АНОНИМ
Приятен розов облак носи в полет
ухание от младостта поето.
Кипарисите, сякаш в вечна пролет
растат и се издигат до небето.
Поройни дъждове, омекотили
на слънцето лъчите, озарили
света във ярки бликове златисти -
танцуващ изумруд сред пари чисти.
Лиани по стеблата се увиват
и после там изсъхват почернели.
Пътеките прекъсват и се скриват
в гората, сякаш спомени изтлели.
Красив чинар, и бор зелен и строен,
расте, цъфтят нагоре и тревите...
И пеят дивни песни сред скалите
чудати птици. С ромон на потоци
изпълва се безспир, ечи ефирът.
От цветни долини и водоскоци,
от орхидеите дъхът се спира.
Подскачат диви зайци сред горите,
и птици с хорски разум във главите.
Цветя неземни – в цвят целогодишно,
и пламъци*, цъфтящи буйно, пищно,
И винаги зелени са тревите,
дърветата във облаци обвити.
Ту вдигат се планинските вериги,
ту спускат – докъдето поглед стига...
Сред кътчета закътани удобно
потъваш в мисли леко и свободно.
И хиляди кипàриси корони
издигат ствол до ствол, преплитат клони.
Живителна зелена влага вдъхват,
омара димна лека ги облъхва.
Цветя се стелят в слоеве брокатни,
край моста са тревите ароматни.
Обгръща тъмен мъх зелен скалите
високи, с изумруд килим покрити.
И ту надава щъркел жален крясък,
Ту лястовиците летят със плясък.
Викът на щъркела ечи далечен,
лети през дол и рид в небето вечно.
Сред гъстата дъбрава заран бликва
отнейде птича песен всеобхватна.
Синигерите, пурпурни в лъчите
на слънцето, сияят. И разпръсват
кристална, мека светлина скалите.
Потоци с бисерна вода се стичат.
Макар и по света да има много
такива планини с цветя безбройни;
поля с пелин – по красота да могат
да се сравнят със таз, са недостойни!
Пламък* - вид цвете - бележката моя
Няма коментари:
Публикуване на коментар