Мислено се пренасям на Черни връх и наблюдавам изгледа над столицата. На хоризонта дими металургичният комбинат „Кремиковци” (вече закрит)... не, това са само дъждовни облаци. Но ето какво съдържат дъждовете в този район според едно изследване на БАН – мед, олово, цинк, арсен, желязо, манган, амоняк, нитрати, калий, калций и още няколко елемента от Менделеевата таблица. Според друго изследване в Пазарджишкото поле броят на киселинните дъждове надминава половината от валежите въобще (ако някой все още не знае, киселинните дъждове съдържат предимно сярна и азотна киселина!).
Ставам от камъка. Какъв ти тук Мефистофел? Отивам си долу, в кочинката, където ми е мястото. Бърша печално чело. А то е печално, защото в друг разговор (този път с класен ръководител) съм научила, че дори в западните Родопи има повишено съдържание на метал в житото – никел, мед и олово. А около нашите металургични гиганти, които трябваше досега да са ни извели в предните редици на Европа, дърветата натрупват в листата и стволовете си същото – хеви метъл... Металика направо! А после мърморим, че младежите все носят тениски с подобни надписи.
Както вървя надолу, минавам покрай едно заведение. Тук пържат, кой знае защо, риба, и бирата е студена. Стоя и зяпам с глупаво отворена уста. Насреща ми – човек с бяла престилка. Спирам се и питам. И получавам отговор: „Рибата, уловена в река Тополница, съдържа – олово, мед, кобалт, никел... (Отново Металика) Подобно е положението с повечето наши реки, в които все още има риба.”
Овладявам желанието да взема листче и да запиша гореспоменатото – една тайна повече, една грижа по-малко!
Продължавам си към града. Пътем се ровя из съзнанието си. Не съм ли аз все пак един относително добър човек? Вегетарианец... Откривам в себе си и склонност към веганизъм – ето, нито веднъж през живота си не съм яла сирене рокфор... Нито моцарела, пармезан или фондьо... Измислям този аргумент и ето – появява се в мен радост. Да му правят сметка тези, които имат често по трапезите си сирена рокфор или пармезан българско производство! Централната лаборатория по биология и болести по животните дава следните данни за съдържанието на тежки метали в организма на българското добиче – кадмий, олово... изобщо – Металика. А оловото довеждало до вялост, залежаване, притъпяване на инстинктите... Пресвета дево – същите симптоми се забелязват и при мен! Майчице...
Замислям се... Слизам към Горна – след ден-два и към София. Трябва да уча там, да работя там, да пиша и стихоплеттвам там, да общувам, да живея дълго и щастливо... Все там.