Култ(ура)!

"Най-важното нещо, свързано с полета до луната, не е, че човекът стъпи на луната, а това, че - разгеле! - видя земята" (цитат от недоизяснен източник)

Загинала била българската култура? Хайде бе!!!
"Не е загинала, просто е полегнала... Вероятно се готви за зимен сън..."
Така бях склонна да мисля аз, допреди няколко часа - преди да видя моноспектакъла на Камен Донев "Възгледите на един учител за народното творчество", тази вечер.
Може би част от аудиторията си спомня Камен като част от триото на Стефан Вълдобрев и Мая Бежанска (когато, преди много години, радиото и телевизионния ефир се огласяха от звуците на "Работа насам, няма работа натам..." и "С бели маратонки и изтъркани джинси..."). Предполагам, че мнозина пък свързват този талант с "Улицата" на Теди Москов - един отдавнашен, но неповторим спектакъл, който пречупва нашата действителност, чрез умелата режисура на Теди и невероятната актьорска игра на Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов и много други. Няма да сбъркам ако кажа, че "ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО" е логичното продължение на един от героите в лицето на Камен Донев. Голям талант.
Нея вечер този човек показа пределно ясно, че всичките приказки, които се изговориха на ненужно висок глас последните дни, за "умрялата"/"умиращата" българска култура са просто абсурдни (точно както културата на културните ни министри от последните 1-2 години).
Всичко беше безупречно - беше ни показана само малка част от облика на онази, истинската българска култура. Не, не чалга-културата, или онази от света на моловете, а тази, с която всеки българин трябва да се гордее (разнищихме фолклора, от добруджански/северняшки/тракийски хор`а и ръченици, през образа на българина в и извън народната песен, та чак до живота на нашите прадеди в селото и извън него); и в същото време всичко беше съчетано с неповторимо чувство за хумор... И то твърде различно от пошлостите, които напоследък се носят от теле-екрана и неоправдано се водят "хумор", според които представата за "смешно"/"оригинално"/"забавно" включва изобилие от елементи на отделителната и репродуктивната човешки системи, запас от около 100 думи - половината от които псувни, а другата чуждици - и носещи "приятни" благоухания на Канал (отходен) или Лудница (празна, защото лудите са в ефир!). Елементи от фолклора и съвремието ни се преплитат; възвишеното и делничното се омесват и объркват, но резултатът не е нито "тюрлюгювеч", нито въобще нещо, което в скоро време сме виждали по така наречените "мас медии".
Камен е неотразим - освен че говори по около сто теми в рамките на 30-тина минути, съвсем успешно може да заеме мястото на Наполеон в историята като умеещ няколко неща наведнъж - пее, танцува, играе хор`а, изнася лекции, че и на 5 езика говори (макар и неразбираемо!).
С една дума - не се чудете! Ако ви падне възможност - отидете на постановката! Връща доброто настроение (независимо къде и от преди колко столетия сте го загубили по трасето) и прави гънки на мозъка, а парите, които ще дадете за билет, повярвайте ми, ще си струват.

P.S. Единственото, за което ме хвана яд беше, че накрая Донев получи само един букет - и то от съавтора на спектакъла... а най-вече на факта, че и аз се оказах една от безбройните патки, които напълниха залата, но не се сетиха да вземат едно цвете на човека!