Fear-free souls, a blessed life they win.
And they roam, low in spirit, in calm night.
Fear is but pride, and paranoia – sin.
Blast after blast they take, they don’t give in,
and they don’t even pile pictures of spite .
Fear-free souls, a blessed life they win.
We fail, when we seek freedom from the bite
of power that is here, we feel its might.
Fear is but pride, and paranoia – sin.
If only we were kings, not pawns caught in
a chess-board that is always small and slight.
Blessed are those devoid of every fright.
They, without throwing dust, clean off their skin
from memories of their bad, worse, and worst plight.
Fear is but pride, and paranoia – sin.
Yet how could I just take the mighty blight
of power from beyond the dreamy night?
Blessed are those devoid of every fright.
Fear is but pride, and paranoia – sin.
вдъхновено от:
"Виланела за страха"
Любомир Терзиев
The right thing happens to the happy man.
Theodore Roethke
Блажени са свободните от страх,
че нищи духом бродят в нежната си нощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.
Поглъщат срив след срив без визия за крах,
не пълнят с образи на злото онзи заден кош,
блажени са свободните от страх.
Властта е тук, сега: грешим при опит плах
да се отскубнем от маститата й мощ,
страхът е горделивост, параноята е грях.
Поне царе да бяхме, а сме пешки в шах,
дъската винаги е с малка площ,
блажени са свободните от страх.
Блажените се пощят, без да вдигат прах,
от спомени се пощят: лош, по-лош, най-лош,
страхът е горделивост, параноята е грях.
Как кротко да приема онзи изначален мах
на силата оттатък нежната ми нощ?
Блажени са свободните от страх,
страхът е горделивост, параноята е грях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар