Има един чудесен моноспектакъл на Камен Донев - "Възгледите на един учител за народното творчество". В него, минавайки от тема на тема, неистовият актьор неусетно стига и до градския живот, движението по улицата, задръстванията, и висенето с часове на пешеходна пътека - в чакане на знак за преминаване. Рядко, но се случва да попадне човек и на солидарен шофьор, казва Донев, който да спре и да направи път на пешеходеца (обикновено, със знак с ръка, плюс някое и друго споменаване с добро на нечия майка)... И на това място, пешеходците масово се стъписват! Стряскат се, застиват шокирани и забравят за какво са застанали на пешеходната! Сещат се да преминат чак след неопределено време, като все пак решават и да изкажат благодарност на шофьора - кимат с глава, повдигат шапка, някои даже казват и "благодаря"... нещо, шокиращо, според Донев. "Все едно - казва той. - след като си правил любов със съпругата си, да й кажеш "Пенке, мерси!"... Още по-шокиращо е, когато тя каже "Моля"!." И продължава - "Как може да благодариш за нещо, което имаш право да получиш, което ти е дадено по закон, ако щеш и от самия Господ-Бог?! Смешно е да благодариш, че са ти направили път, като по закон са длъжни да ти направят път!!!".
Като оставим настрана хумористичното и многозначното в този комичен епизод, въпросът, засегнат от Донев, наистина е интересен и по него може да се разсъждава много. Имаме ли нужда, или не, от "специални" знаци на благодарност, признателност и оценяване за неща, на които, обективно погледнато, имаме пълното право. И които, така да се каже, за нас са даденост - особено от най-близките ни хора?
Днес е Сирни заговезни. На този църковен празник всеки обикаля роднините си (родители, баби, дядовци, свекър, свекърва) и хората си "опрощават" греховете един на друг. На мен обаче това винаги ми е звучало малко претенциозно...
Наистина ли трябва да искаме един от друг прошка за това, че "...бабо, мила бабо, много си страдала от нашите грешки волни и неволни! И колко горчиви ядове си брала, когато сме били и здрави, и болни… Прости ни! Прости ни! И нашата обич към тебе, о, бабо, додето сме живи, няма да изстине!..." (из "Патиланско царство" - Ран Босилек); трябва ли децата да искат прошка на родителите си, грубо казано, за това, че са се родили, като самият ни живот е изначално изпъстрен с грешки?
От друга страна, в културата на Европа съществува една, условно казано, нормативна етика. И в нея знаците на учтивост, благодарност, и т.н. не се демонстрират само защото "трябва" да се спазва нормата, а защото са знак именно на култура и самоуважение. Когато кажем на някого "Добър ден", не очакваме той непременно да ни отговори "Добър да е" - важното е да изразим своето хуманистично и културно отношение към света, защото сме рожба именно на една хуманистична по своята същност колективна култура. А това означава, че в дългата си история, европейската култура е тръгнала от външните знаци на хуманизма (със значение не просто човеколюбие, а приемане на човешкия живот като върховна ценност в европейската скала на ценностите). Тя започва с универсални норми на поведение, които "трябва" да се спазват, и отвежда до норми, които съществуват защото ние искаме и сме взели решение да ги спазваме. Простакът не казва на непознатите "Добър ден", защото не ги познава. Когато получава стока в магазина, не казва "Благодаря", защото не разбира защо трябва да се изразява благодарност - това го разбира интелигентният, знаещият и културният. Едно е да правя нещо, защото другите очакват от мен да го направя. Друго е да правя нещо, защото всички го правят. Вече съвсем друго е да направя нещо, защото аз искам да го направя.
И накрая, ако мога да си позволя да перифразирам думите на Радичков - "Ние не знаем със сигурност дали Бог съществува, но какво ни пречи да се държим, все едно съществува?" - ние не знаем дали сме длъжни, дали има за какво да си прощаваме, но даже и да няма - какво ни пречи да си прощаваме, въпреки всичко?
Затова - прощавам ви, и моля за прошка!
С пожелания за една чудесна пролет и очакване на новият празничен сезон!
Няма коментари:
Публикуване на коментар