Среднощно-утринни размисли

В кристално ясна лятна нощ
кръстосвам час четвърти вече,
не давам даже пукнат грош,
че съм дежурна тази вечер.

Милиони фенове не спят -
възторжен всеки мача гледа.
Не спи и пустият му свят,
следи ги чрез луната бледа.

С дежурството минутите
все тъй развлачено минават,
но скрити тайно недочути, те,
дежурните, се забавляват.

И срещата добре върви -
изпява всеки своята мелодия.
Приключва тихо - се ла ви,
и пак сам всеки ще си ходи.

Но всеки има свой живот
и всеки сам си прави кефа.
Да мъкне който ще хомот...
Съвети не ми трябват, шефе!

И пак е ден, добре върви
маршрутът тъй неразгадаем.
А телефонът пак мълчи,
но няма да го уговарям!

"Тя се наведе и се промъкна под надписа "Влизането забранено". Не бе от хората, които се съобразяваха с надписи и забрани, крачеше през света, сякаш имаше пълното право да бъде там - където и да е, навсякъде."