Честит ни "петльовден"... и не само

"Петльовден, Петеларовден, е празник, тачен в източна България за здраве на момченцата. Свързан с обредното колене на петел най-често на прага на пътните врати. Кръвта от него трябва да пръсне по вратата. С нея правят и кръстен знак по лицата на момчетата и петеларя (лицето, което коли петела и което трябва да бъде момче-юноша). Заколеният петел изхвърлят извън двора и веднага след това го прибират. Главата оставят при вратника. Свареното обредно ядене и краваите или начупената на парчета пита раздават по съседите. Действията, които се извършват до приключване на празника, са подобни на тези при бабинден. В Пловдивско денят е известен под името Черна или Църън ден. Тук освен принасянето в жертва на черен петел (или кокошка) се спазват и редица забрани. Не се върши женска работа, не се къпят, не правят сватби, за да не “църнеят”, т.е. да не жалят починал. Коленето на петел населението свързва с широко разпространената легенда за цар Ирод, който заповядва да обезглавят всички мъжки деца, за да умре и Христос"

"Ликуй, народе! Старо и младо
празнува днес цял ден... Петльòвден"

Ако трябва да перифразираме вечната творба на Христо Ботев, горе-долу така бихме прославили днешния "празник". Какъвто и да е той - което, само по себе си, вече е малко дискусионно - "петльовден", или просто "втори феФруари - деня на педалите... пардон гейовете!"?

Предполага се, че този празник е припознат от гей-организациите като празник на гейовете, тъй като преди време една организация започна подписка за признаване на ден за борба с хомофобията, та оттам може да се отсъди, че 2-ри февруари е признат от тях за празник на хомосексуалността. Дори да е така обаче, лично аз не разбирам - какво общо има това с Петльовден (деня на мъжката рожба)? Така и не ми става ясно каква връзка има този ден с хомосексуалните мъже, още по-малко пък с хомосексуалните хора в България. Е, може и да не издребняваме толкова - вече празнуваме "Хелоу-ин" (или "аут"!) - деня на Вси светии, ако трябва си употребим българския термин; Свети Валентин (макар и да си имаме Еньовден за влюбените и Трифон Зарезан за виното)... По въпроса дали това е редно или не, е имало немалко спорове, но битуването на тези празници на българска територия отдавна е факт, та вероятно и един втори февруари ще успеем да преглътнем! Това, което не мога да проумея обаче, е защо, наближи ли тази дата дори само със седмица, "Канала" (не отходния, а БНТ) задължително ще ги "осмее" (за да не кажа "оплюе") в "Шоуто" си в събота вечер, или "Пълна лудница" (при тях по принцип предаване не минава без такова нещо) ще се пъне да си увеличава вече драстично намалялата (интересно `що ли така?) зрителската аудитория с откровено пошли и просташки скечове, често пародиращи личности като Елтън Джон или покойния вече Фреди Меркюри, а някак на заден план оставящи... хмм, нека ги наречем "странни същества" като Азис и Евгени Минчев, нямащи нищо общо с гей-културата. Защо са нужни всички тези шеги и подигравки, които до една са на гърба на гейовете?
Едно е ясно - на датата втори февруари, една неголяма част от човешката популация (дори всъщност не и особено малка - около 10% в световен мащаб... Е, май не звучи чак толкова оскъдна все пак), у нас за първи път в годината (и може би вероятно и последен), от "пендели, "педали", "педерасти", "меки китки", "леви резби" и какво ли още не, вече изведъж стават "гейове"! Аналогична логика на онази, по която на осми март съпругът подарява цветя на спътницата си в живота, а през всички останали дни в годината, комуникацията е сведена до "Женааа, дай тука ракията!" (ситуация, често осмивана в битовия ни хумор). Самата дума "гей" също е на практика чужда и неточна (първоначалното й значение е "весел", "щастлив" "радостен", но фактът, че вече почти не се използва в този смисъл, е резултат на явление, наричано в лингвистиката "пейоративизация") и може преспокойно да се замени, обаче не с "хомосексуалист", а с "хомосексуален човек". Колкото и масово да се използват все още, думи като хомосексуализъм и хомосексуалист трябва да изчезнат от съвременния книжовен български език, както е при вече почти всички западни езици. (В немския думите "homosexualist" и "homosexualismus" са използвани по времето на Третия Райх, а днес се използват правилните форми "homosexuel" и "homosexualität". В английския също не е правилно "homosexualist/homosexualism", а "homosexual/homosexuality".) Сексуалността на човека не е "сексуализъм", не е участие в организация, партия, секта или друго движение, за да се слагат наставките "-ист" и "-изъм". И щом не се използва "хетеросексуалист"/"хетеросексуализъм", значи не трябва да се използва "хомосексуалист"/"хомосексуализъм". Самото обръщение е дискриминационно. "Ист"-ите и "изм"-ите трябваше да изчезнат още след 1989 и Социализъма.
Малко лирическо отклонение, преди няколко години, на същата тази дата, синът на една моя много добра приятелка, който тогава беше на 6-7 години, я попита: "Мамо, знаеш ли какъв ден е днес? Днес е Денят на Азис!". Без коментар. Немея...
Но станаха много думи, а заобикаляме около основното. А то е, че според мен това не е празник на хомосексуалните и бисексуални хора. Това е ден за майтапи, за размяна на шеги, за бъзици (доколкото откровено безвкусни и наситени със зле прикривана злоба насмешки, насочени към "горките педали", изобщо могат да се нарекат "бъзици").
Да, действително съм съгласна, че има нужда от ден в който хората с нетрадиционна ориентация и от двата пола да имат празник. Но сериозен празник. А не ден на безвкусния медиен хумор. Не гледам телевизия по собствено желание, не мога доброволно да си причиня това на изтормозените нерви, но мога да си представя какъв смях е падал цял ден по кабеларките и какви скечове са се въртели, уж за сметка на хора като Яне Янев, Станишев и други парламентарни "любимци на народа", но на практика - за сметка на други... Нужен ни е ден, в който да развеем флага с Дъгата и наистина да се поздравим за това, че вече живеем в малко по-различен свят и наложения от миналото ден за присмех с нас е останал зад гърба ни.
В заключение ще призова интересуващите се и желаещите да изявят позиция (и които, предполагам, вече да се нагледали и наслушали на цялата помия - с извинения за израза, но в случая друг евфемизъм просто няма - която е била изливана през целия ден от телевизията, радиото, вестнтиците... Ооооо, съвсем бях забравила, че тази вечер по "БТВ" дават "Пълва лудница"... Пази Боже, да си пусна случайно по това време телевизора, че лошо ме чака!) - Нека Петльовден си остане Петльовден. Нека хората, които искат, и по-специално, медиите - щом имат чак толкова нужда от това - продължат да си правят бъзици и да си оправдават хонорарите. Но нека ние не бъдем солидарни с идеята, че един такъв народен обичай - по незнайни причини, преобразил се с времето в ден за присмех и майтапи с публично изявени клоуни като Евгени Минчев и други нему подобни индивиди - има нещо общо с хората със специфична сексуалност. Смятам, че не е нужен специален ден в който околните да се присмеят на воля на "горките обратни". По-добре елементарно, толерантно и преди всичко, човешко отношение всеки ден, отколкото "празник" (особено от този тип) веднъж в годината