To my mother

Mother, I don’t ever want to grow up.
Not a man, it’s you whom I rely on.
Not with flowers, with nightmares I show up.
And your shoulder is the one I cry on.

And because of each weekly outpouring,
and this love of yours that’s so immortal,
you just can’t discharge your poor heart’s storing,
but keep fighting, holding back the nightfall.

But, alas, night falls, sooner or later.
Like the sound of an ax-hitting motion.
I then realize to the wrong person
I have given all of my emotion.

It was late when I began to gather
brightness out of all the burns that smolder.
Only, good god, don’t you die, I’d rather
be your mother, as soon as I’m older.


Вдъхновено от:

"НА МАЙКА МИ"
Камелия Кондова

Как не искам да порасна, мамо!
Вместо с цвете - идвам със кошмари.
Вместо мъжко рамо - твойто рамо
от сълзите ми горещи пари.

И от мойте седмични потопи
ред не идва - ти да се изплачеш.
Тази твоя обич доживотна
все воюва и отлага здрача.

Ала здрачът идва неизбежен -
песен в изпълнение на брадва.
И разбирам колко много нежност
разпилях, но не, по който трябва.

Много късно почнах да събирам
светлина от всяка жива рана.
Само ти, за Бога!, не умирай.
Щом порасна - майка ще ти стана!

A Villanella to Fear

Fear-free souls, a blessed life they win.
And they roam, low in spirit, in calm night.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

Blast after blast they take, they don’t give in,
and they don’t even pile pictures of spite .
Fear-free souls, a blessed life they win.

We fail, when we seek freedom from the bite
of power that is here, we feel its might.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

If only we were kings, not pawns caught in
a chess-board that is always small and slight.
Blessed are those devoid of every fright.

They, without throwing dust, clean off their skin
from memories of their bad, worse, and worst plight.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

Yet how could I just take the mighty blight
of power from beyond the dreamy night?
Blessed are those devoid of every fright.
Fear is but pride, and paranoia – sin.

вдъхновено от:
"Виланела за страха"
Любомир Терзиев

The right thing happens to the happy man.
Theodore Roethke

Блажени са свободните от страх,
че нищи духом бродят в нежната си нощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Поглъщат срив след срив без визия за крах,
не пълнят с образи на злото онзи заден кош,
блажени са свободните от страх.

Властта е тук, сега: грешим при опит плах
да се отскубнем от маститата й мощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Поне царе да бяхме, а сме пешки в шах,
дъската винаги е с малка площ,
блажени са свободните от страх.

Блажените се пощят, без да вдигат прах,
от спомени се пощят: лош, по-лош, най-лош,
страхът е горделивост, параноята е грях.

Как кротко да приема онзи изначален мах
на силата оттатък нежната ми нощ?
Блажени са свободните от страх,
страхът е горделивост, параноята е грях.

За много... ракии!

(текст за песен)

Пр.:
Сурва, весела ракийка!
Пълна каца със туршийка!
Във казана ври, пенлива,
в гърло чаша се излива!
Пияни-заляни догодина,
догодина, до амина!

Нова Година засмена
върви с ракия студена
Аз вече пия три дена,
та да се пазя от хрема.

Нова година засмена
върви с ракия студена;
жената е възмутена,
че язе пия три дена!

Пр.
Сурва весела година,
яка пръчка над камина,
да я ползвате двамина -
яка да ви е г*зина!