Природна ода за "Честита пролет"

АНОНИМ

Приятен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
Кипарисите, сякаш в вечна пролет
растат и се издигат до небето.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти -
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив чинар, и бор зелен и строен,
расте, цъфтят нагоре и тревите...
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Подскачат диви зайци сред горите,
и птици с хорски разум във главите.
Цветя неземни – в цвят целогодишно,
и пламъци*, цъфтящи буйно, пищно,
И винаги зелени са тревите,
дърветата във облаци обвити.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига...
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел жален крясък,
Ту лястовиците летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен всеобхватна.
Синигерите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И разпръсват
кристална, мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!


Пламък* - вид цвете - бележката моя

из "Животинско царство"

Какво животно на кой български политик бихте подарили?

На министър Цветан Цветанов бих подарила чухал – мъничка, „джобна” сова, която мелодично повтаря звука „чух, чух чух”. И той като нея, всичко е чул, въпреки че нищо не е разбрал, а още по-малко реално е направил!
На премиерът Бойко Борисов – пуяк. И той, като него е едър, як и наперен, по някои мнения дори величествен и обикновено ни дава нещо, в най-добрия случай, веднъж в годината.
На Ахмед Доган – скункс. Малък, кротък и миролюбив наглед... За сметка на това – силно вонлив.
На финансовия министър Симеон Дянков – стадо пирани, които да оглозгат и малкото, което е останало от данъкоплатците. Друга възможност е комар, който да им пие кръвта, но и денем, и нощем.

По-здрав... за Трети март

Честит празник на всички "патриоти"!

В механата
Хр.Ботев

Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, -
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, -

грабят от народът гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!