В кристално ясна лятна нощ
кръстосвам час четвърти вече,
не давам даже пукнат грош,
че съм дежурна тази вечер.
Милиони фенове не спят -
възторжен всеки мача гледа.
Не спи и пустият му свят,
следи ги чрез луната бледа.
С дежурството минутите
все тъй развлачено минават,
но скрити тайно недочути, те,
дежурните, се забавляват.
И срещата добре върви -
изпява всеки своята мелодия.
Приключва тихо - се ла ви,
и пак сам всеки ще си ходи.
Но всеки има свой живот
и всеки сам си прави кефа.
Да мъкне който ще хомот...
Съвети не ми трябват, шефе!
И пак е ден, добре върви
маршрутът тъй неразгадаем.
А телефонът пак мълчи,
но няма да го уговарям!
Няма коментари:
Публикуване на коментар